Предвиденото в Националния план за възстановяване и устойчивост намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г. да отпадне, като за целта правителството започне незабавни преговори с Европейската комисия за предоговаряне на плана. Около това се обединиха народни представители, зам.-минстри на енергетиката, национално представителните организации на работниците и работодателите, кметове на общини, енергийни експерти в организираната днес от КНСБ и КТ "Подкрепа" среща дискусия "Всички против минус 40%".
Над 80 участници подкрепиха инициираната от двата синдиката Декларация, с която се настоява Народното събрание да задължи правителството да предоговори плана. Тя ще бъде изпратена в парламента и Министерския съвет.
Подписите си сложиха депутати от ГЕРБ, БСП, ДПС, "Възраждане", "Български възход", "Продължаваме промяната", председателите на БСК и АИКБ Добри Митрев и Васил Велев, зам.-председателят на КРИБ Николай Вълканов, кметовете на Стара Загора Живко Тодоров, зам.-кметът на Гълъбово Пламен Бараков, представители на общините Годеч, Бобов дол, Твърдица, Дупница, Драгоман, представители на браншови камари, предприятия от енергийния и добивния сектор, синдикални председатели, лидерите на федерации от двете конфедерации.
Пламен Димитров откри дискусията, като припомни, че финалният вариант на НПВУ не бе консултиран със синдикатите, както се казва в регламента за неговото изготвяне. Така бяха приети притеснителни, неизпълними или изпълними с огромни щети и жертви ангажименти, какъвто е този за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до 2026 г.
"Този огромен проблем за бъдещето на българската енергетика трябва да бъде взет във Ваши ръце", призова участниците в срещата президентът на КНСБ. "Амбицията на днешната среща е да заявим, че повече така не може – НПВУ трябва да бъде преразгледан и този ангажимент да бъде предоговорен", категоричен бе той.
Енергийната стратегия на страната изтече през 2020 година. А в момента все още нямаме обществено приета нова такава. Понастоящем се взимат решения на парче, което създава допълнителни сътресения, каза още Димитров. Ангажиментът за намаляването на въглеродните емисии засяга особено много сърцето на енергийния ни сектор – Маришкия басейн. Тази година мините в региона имат позитивно финансово салдо. Лидерът на конфедерацията отбеляза, че е отчетен рекорд от 35 млн. тона изкопани въглища.
Средства в размер на милиарди генерира българската енергийна система. Ако бъдат затворени въглищните централи, ще пострадат както бизнесът, така и работещите в тях, а и потребителите, обясни Димитров.
Той каза още, че синдикатите и всички подкрепящи отмяната на това задължение по Плана си дават сметка колко е труден пътят към постигането на тази цел. "Това обаче не означава, че ще се откажем", заяви Пламен Димитров. "Ние не поставяме под съмнение общите цели на Европейския съюз в сферата на Зелената сделка. И България преследва тези цели, но в по-далечен хоризонт, а именно 2030-2038 година".
Държим да бъде свикан Консултативния съвет по Зелената сделка. Неговата цел бе да се постигне плавен и умерен преход за българската енергетика. Засега обаче има само предложение от страна на вицепремиера Атанас Пеканов за работна среща по Плана. "Надявам се днес да приемем Декларацията и тя да бъде изпратена до КСЕЗС", завърши Димитров.
Има два реда в плана за възстановяване – на страница 113 от него, които са заплаха за националната сигурност. Не говорим за регионален, а за национален проблем. Ситуацията се подценява. На Консултативен съвет за национална сигурност трябва да се вземе решение тези два реда (за намаляване на емисиите с 40%, бел.ред) да отпаднат, каза в края на дискусията председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев. Той се ангажира, че внесеното през ноември тази година от депутати от "Възраждане" предложение за преразглеждане на НПВУ ще бъде разгледано в комисията, но напомни, че решенията на парламента се пренебрегват. На срещата бе подчертано, че на 31 януари 2020 г. НС задължи Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план да се прекрати функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните централи. Въпреки това в плана за възстановяване през април тази година бе записан ангажимент за намаляване на емисиите от електроенергия с 40% до края на 2025 г., което ще доведе до затваряне на мощности.
Председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев в е на мнение, че "дори да изпълним тези цели, България ще бъде осакатена и икономически, и демографски".
Еленко Божков, зам.-министър на енергетиката, подчерта единомислието на участниците в дискусията и каза, че министерството се присъединява и подкрепя декларацията. Той обясни, че ако трябва да намалим с 40% емисиите спрямо 2019 г., това са 80 млн. тона емисии, колкото е годишното производство на ТЕЦ "Марица изток-2". Няма начин да говорим за сезонно или временно намаление на работата, категоричен бе Божков. Той обясни, че в началото на следващата година ще бъде представена за обществено обсъждане електроенергийна стратегия на страната.
Зам.-министър Ива Петрова обясни, че ЕК иска ясно описание на прехода и има годишни ангажименти по изпълнението на НПВУ, което означава, че още следващата година страната ни ще е в обяснителен режим защо не ги покрива. Затова трябва да се действа бързо. Има и инвестиции, които трябва да се преразгледат, също и либерализацията на пазара на битовите потребители, преструктурирането на БЕХ, каза Петрова.
Въглищните централи са жизненоважни за българската енергетика. Ние винаги сме настоявали пред ЕК преходът да е плавен и справедлив, да не поставя под риск националната сигурност, да се взема предвид спецификата на всяка държава. Поетият през април тази година ангажимент в плана за възстановяване не отговаря на тези изисквания и не защитава националния интерес. Трябва да се знае кой взе това решение? Кой определи 2019 г. да е базова година?, каза бившият министър на енергетиката и депутат от ГЕРБ в настоящия парламент Теменужка Петкова.
Георги Гьоков от БСП посочи, че е наложително българското правителство да изпълни решението на парламента от 2020 г. за запазване на въглищните централи и те да работят до изчерпване на ресурса.
Участниците в дискусията посочиха, че е необходимо да се мисли и за изграждането на нови мощности. "Не бива да се заблуждаваме, че следващите 10-15 години ще имаме нова мощност. От износител ще станем вносител. Видяхме какво стана, когато аварира 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" и се наложи да внасяме електроенергия. Този път трябва да се преборим докрай. Никой няма право да подлага българската енергетика на тероризъм, подписвайки нещо някъде. Трябва да мислим за нови мощности. Имаме огромен воден ресурс, който не използваме – Струма, Места, язовир "Тунджа". Имаме проектите, те са лесни за изпълнение, защо не ги правим. Трябва да помислим как да изграждаме", коментира Николай Вълканов.
снимка: БТА
