Наближава ли моментът „в криза спасявам бизнеса, а не вдигам заплати“, попитахме Щерьо Ножаров от БСК, Мария Шишкова от AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria, и Дарина Пенева от Стантън Чейс София
В настоящата несигурна ситуация на непрекъснато променящи се разходи и бързорастящи цени бизнесите са изправени пред трудната задача как да поддържат екпите и дейността си.
С очакванията за рецесия, нарастващи лихви и проблеми с енергийните доставки, много компании са изправени пред големи предизвикателства.
Как виждат настоящата икономическа ситуация в страната, дошъл ли е моментът за „в криза спасявам бизнеса, а не вдигам заплати“ и какви са очакванията за възнагражденията до края на годината? Вижте какво коментираха Щерьо Ножаров - Икономически Съветник в БСК, Мария Шишкова - Управляващ Съдружник в AIMS Human Capital & Dale Carnegie Bulgaria, и Дарина Пенева - Управляващ Директор на Стантън Чейс София.
Щерьо Ножаров, икономически съветник в БСК
Приложим ли е в настоящата икономическа ситуация принципът: „В криза спасяваш бизнеса и работните места, а не вдигаш заплатите“?
В икономическата теория са дефинирани ясни правила за поведението на фирмите в кризисна ситуация. За да остане на пазара една фирма в период на криза или икономически спад, то тя трябва да може да покрива поне променливите си разходи (енергия, горива, суровини и др.). Това е така, защото тя не може да въздейства върху цената в условията на нормална конкуренция. В настоящата ситуация, при която променливите разходи постоянно, скокообразно и прогресивно нарастват, фирмите от енергийно и суровинно интензивните индустрии са близо до точката на напускане на пазара, т.е. фалит.
В тази ситуация работодателите поддържат дейността си, за да задържат престижа на търговската марка, която са създали, да задържат стратегическите си клиенти, да запазят пазарния си дял. Вдигането на заплатите може да бъде само по отношение на задържане на свръхквалифицирани специалисти.
Какви са очакванията за заплатите до края на 2022?
От една страна, средната работна заплата и сега нараства със сравнително голям темп. Само за първото тримесечие според НСИ тя е нараснала общо с 6%. Разбира се, нарастването е различно за различните икономически дейности. В дейности, при които има експортно търсене, такива с висока добавена стойност, изискващи висока квалификация, или пък дейности, като строителството, които въпреки икономическия спад се намират в експанзия, тя нараства.
В останалите икономически дейности е възможно да има известно инфлационно индексиране, но предвид очаквания двоен спад на инфлацията за следващата календарна година, това по-скоро ще е изключение.
От друга страна, цените на суровините и горивата като разходи за производителите вероятно ще продължат да нарастват до края на годината и това ще свие още повече възможностите им за увеличение на възнагражденията. Възможни са и антипандемични ограничения на потреблението през есента, което вече се случва в София с въвеждането на режими и маски. Това ограничение на потреблението ще намали приходите допълнително. Ковид все още не си е отишъл, а процента на ваксинация в България е много нисък.
Източник: www.economy.bg
