Необходимо е държавата да припознае устойчивото развитие като основен приоритет, защото когато имаме национална цел и тя съвпада с целите на предприемачите, които плащат данъци, осигуровки, които се грижат за средата, в която оперират, тогава ще имаме много по-бързи успехи. Това каза Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара (БСК) на форума Powers Summit - иновативна платформа за градивен, оперативен диалог, лице в лице между властта, бизнеса, науката и гражданския сектор. Основни теми на форума тази година са здравеопазване, енергетика, План за възстановяване и устойчивост, предприемачество, устойчиво развитие. БСК е сред стратегическите партньори на събитието.
Председателят на БСК отбеляза, че много български компании, особено големите, вече изпълняват целите за устойчиво развитие. Той обаче добави, че когато държавата възприеме целите за устойчивото развитие, заедно в партньорство с бизнеса, много по-бързо ще ги изпълним.
Светът се променя много бързо, бизнесът и клиентите също, и всички очакват нещо във времето, което да покаже в цялата верига стойността "устойчивост", посочи Митрев. Той изтъкна, че устойчивото развитие е фокус за БСК повече от 25 години със създаването на Център "Чиста индустрия". Митрев даде пример с инициативата "Пластик пакт България", на която БСК е съучредител, и която е насочена в областта на отпадъците от пластмасовите опаковки.
Пластик пакт България е първата и единствена на Балканския полуостров платформа, в която доброволна се събират производители на опаковки, потребители и асоциации по събиране и рециклиране на отпадъци.
Учредители на „ПЛАСТИК ПАКТ България“ са Българската стопанска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Браншова асоциация полимери, Българската камара на химическата промишленост, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Денкщат България, Сдружението за модерна търговия и Съюзът на пивоварите в България. Инициативата се ползва от институционалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката.
В резултат на общите усилия на пазара вече е и първата бутилка с прикрепена капачка към нея, увеличава се количеството на рециклируем материал в самите пластмасови изделия. Работи се активно за самото събиране на отпадъци – от училища, през атрактивни кошчета за събиране до внедряване на изключително скъпи съоръжения и материали в самите предприятия. Очаква се завишение от 7% на събираемостта на пластмасови опаковки до края на 2022 г.
"Към мрежата непрекъснато се присъединяват нови участници. Нейният смисъл е именно такъв и вярвам, че след това събитие към платформата ще се присъединят още участници, защото освен всичко, тя е и начинът предприятията да са в течение на всички новости в законодателствоно, а те не спират", каза председателят на БСК и допълни, че държавата е станалака като синоним за репресия, а трябва да се превърне в държава на стимулите, ако искаме реална устойчивост.
В своето изказване той отправи и конкретни искания към управляващите:
- Образователни и практични мероприятия за изграждане на навици в подрастващото население.
- Такса битови отпадъци – да не се отлага повече въвеждането на справедливия принцип при изчисляване на такса смет, според който трябва да се плаща толкова, колкото боклук изхвърляме (2024 г.)
- Финансови стимули за бизнеса за съвременно оборудване (облекчаване на условията за МСП; над 900 регулаторни режима; съкращаване на сроковете)
- Да стартира проучването по Депозитната система и да стане по максимално прозрачен начин.
Веселина Кавръкова - изпълнителен директор на WWF България, каза, че концепцията за устойчивото развитие е невъзможно да се случи, ако не бъдат решени две основни кризи - климатичните промени и загубата на природа, природни екосистеми и биоразнообразие. Тези две кризи са неразривно свързани и решаването им трябва да става с единен подход, посочи Кавръкова. Тя добави, че икономическата устойчивост също пряко зависи от природата и даде пример, че повече от половината от световния БВП умерено до силно е зависим от природата, а според Световния икономически форум Топ 3 от глобалните рискове за следващите 10 години са екологични – продължаващи климатични промени, катастрофични климатични събития, загуба на биоразнообразие.
За съжаление България сериозно изостава с това да постави опазването и възстановяването на биоразнообразието от природните екосистеми като национален приоритет, да обвърже действията за него с действията за климата ясно и да създаде единно, структурирано, ресурсно обезпечено национално планиране, каза Кавръкова. По думите й наваксването на закъснението през следващия период е ключово, за което е необходимо да се мобилизират всички сектори - държавната администрация, бизнесът, научната общност, гражданските организации, обществото.
Дарина Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН, отбеляза, че светът изостава с постигане на целите за устойчиво развитие. Изоставаме с 62 години от постигането на целите за устойчиво развитие в световен план, България вероятно изостава с повече, посочи Георгиева. Тя добави, че има и други тежки показатели в световен план – 31 млн. души, живеещи в екстремна бедност, 30 процента увеличаване на домашното насилие, корупция. Последните изчисления на ООН казват, че ще ни трябват между 3 милиона и 5 милиона долара годишно, за да постигнем целите за устойчиво развитие, а с пандемията и войната можем да сложим още няколко милиона отгоре, отбеляза още Георгиева. Тя изтъкна и дейността на Българската мрежа на глобалния договор на ООН за постигане целите за устойчиво развитие в образованието и околната среда.
Участниците в панела отправиха три конкретни искания към властта:
- Приоритизиране на темата за климатичните промени, ролята и прехода към зелена и кръгова икономика, вкл. чрез ускорено приемане на законовата и подзаконовата правна уредба в областта на устойчивото финансиране.
- Създаване на необходимата институционална инфраструктура в областта на ESG в тясно партньорство със заинтересованите страни (напр.одитори по устойчивост, процедура по реализиране на зелени облигации и пр.)
- Изграждане на административен и експертен капацитет в областта на ESG политиките (напр. обучителни програми за обща и специализирана администрация)
