Най-доброто, което може да направи бизнесът е да търси финансиране във валутата, в която получава разплащанията си, препоръчва Петър Славов, макроикономист и банкер, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк ЕАД. Той ще бъде участник в панела „Влиянието на глобалните пазари върху финансовата система в България“, част от Петия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“, организиран от списание „Мениджър“. Събитието ще се проведе на 20.10.2022г. от 12:30 часа в Inter Expo Center.
- Г-н Славов, как ще се променят условията и достъпът до кредитиране за бизнеса през 2023 г.?
- През 2023 г. клиентите сами ще преосмислят желанието си да ползват финансиране, тъй като ще се променят разходите по заемането на пари. В момента сме в период на покачваща се инфлация и част от инструментариума за борба с нея е повишаването на основните лихвени проценти от централните банки. Тези действия вече ясно се виждат на европейския пазар с предприетите стъпки от ЕЦБ.
Това постепенно ще рефлектира върху цената на ресурса за търговските банки и на българския пазар и съответно върху условията, при които те предлагат финансиране на своите клиенти. Условията са свързани не само с лихвените проценти, но и с подхода на оценяване на кредитоспособността на клиентите, който вероятно ще стане по-консервативен.
За да облекчат ефекта за клиентите от увеличаването на лихвените проценти, банките още отсега моделират продуктите си с фиксирани лихвени нива. Това на пръв поглед изглежда неудобно за бизнеса, но в конкретната ситуация създава предвидимост и облекчава бъдещите им разходи. В заключение, банките ще продължават да насърчават кредитирането, но предвид динамичните промени в икономическата среда, ще предоставят финансиране на по-висока цена.
- Казвате „борба с покачващата се инфлация“ – възможен ли е според Вас сценарият от 1997 г. на хиперинфлация предвид всички икономически и геополитически фактори?
- Икономиката през 1997 г. се характеризираше с комбинация от голямо забавяне и много висока инфлация – с месечни нива над 1000%. От този период насам България е в активен валутен борд, който гарантира фиксиран валутен курс на българския лев към еврото. Инфлацията от 1997 се дължеше на високото ниво на девалвация на местната валута, а това в текущата ситуация е невъзможно. В България централната банка не може да провежда парична политика заради наличието на валутен борд, но индиректно икономиката се влияе от мерките, които взема европейската централна банка.
В момента виждаме как вече се въвеждат инструментите на монетарната политика в еврозоната за понижаване на вътрешната инфлация, които по естествен път ще намалят покупателната способност и ще понижат покачването на ценовите равнища. Докато обаче тези механизми заработят ефективно, е вероятно да се стигне до забавяне на икономическия ръст, комбиниран с все още високи нива на инфлация и покачване на безработицата. Причината ще е по-високата цена на ресурсите и суровините, породена от ограниченото им предлагане и най-вече от несигурността в геополитически план.
- Ще има ли предпочитани бизнеси на пазара?
- Много са факторите, комбинацията от които могат правят един бизнес предпочитан от банките. Най-общо казано компаниите, които вече имат установен модел на работа, ще бъдат в по-добра позиция, тъй като при тях ще се наблюдава по-надеждна прогнозируемост на паричните потоци. От друга страна важна е и диверсификацията на потоците, както и осигуряване на независимост и непрекъсваемост на доставките на суровини и ресурси. При оценката на кредитоспособността на клиентите, ние оценяваме бизнес модела, зависимостта им от ресурси и пазари, качеството на управление и перспективите им за развитие. Предпочитани ще са бизнесите, които са добре позиционирани в сектора, който работят, гъвкави са в текущата ситуация и имат ясна перспектива са своето развитие.
- В тази ситуация какво е значението на паритета долар-евро за българския бизнес?
- Има два аспекта на този въпрос – индиректното влияние на паритета върху икономиката на страната и съответно върху бизнеса и директното влияние според зависимостта на конкретните компании от външните валути евро или долар. Индиректно, влиянието на паритета оскъпява основните суровини, които внасяме като петрола, например. Стойността на долара до голяма степен определя стойността на ресурсите, които купуват компаниите. Доставките на гориво, суровини и материали се базират на цените, които се котират на международните стокови борси и съответно са в долари. Тъй като българската икономика е зависима от външни суровини, колкото по-висок е доларът, толкова вносът на тези ресурси се оскъпява. Този процес създава производствена инфлация и в резултат повишава цената на крайните продукти и услуги. Съответно, понижената стойност на еврото и зависимостта на България от суровини, които се търгуват в долари, допълнително допринася за по-висока инфлация. т.е. при равни други условия, нашата покупателна способност намалява при паритет на долар-евро.
