През 2018 г. Oxford Internet Institute обяви, че ако Facebook продължи да съществува, до 2080 г. в мрежата ще има повече профили на починали, отколкото на живи потребители. Последната хитова документална поредица на Netflix “The Future Of”[1] също посвещава един епизод на темата. С екстремното нарастване населението на света, както и с непредвидимите последствия от пандемии и други смъртоносни събития, тази прогноза може да се сбъдне и по-скоро.
Смъртта е събитие, съпътстващо живота на всеки един от нас. Виждаме профили на починали приятели или роднини, които продължават да съществуват, въпреки че собственикът им вече не е сред живите. Разбира се, първоначалният шок от смъртта на любим човек е достатъчно силен и рядко близките стигат до момент да уреждат т.нар. дигитално наследство.
Екипът на Фондация “Право и Интернет” от 21 години работи по разнообразие от теми, свързани с дигиталния свят. За отговори по тази тема, изпълнителният директор на Фондацията – доц. д-р Даниела Илиева задава въпроси на проф. д-р Георги Димитров - адвокат и експерт по право на информационните технологии.
Проф. Димитров, темата за смъртта се избягва като дискусия, но какво се случва с профилите в социалните мрежи на починали хора? За мен и повечето хора, които не са юристи тези профили се наричат “дигитално наследство”. Това ли е правилният термин?
Действително, въпросът с наличните профили на починали хора в социалните мрежи има етични и правни измерения.
От гледна точка на етиката, въпросът с това да се визуализират профилите създава много често смут у живите хора. Освен това морално ли е да постват съобщения на стената на тези профили без титулярят да има възможност да управлява съдържанието на профила си … На тази плоскост въпросите не са малко.
От гледна точка на правото, въпросът какво се случва след смъртта на титуляря е доста по-сложен, защото създаването на профил не е някакво техническо действие, а е свързано с редица гарантирани от закона права.
На първо място създаването на самия профил е следствие от сключване на договор между потребителя и доставчика на услугата “социална мрежа”. Самата социална мрежа на практика е една софтуерна платформа с определени функционалности и услуги, до които доставчикът осигурява достъп на потребителя. Договорът между доставчика и потребителя е регулиран от общите закони за задълженията и договорите, а неговите специфики са засегнати конкретно в Закона за електронната търговия, като договор за предоставяне на услуга на информационното общество. От тази гледна точка се поставя въпросът дали правото на потребителя за достъп и опериране върху профила му се наследява в случай на смърт. Според мен отговорът на този въпрос следва да е отрицателен.
Макар да не съществува изрична уредба, от анализа на общите условия на по-големите социални мрежи като Facebook, Twitter, Instagram и др., договорът следва да се причисли към т.нар. договори intuitu personae - който се сключва с оглед личността на потребителя. При тази категория договори само конкретният потребител може да е страна и друг вместо него не може да се ползва от правата по договора. С други думи, нито приживе правата по този договор могат да се прехвърлят, нито след смъртта на потребителя могат да преминат върху неговите наследници. И това е разбираемо. При ползване на профила се консумират много подуслуги, като лични чатове, в които има гарантирана и защитена лична тайна на кореспонденцията, запазване на лични снимки и видеа, които могат да съдържат лична тайна или ограничена за предоставяне на точно определени лица, множество чувствителни данни, като за здравен статус, сексуални предпочитания, религиозни разбирания и др., защитени от Общия регламент за защита на личните данни (GDPR) и т.н. Правата върху такива блага не са ненаследими. Дори да има възникнали имуществени или неиумществени наследими права, като авторско право върху обекти (снимки, литературни произведения, графичен дизайн и др.), които по принцип са наследими, предвид комплексността и неотделимостта на дори едно защитено благо създадено при ползване на профила, касаещо защитата на личността, това повлича ненаследимостта на договорното право за ползване на профила. Този профил се ползва само от лицето и е сключен с оглед личността му.
Има ли начин човек да защити правата си върху дигиталните си ресурси? Чрез настройки в самите мрежи и по друг начин?
Както обърнах внимание, понятието “дигитални ресурси” включва целия обем от защитени от закона права на потребителя върху определени обекти - лични данни, кореспонденция, снимки, видеа, литературни произведения и т.н. Защитата се осигурява в две направления.
На първо място, самите доставчици на социалните мрежи, обезпечават технологични мерки за защита - начин на автентикация при достъп - с биометрия или знание, управление на поверителността - кои данни и ресурси пред кого да се визуализират и достъпват, управление на сигурността при възникване на определени събития, като нерегламентиран вход и т.н. Обичайно тези настройки са достъпни от специално място, след като потребителят е влязъл в профила си, като след първоначално създаване на профил, доставчикът на социалната мрежа осигурява по подразбиране някакви предварително определени от него настройки, гарантиращи достатъчно ниво на сигурност и поверителност, с оглед спецификите на конкретната социална мрежа. Тяхното управление е изцяло под контрола на потребителя. Доставчиците се стараят на достъпен език да обясняват на потребителите значението на една или друга настройка, така че без необходими познания, потребителите лесно да се ориентират за смисъла им и така да управляват настройките.
На второ място, обаче, защитата върху дигиталните ресурси е многопластова и се осигурява от множество закони. Така например Законът за авторското право и сродните права защитава правата на потребителя върху създадени от него обекти на интелектуална собственост - например стихотворение, снимка или видео. Това право потребителят може да защити с иск срещу всеки, който без съгласието на потребителя и без да заплаща възнаграждение например разпространява или променя неговото произведение. Правото върху личните му данни, съхранени в профила му като непублични, но разкрити и използвани от други лица ще се защити по административен ред от Комисията за защита на личните данни на основание Общия регламент за защита на личните данни и едноименния закон - нарушителят може да бъде глобен. Правото му за неприкосновеност върху кореспонденцията, което е неправомерно разкрито, ще се защити по наказателноправен ред от прокуратурата и съдът може да накаже виновните лица с лишаване от свобода. Конкретният начин на защита зависи от конкретното право, което е нарушено.
