Жасмина Саръиванова, експерт "Социален диалог" в Българска стопанска камара, в „Бизнес старт”.
В Европейския съюз се обръща голямо внимание на правата на работещите и на условията на труд и има множество актове, които се приемат в тази посока. От друга страна остава конкурентоспособността на работодателите в Европейския съюз спрямо техните колеги, които се намират в Северна Америка и Азия. В държавите извън ЕС не съществуват такива подробни актове и изисквания към работодателите, което помага на това много по-бързо да се движат процесите. Така хората не губят толкова много време в административни изисквания, а могат да се насочат към своето бизнес начинание. Това каза Жасмина Саръиванова, експерт "Социален диалог" в Българска стопанска камара, в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.
„Европа трябва да се замисли много сериозно дали по някакъв начин не затруднява бизнеса”, подчерта Саръиванова.
Коментирайки новите правила за работниците в цифровите трудови платформи, които ЕС предстои да разгледа, събеседникът посочи, че целите, които са поставени в тази нова директива, е да се осигурят добри и прозрачни условия на труд на работещите през платформа, които стават все повече и техният брой ще продължи да се увеличава.
Тук има много голяма категория хора, които работят в ИКТ сектора, която ще бъде засегната по един не добър начин, защото административните изисквания, които се поставят към работодателите, са доста големи, изтъкна събеседникът.
„Това означава, че административната тежест, загубата във времето първо на тълкуване на директивата, след това времето, което ще се отдели за подготовка на определени документи, ще бъде много голямо. Това няма да бъде в полза нито на работодателите, нито на клиентите”.
В самата директива на няколко места има объркване между понятия, които са на облигационното право и на трудовото право и е особено важно те да бъдат обмислени и преодолени, посочи експертът.
По думите на събеседника и в момента работещите в тези цифрови платформи са трудово защитени и за тях важат правилата, които действат и към другите заети съгласно Кодекса на труда и останалите актове в трудовото ни законодателство.
Тромавият език, които се използва в директивите, затормозява изпълнението им, посочи още Саръиванова.
„Езикът трябва да бъде точен и ясен, защото колкото по-трудно е едно законодателство, колкото по-сложен е изказът, толкова по-трудно е и неговото изпълнение. Колкото по-лесни са нормите и човек ги разбира от първо прочитане, толкова повече той е склонен да ги изпълни”.
Трябва ли изкуствен интелект да наблюдава работниците в цифровите трудови платформи и да оценява работата им?
Вижте целия разговор във видеото.