От друга страна ситуацията е благоприятна за фирмите, които изнасят продукция за пазари, обвързани с долара. Те ще бъдат по-конкурентноспособни и тяхната печалба ще се увеличи. Ефектът е обратен за компаниите, чиито клиенти се разплащат в евро. Ниските стойности на еврото създават загуби за тях. Ако бизнесът заплаща суровините си в евро или лева, този ефект донякъде се компенсира, но особено сложно е за тези, които купуват суровини в долари, а клиентите им се разплащат в евро.
- Всичко, което описахте до тук, означава ли, че идва край на ерата на изнесените производства и мащабната покупка на нискобюджетни стоки от Китай?
- Не бих казал край. От гледна точка на изнесените европейски производства и внос на стоки от Китай със сигурност ще има затишие на отношенията предвид по-високата стойност на долара и оскъпяването на продукцията. Но в дългосрочен план най-вероятно ще продължим да разчитаме на внос от тази държава.
Китайската икономика на практика е самоосигуряваща се икономика. С над 1 млрд. население, те имат достатъчно потребители дори да намалят зависимостта си от износ на продукция. В случай, че се наложи да се затворят икономически за известно време, това няма да повлияe значително на икономиката им. В момента икономическият цикъл там се забавя, но очакванията са след 5-6 години те да бъдат най-силната икономика в света. В краткосрочен аспект, Китай може временно да пренасочи взаимоотношенията си към държави, които са ориентирани към долара.
- В тази ситуация как се отразява валутния борд на икономиката и на връзката евро – лева?
- Валутният борд гарантира стабилност на лева и повече от 25 години осигурява на България сравнително безболезнено преминаване през отделните икономически цикли. Ако не съществуваше валутният борд, през всяка рецесия щяхме да усещаме допълнителния натиск върху покупателната ни способност от девалвация на националната ни валута.
- В каква валута сега е подходящо да се теглят кредити - в лева, долар или евро?
- Най-доброто, което може да направи бизнесът е, да търси финансиране във валутата, в която получава разплащанията си. В момента еврото е под паритета на долара, но предвид динамичната икономическа и геополитическа обстановка, това не се знае колко време ще продължи. Въпреки тревожните глобални събития, безработицата в България е на исторически най-ниските си нива.
- Каква бе за българските компании, клиенти на ПроКредит Банк, 2022 г. ?
- Първото тримесечие на 2022 г. обещаваше силна година за българските компании. Реално до средата на 2022 г. в България не се усети толкова силно влиянието на войната в Украйна. В този период бизнесът наваксваше пропуснатото от ковид-пандемията, която постепенно затихва. В последното тримесечие бизнесът продължава да работи успешно, но вече трайно се усеща и влиянието на високата инфлация, породена от стойността на ресурсите. Все пак, независимо от глобалните процеси, компаниите се развиват, наемат работна сила и продължават да търсят финансиране. Промени се обаче структурата на това финансиране. Поради несигурната обстановка в момента бизнесът предпочита да задържа инвестициите си и се нуждае от повече оборотни средства. Обикновено трудните периоди действат трансформиращо на компаниите. Те се стараят да изчистят и модернизират производствените си процеси, за да запазят конкурентоспособността си на пазара. Ковид пандемията научи българските бизнеси да са гъвкави спрямо средата, в която работят, затова те по-бързо вземат решения в текущата ситуация.
______
За присъствие на Петия банково-финансов форум „Бъдещето на парите“ на Мениджър можете да направите вашата предварителна регистрация тук.
Генерален партньор на събитието: ProCredit Bank
Основни партньори: Unicredit Bulbank, Management Financial Group
С подкрепата на: Sirma InsurTech, JTI
Партньори на коктейла: The Singleton, Levent
Институционални партньори: Българска стопанска камара, Германо-българска индустриално-търговска камара, Френско-българска търговска и индустриална камара, Международно Висше Бизнес Училище, Университет за национално и световно стопанство
Медийни партньори: БНТ, dir.bg, bTV, Dnes.bg, Bloomberg TV Bulgaria, MoitePari.bg
