В УНСС се проведе Национален научен форум "Бизнесът в 21-ви век"
"Разработването и изпълнението на ключови документи като НПВУ и Националната програма за развитие „България 2030“ са преди всичко възможност за нашата страна и средствата от тях трябва в максимална степен да достигнат до бизнеса и гражданите, за да имаме реални и видими резултати в подобряването на икономическите и социални показатели."
Това се казва в приветствие на председателя на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев, прочетено от икономическия съветник в БСК гл.ас. д-р Щерьо Ножаров по време на Четвъртия национален научен форум "Бизнесът в 21-ви век".
Тази година темата на събитието е "Възстановяване и устойчивост след кризата". Форумът се организира от Бизнес факултета на Университета за национално и световно стопанство, съвместно със Съюза на икономистите в България, Научноизследователския център за развитие на бизнес компетентности "Иновации и конкурентоспособност" и Центъра за индустриални изследвания и иновации.
За ефективното възстановяване и постигането на устойчивост вследствие на кризите бизнесът, научните среди и институциите трябва да си сътрудничат, изтъква в приветствието си председателят на БСК и дава висока оценка на инициативата за организирането на днешния форум.
В приветствието на Добри Митрев се казва още:
Изключително важно е да се увеличи информираността на обществото по отношение на възможностите, които тези два инструмента предлагат. Ролята на социалните партньори в този процес е да информират своите членове и да ги подпомагат в имплементирането на инструментите, поради което структурираното участие на работодатели и синдикати в процеса по наблюдение на изпълнението на НПВУ и НПР е от голямо значение.
За осъществяването на целите на тези два стратегически документа са необходими редица реформи и трансформации, които ще окажат влияние върху индустрията и обществото. Българският бизнес подкрепя концепциите за постигане на неутралност по отношение на емисиите и устойчива климатична среда, алтернативните решения в сферата на електрическа мобилност и прилагането на принципите на кръговата икономика, постигнати посредством ясно поставени цели, възможности за инвестиция и ефективно използване на ресурсите.
БСК направи крачка в тази посока чрез създаването на инициативите КРИК и Пластик Пакт, чиято основна цел е да подкрепят отговорния български бизнес в прилагането на принципите на кръговата икономика и постигането на реално измерими резултати при въвеждане на европейското законодателство, подобряването на ресурсната ефективност и намаляване на отпадъците.
Ускореното икономическо развитие се постига, наред с всичко останало, и посредством подобряване на знанията, уменията и квалификацията на работната сила. Развитието на научната инфраструктура, прилагането на принципите за учене през целия живот, иновативният поглед към дуалното и професионално обучение, достъпът и интегрирането на пазара на труда на хора от различни поколения и с различни компетенции са само част от концепциите, които трябва да залегнат в националните приоритети и законодателни реформи в България, за да бъдем конкурентоспособни на международно равнище и да намалим социалните неравенства.
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров подчерта важността на темата на бизнес форума. "Тя е много актуална, защото е хубаво да мислим как да продължим напред в една такава ситуация, пред която сме изправени като държава. Надявам се, че по време на това събитие колегите ще дадат и решения, и прогнози, как да се справим с тежката ситуация", каза той.
"През миналата седмица посрещнахме директора на Европейското патентно ведомство Антонио Кампиньош. В разговорите с него подчертахме колко е важна връзката между бизнеса, институциите и науката", каза Никола Стоянов, министър на икономиката и индустрията, при откриването на събитието. Според него, "въпреки редицата от кризи, засягащи Европа и България, икономическата ситуация у нас не е чак толкова черна".
"Всяка криза е и възможност. Ситуацията не е чак толкова черна. Макропоказателите ни достигат исторически върхове. За 2021 година, да, след пандемията, но все пак, ръстът на брутния вътрешен продукт в процентно изражение е най-високият от 1995 година насам. Има много сериозен ръст на износа, България е сред първите 5 държави в ЕС по ръст на износа. Безработицата пък запазва исторически ниски нива по време на криза, което не може да не ни радва. А дори ако погледнем към чуждестранните инвестиции – малко над 1,2 млрд. за 2021, това не може да се нарече лоша година", каза министърът. Стоянов обаче дебело подчерта – нито един от тези добри показатели не би имал значение, ако не се овладее ръстът на цените. "Затова се радвам, че постигнахме една малка победа – през октомври инфлацията се понижи след 2 години постоянни ръстове. Това е една малка победа, като има много още какво да се направи в тази насока."
Министър Стоянов изтъкна и важността от доброто прилагане на Плана за възстановяване и устойчивост на родна почва. От 6,3 млрд. евро, които ще усвои България, 59% са насочени към Зеления преход, а 26% – за цифровия такъв. "Трябва да работим така, че всяко евро да бъде умножено колкото може повече. За да направим икономически скок, трябва да инвестираме в икономиката на знанието и сектори с висока добавена стойност".