Повечето хора не четат малките букви и условията, с които се съгласяват. Кое е задължителното, на което трябва да се обърне внимание?
Условията не може да са с малки букви! Забранено е от закона. Всички условия, с които потребителите трябва да са съгласят, за да сключат договор за услуга на информационното общество трябва да се представени по ясен и разбираем начин, което касае и цени, промоции и т.н. Но, че общите условия на договора трябва да се четат - това е несъмнено. Те съдържат условията на договора и потребителят трябва да знае в какво се състои услугата, при какви условия и с какви ограничения може да я ползва. Неспазването на тези условия може да повлече прекратяването на договора или отговорността на потребителя. Много често потребителите считат това са досадно и често се съгласяват веднага, кликват напред и бързат да сключват договора. Но понякога изненадите идват впоследствие, защото договорът има обвързваща сила между страните като закон. Горещо препоръчвам на хората да четат условията, дори както се казва “по диагонал”. Отнема минути, но спестява неприятни изненади. Особено внимание трябва да се обърне на съгласия за предоставяне и обработване на данни, ограничения при използване на услугите, възможността за прекратяване на ползването им и закриване на профила, както и, макар и забранени, маскирани или завоалирани задължения за заплащане.
Kакво ТРЯБВА да направят хората приживе по отношение на профилите си, особено ако са били активни в социалните мрежи? И какво могат да направят близките на починали потребители?
В зависимост от типа социална мрежа, възможностите са различни. Най-големите социални мрежи - Facebook и Instagram, например, следват еднаква политика предвид собствеността си. Човек може приживе да направи избор след смъртта му профилът му да бъде изтрит. Ако той не направи това, профилът остава видим като мемориален профил.
Когато е избрана възможността да се изтрие профила след смъртта, след като социалната мрежа бъде уведомена по специфична процедура за това, то профилът, ведно с всички съобщения, снимки и всякакво друго съдържание бива изтрит. Според мен е морално и етично близките да уведомят социалната мрежа за факта на смъртта, за да се спре възможността от нежелани постове, тагвания, пожелания за рождени дни на починало лице и т.н.
Ако не е избрана възможност за изтриване, при уведомяване на социалната мрежа за смъртта на потребителя, профилът се маркира като мемориален с възпоминателна рамка. В този особен “статус” на профила, възможностите са силно ограничени - профилът не се появява като публичен, не излизат напомняния на другите потребители за рождени дни и др.под., а могат да се публикуват само възпоминателни тагове и съобщения, да се споделят спомени и снимки.
Съществува възможност потребителят да определи доверено лице да управлява профила му, като сменя само снимката и фоновата снимка на лицето, да споделя възпоменателни съобщения, да вижда снимки и съобщения, на които е тагнат потребителя и други ограничени възможности.
Социалните мрежи предлагат специална форма за уведомяване при смърт на потребител. Уведомяването може да е от член на семейството или приятел. Изисква се представянето на доказателство, като например смъртен акт.
Във всички случаи, след смъртта на потребителя никой, дори довереното лице, не може да се логне в профила и да има достъп до личните данни, разменяните съобщения и другата информация, нито да управлява от тук насетне съдържанието на профила, така че потребителите могат да са спокойни за неприкосновеността на личния си живот, който са имали приживе.
При другите най-често използвани социални мрежи се прилага само първата възможност - профилът се изтрива след уведомяване за смъртта на потребителя.
Какви опасности и нежелани последствия могат да възникнат, ако нито починалият приживе, нито близките не се погрижат за профилите след смъртта?
По отношение на неприкосновеността на данните, информацията и съобщенията, които са били достъпни за потребителя приживе, както споменах, опасност няма, доколкото след смъртта никой не може да се логне в профила му. Но за целта социалната мрежа трябва да бъде уведомена за смъртта. Тогава, и само тогава се пресича опасността за логване в профила на потребителя, дори и от злонамерени хакерски атаки.
Нежелани последствия има основно от морално и етично естество - ако профилът продължава да стои като активен, то приятелите могат без да знаят за смъртта, да тагват починалото лице, да го поздравяват за рождени дни, да постват съобщения на стената му, дори може и уронващи престижа и петнящи паметта на починалото лице, без да има възможност от каквато и да е защита от близките или от когото и да е.
Кой остава притежател на всички постове и дигитални ресурси на починалия?
Доколкото постовете и дигиталните ресурси са публикувани на публично-достъпни страници и съдържат защитени от закон имуществени или неиумуществени права, като например авторски права върху снимки, литературни произведения, права върху марки и др.под., то те се наследяват от неговите наследници. Както обясних по-горе, защитените от закона и достъпни единствено през профила лични права, като право на неприкосновеност на кореспонденцията, на личните данни и др., не се наследяват и поради това наследниците не могат да поискат от доставчиците на социалните мрежи достъп до профилите само на основание смъртта на техния наследодател. Теоретично е възможно по съдебен ред, за защита на определени права след смъртта на потребителя, да се осигури достъп до профила, но само до конкретни ресурси, които касаят защитата на наследствените права на наследниците, съдът да разпореди такъв достъп по установения в закона ред за обезпечаване на доказателства, находящи се у трето лице. Такава правна възможност, макар и законово допустима, не ми е известно да е била използвана в българската практика. Но с натрупване на повече и повече социални отношения, които се развиват в електронната среда, съм убеден, че и такава практика ще се появи.
[1] https://www.netflix.com/bg/title/81123425
