ДОЦ. ЩЕРЬО НОЖАРОВ: НАЙ-ГОЛЕМИТЕ РИСКОВЕ ОТ УСКОРЯВАНЕ НА ИНФЛАЦИЯТА СА ПРЕОДОЛЕНИ

Доц. Щерьо Ножаров – икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК) и преподавател в Университета за национално и световно стопанство, в интервю за обзора на годината на Радио "Фокус".

Разговаряме с доц. Щерьо Ножаров – икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК) и преподавател в Университета за национално и световно стопанство. Г-н Ножаров, проучване на БСК – анкета, направена сред 800 фирми, показва, че пазарът губи ценни кадри. Какво още показва проучването, какви резултати можем да обобщим от него?

Проучването показва и доста други неща. Разбира се, основният проблем за бизнеса, освен свиването на активната работна сила, е и намаляването на квалификацията в тази активна работна сила по различни причини. Освен това обаче другите неща, които показва анкетата – например намаляване на задълженията на фирмите към фиска, т.е. към бюджетните институции, обаче увеличаване на задълженията на фирмите към собствения персонал. Тук аз бих го изтълкувал това, че тъй като средната работна заплата в България се повиши с около 15% за годината до момента, точно заради свиването на активната работна сила, намаляването на квалификацията, фирмите са принудени вече да се борят за квалифицираните кадри. Това влияе и върху бюджетите им. На следващо място – постоянният натиск за повишаване на минималната работна заплата, която изтласква останалите работни заплати. Тук знаете, че България е една от трите държави в Европейския съюз с най-голям темп на увеличаване на минималната работна заплата. На практика кара фирмите да отделят все повече разходи за възнаграждения и високите енергийни цени, високите ресурсни цени, комбинирани с това, увеличават междуфирмената задлъжнялост с две думи. Т.е. увеличението на задълженията на фирмите към собствения персонал означава, че те на практика са на ръба на възможностите си да изплащат възнаграждения с такъв увеличаващ се темп между 10 и 15% на нивата спрямо минимална, спрямо средна.

Понеже заговорихме именно за бизнеса, основен проблем, който съществува у нас и нарасна още повече с пандемията, с войната, е състоянието на малкия и среден бизнес. Към този момент браншът е песимистично настроен и не вижда изход от кризата. Какво се случва и защо не можем да видим възстановяване на бизнес средата у нас?

Да, браншът е песимистично настроен по много причини. Лично според мен една от основните причини е т.нар. политическа криза, защото на практика няма правителство, редовно или служебно, което да издържи повече от 8-10 месеца. Т.е. честите смени на правителства водят до неяснота в техните приоритети, въобще в публичните приоритети, което обърква инвестиционните планове на бизнеса. Никой не иска да инвестира при неизвестност да кажем за данъчната среда, за подкрепата на държавата от гледна точка на различни административни и инвестиционни процеси. Това обърква бизнеса, т.е. честата смяна на правителства и неяснотата в приоритетите на всяко следващо, което би дошло. Това е на първо място. На второ място – качеството на публичните услуги според анкетата и според малките и средни предприятия в България е ниско. Т.е. не се виждат ефектите от т.нар. електронно правителство, или по друг начин казано, дигитални публични услуги. Там имаме големи разходи. От друга страна крайният ефект е много нисък, т.е. няма някаква ефективност, което би намалило корупцията от страна на бизнеса. Тук свързвам с това, че голяма част от анкетираните фирми, ако трябва да съм точен – 86%, казват, че не желаят да участват в обществени поръчки, 86%, което говори само по себе си доста многозначително за доверието в публичните услуги, въобще в разходването на бюджетните средства и т.н. Описани са доста от проблемите. Разбира се, остава си и проблемът с недоброто управление на инфлационните процеси. Правителството и парламентите, доколкото ги има в краткия им живот, реагират много забавено от гледна точка на фискална политика. БНБ също увеличи едва октомври за първи път лихвения процент с 49 пункта и съвсем наскоро го увеличи още малко, докато Европейската централна банка това го направи много отдавна, предвид което инфлацията при нас доста забавено се овладява. Фирмите това го виждат, т.е. много мудната политика за контролиране на финансовата и на икономическата криза и така.

