Увеличение в пъти на професионалистите от държави извън ЕС, които да работят в България и да допринасят за растежа на икономиката й и съкращение на процедурите за наемането им, които сега траят с месеци, се очакват с промени в законодателството, влезли в сила преди дни. Става дума за документа "синя карта", издаван на под 1000 души годишно при в пъти по-големи потребности на бизнеса.
Работодателски организации отбелязват, че загубата на време в изчакване институциите да издадат "синята карта" води до реални загуби за компаниите - на поръчки, на клиенти, на квалифицирани кадри, които намират реализация в държави с по-малко бюрокрация. Получаващите синя карта са по-малко от 1000 на година, а нуждите на бизнеса по експертни оценки са за поне 10 пъти повече.
На 19 януари парламентът гласува промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, предложени от "Демократична България", с които бе облекчен режимът за разрешение за работа на висококвалифицирани чужденци от страни извън Европейския съюз в България с т. нар.синя карта. Последно за нея се заговори след началото на войната в Украйна, когато се очакваше наплив от украинци на трудовия пазар в България. Техният статут обаче бе уреден чрез временна закрила, с която могат да работят в страната без специално разрешение за достъп до пазара на труда. Вносителите на законовите промени очакват засилен интерес от държави, съседни на военния конфликт - Молдова, Беларус, както и от предизвикалата го Русия.
Важно е да се отбележи, че "синята карта" е един от вариантите чужденец от трета страна да започне работа в България, като другият най-разпространен, но за хора с по-ниска квалификация, е разрешение за сезонен работник от 90 дни до 9 месеца.
Какво е европейска синя карта?
Синята карта на ЕС е разрешение за пребиваване на квалифицирани чуждестранни граждани извън ЕС за работа в страна от съюза, но само в сектора, в който са специализирани. Тя позволява на притежателя му да влезе и да остане в определена държава от ЕС с цел работа. С нея се цели да бъдат опростени процедурите и да се подобри правният статут на тези, които вече са в ЕС.
Притежателят на синя карта на ЕС се ползва с равни права с гражданите на държавата-членка, в която се е установил.
Дания е единствената държава членка, която се е отказала от директивата на ЕС и не издава "синя карта". Други държави, които не издават документа, са държавите-членки на Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ): Норвегия, Лихтенщайн, Исландия, Швейцария. Те участват в единния пазар на ЕС чрез споразумението за Европейското икономическо пространство, докато Швейцария действа чрез обвързващо двустранно споразумение с държавите-членки на ЕС по отношение на свободния пазар и споделянето на услуги. Въпреки че синята карта на ЕС се признава от 25 държави-членки на ЕС с едни и същи основни критерии, приложими за всички, има допълнителни условия, която всяка държава може да постави.
Kак се получава в България?
Разрешението за пребиваване и работа тип "Синя карта на Европейския съюз" се издава от МВР, съгласно чл. 33к от Закона за чужденците в Република България.
"Висококвалифицирана заетост" по смисъла на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ е наемане на работа на човек, който притежава необходимата за съответната работа компетентност, която се доказва с документ за висше образование, получен след поне тригодишно обучение във висше училище.
Всяка година министърът на труда и социалната политика издава списък на професиите, за които има недостиг на висококвалифицирани кадри на българския пазар на труда - специалисти по информационни технологии, инженери, химици и т.н.
- Когато наемането става за професия от този списък, кандидатът трябва да покаже документ, доказващ знания, умения и професионален опит, сравними с придобито висше образование, а длъжността в трудовия договор да съответства на професията в списъка.
- Ако става дума за длъжности извън този списък, кандидатът трябва да представи документ за поне петгодишен опит на пост, сравним с придобито висше образование, в сектора, посочен в трудовия договор.
Не се изисква чужденецът с разрешено право на продължително пребиваване в страната при първоначално кандидатстване за "Синя карта" да е извън територията на България, но ако е в чужбина, не се нуждае от виза.
