Националният съвет за тристранно сътрудничество не успя да постигне съгласие за промените в Кодекса на труда.
От Българската стопанска камара (БСК) определиха Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, за повишаването на минималната работна заплата от 710 на 850 лева, като "бъдеща предизборна кампания".
Становището на Министерството на труда и социалната политика е, че размерът на минималната работна заплата е най-малкият критерий, който трябва да бъде следван, и че промените в законодателството следва да се установят в процедура заедно със социалните партньори.
Министерството на финансите също не подкрепя законопроекта, защото той навежда на мисълта, че това е един чисто административен подход. От финансовото министерство също искат да се разработи механизъм в сътрудничество със социалните партньори, които да определят начина за сформиране на минималната работна заплата, предаде БГНЕС.
Георги Гьоков заяви, че знае предварително какво ще кажат от работодателските организации, от МФ и от МТСП. По отношение на обвиненията, че от БСП искат повишаване на минималната работна заплата като печеливша стратегия за предстоящи избори, Гьоков отрече това да е така и уточни, че това е политиката на БСП от дълги години и не предлагат нищо ново. "Това трябва да го направим и е крайно време, от 10 години се лутаме в този механизъм и все не го изработваме, заяви той. В отговор Добри Митрев заяви, че работна група след анализ трябва да стигне до съгласие, а не до пазарлък за механизма, по който ще се определя минималната работна заплата.
Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", каза, че по темата за МРЗ никога не може да се постигне съгласие с бизнеса. Той коментира, че законопроектът на "БСП за България" дава възможност да се изпълни Директивата на Европейския парламент (ЕП) за адекватни минимални работни заплати в ЕС. Манолов потвърди, че КТ "Подкрепа" подкрепя законопроекта.
От КНСБ също подкрепят законопроекта. Те предлагат обаче да се коригира предложението, като се посочи, че за МРЗ ще се взема предвид размерът на средната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност.
Въпросите, които са предмет на директивата, се нуждаят от допълнителна дискусия, изказа мнение вицепремиерът Лазаров. Той обясни, че директивата е приета и е публикувана в официалния журнал на Европейския съюз, има я и в българска версия, така че всеки би могъл да я прочете и да извади съответните заключения.
В края на дискусията служебният заместник-министър на труда и социалната политика Емил Мингов заяви, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на МРЗ съгласно изискванията на директивата, но счита, че това не може да стане по начина, по който предлага законопроектът на "БСП за България".
Националният съвет за тристранно сътрудничество не подкрепи и законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейни помощи за деца, внесен от БСП, с който се предвижда предоставянето на еднократна помощ за всяко второ и трето дете в размер на 10 минимални работни заплати за работещи родители, които са осигурени минимум 24 месеца преди раждането, съобщава БГНЕС.
Промените предвиждат още помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за I клас, както е в момента, но и за децата от II, III и IV клас. А семействата, чиито деца са записани в I и VIII клас в държавно или общинско училище за учебната 2022 – 2023 г., да имат право на еднократна помощ за ученици в размер на 300 лева, която да се изплаща на два пъти, като доходите на семействата са без значение.