Това исках да ви попитам. Всъщност, вие казахте за реакциите на правителствата, че те са по-забавени. Успяха ли управляващите да овладеят кризите и да отговорят на събитията, защото някак си гражданите не го видяха?

На този етап бих казал, че най-големите рискове от ускоряване на инфлацията са преодолени. Имаме една затихваща инфлация. Това се вижда в последните два месеца особено от статистическите данни, но това не е достатъчно. Това става доста след събитията. Другото, което се вижда и всъщност показва някаква неспособност да се управляват икономическите процеси, е нереализирането на публичните капиталови разходи. На практика в България ние се хвалим, че намаляваме бюджетния дефицит и че освобождаваме ресурс за увеличение на социалните плащания, а то всъщност става точно на база на нереализирани публични и капиталови разходи, което преведено на обикновен език, означава, че не се реализират инвестиции. И докато у съседните държави реализират инвестиции с голям мащаб и напредват – тук коментирам Румъния например, България изостава много в този процес. Румъния по паритет на покупателната способност на единица човек от населението е вече на 73% от средния за Европейския съюз брутен вътрешен продукт, докато в България е 55%. Т.е. това е сериозна разлика с най-близката до нас държава, и то при Румъния става точно на база на реализирането на публична инвестиция. При нас това се счита за бюджетен буфер. Т.е. пишем едни инвестиции, ама не ги правим, и по този начин накрая на годината ще отчетем нисък дефицит или в предходни години – излишък, и с това се хвалим. Напротив, това е нещо много лошо. Бизнесът го вижда, тъй като бизнесът разбира от инвестиции. И точно това е една друга причина да бъде песимистично настроен.

В началото на годината с вас имахме интервю по една друга, много важна тема, която също беляза така да го кажа тази година. В това интервю говорихме за цените на горивата и колко още ще поскъпнат. Тогава вие имахме по-скоро оптимистична прогноза. Какво е мнението ви към момента? Като че ли проблемът все още съществува.

Проблемът съществува дотолкова, доколкото цените на горивата не могат да бъдат успокоени или решени със стандартните икономически инструменти. Например ако БНБ увеличи основния лихвен процент в България, това със сигурност ще намалява цените на горивата на международните пазари, които стоят високи заради конфликта в Украйна, разкъсаните вериги на доставки още от КОВИД пандемията и други фактори. Затова докато не изчезнат тези външни за икономическата система, екзогенни макроикономически шокове или проблеми, те, цените на горивата няма да се успокоят напълно. Но от друга страна, бизнесът постепенно се приспособява донякъде към тях, временно, така че повишава енергийната си ефективност, доколкото може, с по-висока скорост. Така че проблемът си остава, но той е умерен. И бизнесът разбира се има нужда тук от още подпомагане, да не говорим, че Европейският съюз продължава със своята политика на зелен преход, което е нещо хубаво и бизнесът го подкрепя, но просто трябва да става с темпове, с които българският бизнес може да следва тази политика.

Знаем, че той немалко пострада от абсолютно всичко, което се случи в последните години.

Да, да

Говорихме за цените на горивата. Искам да поговорим и за цените на имотите. Каква е ситуацията с тях? Виждаме много оплаквания в социалните мрежи, виждаме какви обяви се пускат, какви са цените на квадрат.

Това е един отделен пазар, който си има своите особености. От една страна тук влияят регионалните дисбаланси, т.е. в България изобщо не може да говорим за балансирано регионално развитие. Едни региони се обезлюдяват, обратното – големите градове стават все по-населени. Така че в определени точки имаме силен фокус на имотния пазар и вътре във всеки един град си има определени зони. Тук също така влияе и нивото на промените на основния лихвен процент, банковите лихвени проценти. Инфлационните процеси, които доскоро съществуваха, по същия начин накараха много хора да инвестират в имоти с цел да запазят средствата, които имат от инфлация един вид и да ги защитят. Това създаде някак малко паника на този имотен пазар, но сега, с успокоението на инфлацията, с умереното увеличение на основния лихвен процент този пазар започва да се успокоява. Но от друга страна, регионалните миграционни процеси си продължават, тъй като имаме текучество към големите градове заради небалансираната регионална политика. Една от причините аз вече я казах – липсата на публични инвестиции, т.е. капиталови разходи, води до тия процеси. Ако не правим пътища, ако не правим инфраструктура в тия региони, които се обезлюдяват, няма как хората да останат там. И това разбира се влияе и на цените на имотите. Така че ако трябва да прогнозирам с две думи – цените на имотите ще се стабилизират според мен. Може да има малко игра на горе или надолу, според моментната инфлация, т.е. месечната, но като цяло на този етап те ще се стабилизират и едва ли ще паднат чак толкова надолу, защото предстоящото членство на България в еврозоната ги задържа като котва на едно стабилно ниво. Т.е. това няма да позволи да паднат много надолу. Това е лично моята експертна прогноза, не е прогноза на някоя от институциите.

