Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК, в предаването на bloombergTV "В развитие"
Реалният ръст на българския износ през първото полугодие на 2022 година, според експертната оценка на БСК, е около 10%, като големи промени при водещите търговски партньори на България няма. Всички статистики отчитат ръст на индустриалното производство в България, като един от най-големите ръстове изобщо в ЕС. При вноса има някои малки разлики и промени, като има значителен ръст на вноса от Украйна и от Русия. Това каза Веселин Илиев, главен директор "Външноикономическо сътрудничество" в БСК, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Вероника Денизова.
БСК представи миналата седмица анализ на външната търговия на България през първото полугодие на 2022 година. Анализът е провокиран от значителният ръст и на износа, и на вноса. Българският износ през първото полугодие расте в стойност с 30,6% на годишна база и достига 25,777 млрд. щатски долара. Вносът през периода януари - юни расте с 32,2% спрямо същия период на предходната година и достига 28,958 млрд. долара. Източник на данните е International Trade Center Женева, където се обработват данни от 233 държави с различна степен на изчерпателност.
Скокът в цените на основни стоки и суровини е основна причина да виждаме тези големи ръстове, каза гостът. "В стойност, и вносът, и износът растат доста повече, отколкото в количество. Възникна въпросът колко ни е реалният износ, защото статистиката на НСИ показа много сериозни ръстове, за които някои политици си позволиха да си припишат заслуги".
"За да се поставят някакви филтри, ние подбрахме само 26 стоки, които са суровини и се търгуват в щатски долари, което неутрализира някои статистически грешки. Тези 26 стоки са с износ над 100 млн. долара за палугодието. Взехме количествата на износа за първо полугодие на тази година на тези 26 стоки и ги умножихме по цената от първо полугодие на миналата година, осреднена стойност. С две изключения само, разликите бяха значителни - ръстът на износа в стойност изпреварва ръста на износа в количество, като при 30%-на процента от стоките този ръст е много голям. Само при две стоки не се наблюдава такава аномалия - износ на концентрати от благородни метали и руди от мед".
Според калкулацията на специалистите от БСК българският износ би бил с 2,805 млрд. долара по-малко, каза Илиев. "Ръстът не би бил 30%, а 16%" и то при условие, че са подбрани стоките с по-големи обеми, както и че в други сектори, като електроника също има ръст на цените.
"Преценката ни, чисто експертна, показва, че реалният ръст е около 10%, измерен в щатски долари".
Тези резултати са доста добри по две причини, заяви събеседникът. "Едната е, че в света в момента има различни предизвикателства и кризи. Различни икономики страдата, но хубавото е, че всички статистики отчитат ръст на индустриалното производство в България. Един от най-големите ръстове изобщо в ЕС. Това се дължи на все по-успешното включване на българските фирми във веригите на доставки".
Гостът сподели, че в рамките на сътрудничеството на БСК в мрежа за подкрепа на предприятията на европейско ниво Българската стопанска камара е получила информация, че запитванията от европейски компании за релокиране на веригите на доставки и производства в България ще стават все повече.
"Тече изтегляне от Китай във всички посоки. За Югоизточна Азия - основно Индонезия е фокус в момента, на второ място Филипините. Виетнам е зает от САЩ - той се изтегля от Китай, но отива във Виетнам. Интерес представляват и части от Източна Европа и Северна Африка. Ние няма да се възползваме от тази тенденция, поради липса на кадри. Има предприятия, където могат да се релокират производства, но те нямат достатъчно персонал".
Големи промени при водещите търговски партньори на България няма, особено при износа, заяви Илиев. "Има няколко традиционно положителни новини, като това, че имаме положителен търговски баланс с индустриални гиганти като Германия, Франция, Италия, Белгия и т.н. Там българските фирми са влезли във веригите на доставки и се развиват все по-успешно.
"При вноса има някои малки разлики и промени. Вносът от Русия много се е увеличил основно за сметка на нефт, природен газ и продукти от желязо. Другата съществена промяна е при вносът от Украйна, който отбеляза 80% ръст. Тук вносът е основно на слънчоглед и сурово слънчогледово олио. За първо полугодие вносът на сурово слънчогледово олио е с 4800% ръст в стойност и около 4300% в количество. За юни месец българският внос е бил 72 пъти по-голям от миналата година".
При вноса от Украйна, обясни събеседникът, преди да започне войната Украйна имаше експортни мита на маслодаен слънчоглед и се потискаше износът на Украйна. Той беше по-малко конкурентоспособен. Сега ЕС премахна много пречки и това "отприщи всички предприемчиви хора".
"България купува, довършва процеса на рафиниране и изнася. Миналата година ние бяхме на трето място в света по износ на рафинирано слънчогледово олио и аз очаквам, че тази година ще се изкачим още напред". "Българските производители на слънчогледово олио се възползват от тази конюнктура и съм сигурен, че печелят добре".
Вижте целия коментар във видеото.
