Бизнесът е обзет от предпазливост и плах оптимизъм
Българската стопанска камара (БСК) представи годишното си проучване за оценката на бизнеса през изминалата година и очакванията му за следващата, озаглавено "2022 г. през погледа на бизнеса". С онлайн допитване до членовете на Камарата бяха оповестени резултатите от традиционното 18-о издание на проучването, което е проведено в периода 5 ноември – 1 декември 2022 г. Били са анкетирани 796 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна, както и от всички сектори на икономиката. Резултатите бяха представени от председателя на БСК Добри Митрев и от зам.-председателите Мария Минчева и Станислав Попдончев. По темата пред Радио София говори Мария Минчева.
Тя подчерта, че през настоящата година въз основа на променящите се геополитически условия и икономическата криза, българският бизнес е обзет от предпазливост и плах оптимизъм и каза още, че:
"Ако говорим за това, каква тенденция очакват компаниите, които са отговорили на нашата анкета, по отношение на развитието на икономиката далеч по-оптимистично са били настроени през изминалата 2021 година, когато са планирали за 2022 г. Тази година този тренд за очакване на ръст на българската икономика намалява от 31 на 16%. Тоест, около 70% от компаниите, които са отговорили очакват или застой, или влошаване на показателите".
По думите й прогнозите са за повишаване на цената на бизнес кредитите, увеличаване на регулаторната и фискалната тежест, както и затихване на инфлацията. Тя сподели, че при анкетата не е залаган въпрос за Шенген, а има такъв за нагласите - дали се одобрява или не, влизането на България в Еврозоната. Тази година се отчита ръст на компаниите, които смятат, че това е добре. Освен това подчерта, че информираността за това, какви последствия би имало влизането в Еврозоната е ниска и трябва да бъде проведена разяснителна кампания за това сред хората.
Според последни данни на Евростат България е с най-ниски нива на действително индивидуално потребление на глава от населението през 2021 г. Минчева каза:
"Когато говорим за въвеждане на еврото трябва да имаме малко по-далечен хоризонт от това, какво ще се случи следващата година, защото мерките на успокояване на инфлацията минават през увеличаване на лихвите и намаляване на парите в обръщение. Анализът, който споменах на Икономическия и Социален Съвет залага на една основна хипотеза, в която чрез присъединяване на България към Еврозоната се очаква да се отключи комплекс от положителни ефекти, които дават в среден и дългосрочен план перспектива за по-висок БВП, по-висок средно годишен темп на растеж и увеличена производителност. От друга страна - подобряване на инвестиционната среда, отключващи условия за активизиране и на местни и на чуждестранни инвестиции, увеличаване на експортната насоченост на българския бизнес".
Тя добави, че ние не можем да имаме високи доходи от компании, които са само в сферата на услугите, а трябва да бъдем насочени към експортно ориентирани индустрии и индустрии с висока добавена стойност, за да може българина да усети увеличена покупателна способност, както и увеличен стандарт на живот.
Минчева сподели, че в пенсионната система трябва да бъде постигната справедливост както за тези, на които им предстои да се пенсионират, така и на тези хора, които вече са се пенсионирали. На въпроса за тревогите на бизнеса през следващата година тя каза, че основно те са свързани с липсата на работна ръка, което не е проблем само за България, а и за целия Европейски съюз. Това се дължи на миграцията, застаряващото население, както и на качеството на образованието.