19.09.2022

България стана световен износител на олио и биодизел

Проблемите с нарушените доставки по света на различни суровини и материали по време ковид пандемията, както и галопиращите енергийни цени не са повлияли негативно на българския износ като цяло. Въпреки оплакванията на бизнеса, че става неконкурентоспособен заради все по-големите разходи за производство, България продължава да печели позиции на световните пазари. При това редица български стоки се реализират на цени, по-добри от конкурентите си. Това показва ежегодният анализ на Българската стопанска камара за износа на страната ни.

През 2021 г. експортът на български стоки e на стойност 41.9 млрд. долара, което е със завидните 31% повече от предната година.

"Ако има пострадали от прекъснати доставки заради ограниченията на ковид пандемията фирми, то

това се балансира от пренасочване на веригите за доставки

Пандемията даде шанс на много наши фирми, тъй като мултинационалните компании решиха, че за тях е по-важно да имат сигурни доставки от по-кратки разстояния, за да не се спира производството на краен продукт. Липсата на някакъв елемент спира цялата поточна линия и загубите в тези случаи са доста по-големи, отколкото по-високата цена, която предлага българският производител в сравнение с този от Индонезия, Малайзия или Тайланд", коментира авторът на изследването Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК.

Начело на експортната листа на България за поредна година излизат изделията на елекротехниката и електрониката (1-во място), както и на машиностроенето - (3-то място). Водещите им позици трайно се затвърдиха, което е похвално за българския бизнес, решил да развива високотехнологични производства и крайни продукти, вместо да пласира евтино и бързо суровини и заготовки.

Сред първите четири стоки по стойност във валута се нареждат медта и медните изделия (2-ро място) и енергоносителите (горива и електроенергия) - 4-то място. Традиционно за последните години петото място заема зърното. Тези 5 групи стоки формират над 1/3 от износа на България.

За първа година броят на групите стоки, чийто износ надвърля 1 млрд. долара, се е увеличил от 10 на 15. (Таблица 1).

За по-добрите постъпления на българските фирми от продажби зад граница несъмнено заслуга има инфлацията. Това важи най-вече за износа на суровини, където

ръстът на цените успява да компенсира намалелите продажби

Например износът на горива през миналата година е спаднал с 1/3 като обем - от 2.813 млн. тона през 2020 г. на малко под 2 млн. тона през 2021 г., но в стойност стоковата група бележи ръст от 1.106 млрд. долара на 1.292 млрд. долара, или 17%.

Подобно е положението и при металите, чиито цени на международните борси отбелязаха рекорди през последните две години. Количеството износ на катодна и анодна мед спада, но приходите от продажби зад граница растат. При катодната мед например постъпленията са скочили с 50%, което я прави стоката с най-голям стойностен обем в българския износ за миналата година с приходи за 1.773 млрд. долара. Отделно износът на анодна мед е за 1.026 млрд. долара. Основен техен производител е медната рафинерия в Пирдоп.

Заради високите цени на металите сред водещите експортни стоки с над 1 млрд. долара приходи се наредиха желязо, стомана и изделия от тях, а на световните пазари България се изкачи на второ като най-голям износител на профили от желязо и стомана.

Износителите на зърно също са спечелили добре от играта на борсовите котировки. Тук водеща е пшеницата - през миналата година България е изнесла 5.076 млн. тона за 1.356 млрд. долара. Като количества ръстът е с 60%, а като стойност - с 94%, почти двойно спрямо предната година. Това обяснява и защо нашите зърнопроизводители сега са толкова "чувствителни" към вноса в Европа без мита и тарифни бариери на значително по-евтиното зърно от Украйна след избухването на войната.

"За водещия принос на зърнените култури - пшеница, слънчоглед, царевица, в експортната ни листа през последните години

рещаваща роля играе и европейският начин на субсидиране

Той стимулира отглеждането на селскостопански култури, които са с максимално индустриализиран процес на добив. Непропороционалните субсидии доведоха до спад в отглеждането на плодове и зеленчуци, които са трудоемки и изискват ежедневна грижа, и за съжаление България се превърна в нетен вносител на плодове и зеленчуци", коментира Илиев.