Бе запазен текстът, според който брутната работна заплата, посочена в трудовия договор, трябва да бъде най-малко 1.5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, която към третото тримесечие на 2022 г. по данни на НСИ е 1787 лева.
През първите 12 месеца на висококвалифицирана заетост притежателят на "Синя карта на ЕС" може да упражнява дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена тя, само на територията на България. До момента този срок беше две години.
Поправките позволяват на хората с международна закрила също да кандидатстват за документа. Те ще се осигуряват в Здравната каса като българските служители.
Заявлението с приложените документи за издаването на картата се подават в дирекция "Миграция" или в отдел/сектор/група "Миграция" при областните дирекции на МВР от работодателя или упълномощен от него представител, или лично от чужденеца, когато има разрешение за продължително пребиваване, като заявлението се подписва и от работодателя.
Задължителните документи, които трябва да се подадат за предоставяне на синя карта, са 12, като част от тях трябва да бъдат издадени от работодателя. Между тях освен заявлението са срочен трудов договор, сключен под условие, че синята карта ще бъде издадена, свидетелство за съдимост, данни за настаняването на чужденеца, медицинска застраховка. Пълен списък на нужните документи и стъпките от процедурата - тук.
От какви работници има нужда?
По време на дебатите преди приемането на промените в закона депутатът от "Демократична България" Надежда Йорданова подчерта, че бизнесът се нуждае от над 11 000 професионалисти.
Пред "Дневник" Жасмина Саръиванова, главен експерт "Социален диалог" в Българската стопанска камара, заяви, че във всички сектори и браншове има недостиг на кадри, включително висококвалифицирани, а през 2022 г. най-много чужденци със "сини карти" са били наемани в сектора на информационните и комуникационните технологии, както и здравеопазването.
По думите ѝ стопанската камара ще продължи консултациите с институциите за максимална оптимизация на процедурата, която според информация от бизнеса трае с месеци, и разясняване на бизнеса какви точно стъпки да предприема при наемане на висококвалифицирани кадри.
Загубата на време в изчакване институциите да издадат необходимите документи води до реални загуби за бизнеса. Губят се поръчки, клиенти, квалифицираните работници биват привличани от работодатели от държави, в които процедурата е улеснена.
Жасмина Саръиванова, главен експерт, БСК
"През предходната година Българската стопанска камара проведе множество срещи със своите членове за обсъждане на проблемите, свързани с наемането на работници от трети държави. Сред посочените проблеми, редом със сложните процедури, административната и финансовата тежест за работодателите, бе и мудността на процедурата. При недостига на квалифицирани кадри, който се наблюдава не само на българския, но и на европейския пазар на труда, загубата на време, отделено в изчакване институциите да издадат необходимите документи, води до реални загуби за работодателите. Губят се поръчки, клиенти, квалифицираните работници биват привличани от работодатели от други европейски държави, в които процедурата е улеснена", заяви Саръиванова.
През 2023 г. бизнесът ще има нужда от 205 548 работници с умения в различни професионални направления, сочи пpoyчвaнe нa Aгeнция пo зaeтocттa зa пoтpeбнocтитe нa paбoтoдaтeлитe oт paбoтнa cилa. Тoвa e c 6.1% пoвeчe или c близo 12 000 пoвeчe cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa.
Така новите работници от страни извън ЕС не биха могли да повлияят на заплащането например в IT сектора, тъй като високотехнологичните фирми са добавили почти 4 хиляди нови работни места само за първите три тримесечия на 2022 г. (и 9 хиляди през 2021 г.), а това не отчита незадоволеното търсене, посочва в свой анализ Адриан Николов от Института за пазарна икономика. Дори новите реформи да увеличат броя им в пъти, които не е особено вероятно, и да допуснем че всички те се съсредоточат в ИТ отрасла, този брой не би бил достатъчен за да се отрази системно на заплатите в него, коментира Николов.
