07.11.2022

Проект за промени в Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители от "БСП за България" още в първите дни от работата на 48-ия парламент, възроди споровете за определянето на минималната работна заплата (МРЗ) за страната. Проектът предвижда тя да е не по-малко от 50 процента от средната, като вносителите се позовават на новата европейска Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз.

Според експертните сметки в законопроекта минималната заплата от 1-ви януари догодина трябва да е 850 лева.

Внесеният проект предвижда всяка година до 31-ви октомври да се определя минималната работна заплата за следващата календарна година, като а размерът й да е поне 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. И така, 30-годишният спор между бизнеса и синдикатите за определянето на минималната работна заплата по обективни критерии отново набира скорост със съответните аргументи "за" и "против" с отчитането както на социалната, така и на икономическата логика на всяка от страните.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева коментира:

"Разговорът е как се стига до това число, а не толкова върху самото число. Редица компании не плащат минимална работна заплата, просто заплатите при тях са по-високи. За бизнеса е важно как се определя една сума и за какъв период ще бъде валидна, за да може да планира. Едно е бизнесът в икономически неразвити райони, друго е в големите градове. МРЗ е фактор, който влияе върху повишаване на останалите заплати в предприятието. Извън тези 30-50 лева трябва да се видят ефектите от едно такова действие - заетостта ще стимулира ли хората да се образоват, или - независимо от това какво правим, ще дойде един добър политик, който ще каже - "ще взимате тази заплата". Политическите партии забравят, че има и социални партньори".

От Камарата са категорични, че Директивата не изисква минималната заплата да е в размер не по-малко от 50% от средната, а създава рамка за адекватност на законоустановените минимални работни заплати и насърчаване на колективното преговаряне за определяне на заплати.

Внесеният в края на октомври 2022 година от БСП законопроект ерозира ролята на социалните партньори по ключов за тях въпрос, каза още Минчева:

"Директивата предвижда сериозно участие на социалните партньори - в определяне на националните критерии за определяне на МРЗ и в определяне на референтните стойности, които да служат за индикатор за адекватност. С този законопроект се елиминира изцяло ролята на социалните партньори".

От БСК заявиха готовност да инициират разговори със службите на Европейската комисия и Международната организация на труда в случай на реализиране на тази или подобни законодателни инициативи.

Икономическият съветник в Конфедерация на труда "Подкрепа" Ваня Григорова коментира:

"Предложението е напълно в интерес на работещите и е един от критериите, заложени в Директивата за адекватността на минималните възнаграждения на ЕС. Подкрепяме такъв подход. Има още критерии, които трябва да бъдат покрити, за да бъде постигната адекватност на МРЗ".

Тя припомни, че размерът от 850 лева е предложение на КТ "Подкрепа", "което най-вероятно е чуто от вносителите на проекта".

Един от вносителите на законопроекта - Георги Гьоков от БСП, председател на парламентарната социална комисия, обясни мотивите, основният от които е, че е нужно повишаване на доходите във време на криза:

"Сегашното служебно правителство отказа да внесе нова МРЗ и не можем да караме със старата при тази инфлация. Очакват ни трудни зимни месеци. Този акт възпроизвежда политиките ни от години назад и усилията ни за въвеждане на механизъм за определяне на МРЗ, който не зависи от волята на политици, а ползва обективни критерии".

БСП винаги е държала на социалния диалог, коментира Гьоков. Относно упреците, че става въпрос за предизборен политически ход.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл:

Дата: 07.11.2022

Източник: Българско национално радио

Прочетено: 377