Т.е. няма да говорим за "спукването на балона", за което всички говорят.

"Спукване на балона" – това е термин, който е свързан в голяма степен с макроикономически процеси, т.е. за спукване на балона може да говорим не само когато има някаква деформация на имотния пазар, но и когато се очаква някакво свиване на брутния вътрешен продукт, не е така. Последната прогноза на Европейската комисия за България, която е актуализирана от средата на месец ноември, дава около 1,1 икономически растеж на брутния вътрешен продукт, т.е. той е стабилен, не се очаква някакво рязко свиване, както и другите международни институции дават положителен икономически растеж, макар и нисък. Така че цените на имотния пазар по-скоро ще се стабилизират, няма да има свиване на БВП, което означава, че няма да има спукване на някакъв балон, който да се отрази на цялата икономика. Това е моя прогноза също.

Вие казахте за предстоящото членство на България в еврозоната – вижда ли се скоро това да се случи? Какви са прогнозите?

Първо, Управителният съвет на БСК миналата седмица прие решение, с което силно подкрепя този процес. Рисковете са политическата нестабилност. От друга страна, България смея да твърдя е готова за това членство. Така че ако все пак в крайна сметка политическите партии се разберат и има някаква политическа стабилност, смятам, че нищо няма да попречи на България да стане член на еврозоната. Тук редица експерти посочват, че България излиза от някои параметри и т.н., но тук в момента имаме известна позволена фискална гъвкавост, все още по инерция от КОВИД пандемията от страна на европейските институции, а от друга страна – и заради войната в Украйна. Така че на база на тази позволена известна фискална гъвкавост, която е заради тези външни срокове, ние отговаряме на критериите. Единствено политическата нестабилност може да зададе някакъв риск, иначе във всяко друго отношение аз смятам, че сме готови за членство.

Политическата нестабилност всъщност е един фактор, който повлиява на много сфери и аспекти и наистина е много важно да видим догодина какво ще се случи.

Разбира се, защото докато нямаме стабилно редовно правителство, никой не знае какъв бюджет ще предложи то.

Именно.

Т.е. ако към момента не се създаде такова, ще остане очакването догодина – примерно март-май, да се появи някакъв бюджет и никой не може да предвиди какъв ще е той. Т.е. дори европейските институции трябва да гадаят какъв бюджет България ще изпълнява следващата година. Тя е ключова, преди обявената и таргетирана дата за нашето членство. Това определено според мен притеснява и тези институции, към днешна дата говоря. Така че надявам се политическата ситуация да се стабилизира. Иначе други пречки аз не виждам към момента както казах, имаме фискална гъвкавост, все още позволена, и нямаме някакви други пречки.

Така е, всички на това се надяваме. И за финал ви питам: какви са прогнозите за следващата година в икономически план? Ще видим ли подобрение на ситуацията?

По-скоро стабилизиране на ситуацията следващата година, тъй като разкъсаните вериги на доставки още от КОВИД пандемията и към момента се оказват най-големият проблем. Надяваме се да видим затихване на проблемите с енергийните цени, частично овладяване на инфлацията, което обаче е съпътствано с леко свиване на икономическата активност. То след инфлация винаги има някаква поне умерена рецесия след двуцифрена инфлация, имам предвид, каквато е сегашната. Така че по-скоро не бих казал, че следващата година ще е година на растеж, но очакванията са ми да имаме стабилност, икономическа стабилност и оздравителни процеси да текат в икономиката. Така че умерен оптимизъм с две думи.

Много се надяваме този оптимизъм наистина да стане реалност и да видим стабилизация.