Инфлацията "помага" и на производителите на крайни продукти да отбележат по-добри продажби зад граница. "Като се отчете, че производствените цени на предприятията се повишиха с 20-30%, мисля, че реалният ръст на износа по цени от 2020 г. е около 10-12%", посочва експертът.

Крайните цени растат навсякъде - и за нашите конкурентите, но въпреки това редица български стоки с висока добавена стойност се представят отлично на световните пазари. Например изделията на електрониката и електротехниката регистрират 7% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличавал с 5% годишно. Износът на машини и апарати също се представя добре и бележи средногодишен ръст от 6%, докато световният внос - 3%. "Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици", обяснява Илиев.

Същото може да се каже и за изделия на химическата промишленост, части и компоненти за автомобилната индустрия, велосипеди, лекарства, оптически и измервателни прибори, мебели, които показват бързо развитие и излизат напред в експортната ни листа с над 1 млрд. долара реализирани продажби в чужбина.

Впечатление правят и данните за износа на електроенергия. През 2021 г., когато започна значителното увеличение на енергийните цени, страната ни рязко е увеличила експорта на ток до 5853 GWh при 4422 GWh предната година. Приходите във валута нарастват още по-драстично - за миналата година те са 632 млн. долара при далеч по-скромните 229 млн. долара година по-рано. В региона единствено Румъния има по-голям износ на електроенергия – 658 млн. долара, а Гърция и Турция изнасят 2,5 пъти по-малко от нас.

--------------------------------------------------

КОИ СА БЪЛГАРСКИТЕ ПАЗАРИ?

Страните от ЕС и от Европейско икономическо пространство стават все по-важни за българските доставчици, показва изследването на БСК. Близката търговия става все по-предпочитана от далечните дестинации, за които освен това се прилагат тарифни и нетарифни бариери.

Най-важният пазар е Германия – с 15% дял в целия ни износ. Следват Румъния 10.2%, Италия 7.6%, Гърция 6.6%, Турция 6.2%.

В Топ 10 са още Франция, Белгия, Китай, Испания, Полша. Тези 10 партньори са пазар за 60% от износа на страната ни. И почти за всички тези държави българският експорт през последната година е нараснал с двуцифрени темпове от 20% нагоре.

----------------------------------------------

КЪДЕ СМЕ НАЙ-УСПЕШНИ?

През 2021 г. България успява да се изкачи на второ място в света по износ на маслодаен слънчоглед с продажби за над 730 млн. долара. Той се изнася основно за Германия и Турция.

Също толкова успешно успяваме да изнасяме по-скъпия краен продукт слънчогледово олио. Приходите от износ достигат 691 млн. долара износ, с което заемаме третото място на световен износител на слънчогледово олио. Стоката се продава предимно в Испания, Италия, Турция и Гърция.

Сред изнасяните горива с голям дял е биодизелът. Той се получава основно от рапицата, която до преди няколко години българските производители изнасяха директно. Сега обаче в страната ни работят множество неголеми инсталации за преработка на рапица в гориво. През 2021 г. са изнесени 542 хил. тона биодизел за 926 млн. долара. Ръстът в количество е 28%, а в реализирана валута - 118%. Купувачите на българския биодизел са основни страни от ЕС - Румъния, Италия, Унгария, Австрия, Гърция.

Има и няколко нишови стоки, в които България се е утвърдила като световен лидер. Така например сме на първо място на пазара на една специфична стока - временно консервирани череши, използвани предимно в коктейли. Реализираният износ на българо-италианския производител за миналата година е 32 млн. долара.

България държи 21% от световния пазар на патешки черен дроб и е на трето място в света по износ на замразено патешко месо. Трайно се утвърдихме на втората позиция по износ на спирачни маркучи и азотни торове. Изкачихме се до второ място по износ на калцинирана сода и до четвърто по износ на игрални апарати благодарение на силния IT сектор у нас. (Таблица 3)

От анализа са изключени доставките на оръжейната индустрия, тъй като НСИ третира тази информация като конфиденциална. Но на база огледални данни от други страни през 2021 г. България е изнесла стоки за отбраната най-малко за 566 млн. долара. Реалният износ е по-голям, тъй като редица държави, които са пазар за българска военна продукция, също не предоставят данни за търговията си. За 2020 г. износът на специална продукция се оценява на 614 млн. долара.

Дата: 19.09.2022

Източник: в. Сега

Прочетено: 332