Бързото навлизане на технологиите носи възможности, но и поражда опасения. Основното предизвикателство е свързано с контрола върху тях и дали вече не ни се изплъзва. Има ясен ръст на алгоритмите за управление. Недопустимо е да се използват безконтролно за поставяне на оценки, за уволнения на работници. Как компаниите назначават, управляват, уволняват без човешка намеса – това са ключови въпроси и предизвикателства, които трябва да стоят на нашето внимание.
Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров при откриването на провелата се днес заключителна конференция по проект "Социалните партньори заедно за дигиталната трансформация на света на труда. Нови измерения на социалния диалог, произтичащи от Автономното рамково споразумение по дигитализация" – TransFormWork VS/2021/0014. Той е осъществен с финансовата подкрепа на ЕК, ГД "Заетост, социални въпроси и включване", бюджетна линия 04.03.01.08.
КНСБ бе домакин на финалното събитие, в сътрудничество с Българската стопанска камара (БСК), Кипърската конфедерация на трудещите се (SEK), Естонската работодателска конфедерация (ETKL), Федерацията на работодателите и индустриалците в Кипър (OEB), Търговската, предприемаческа и промишлена камара на Малта (The Malta Chamber), Малтийското Бизнес Бюро (MBB), Съюза на услугите, индустрия и техниката в Ирландия (SIPTU), Общия работнически синдикат, Малта (GWU), Конфедерацията на работодателите Конкордия, Румъния, и Ирландската конфедерация на бизнеса и работодателите (Ibec).
Димитров акцентира върху необходимостта от гарантиране на контрола върху дигиталните технологии, наблюдението и управлението на променящия се пазар на труда и системите за социална закрила, които се нуждаят от промяна.
Дигиталната трансформация води до изчезване на работни места, промяна на други, възникване на нови, посочи Димитров.
Проектът TransFormWork се фокусира върху прилагането на Рамковото споразумение на европейските социални партньори по дигитализация в седем страни-членки на ЕС с цел да се изследва въздействието на процеса на дигитализация върху социалния диалог на национално равнище, както и да се представят примери на добри практики от партньорските страни относно инициативи, инструменти и колективни споразумения в контекста на дигиталната трансформация на света на труда.
Финалният Сравнителен доклад по проекта посочва рискове пред социалния диалог, посочи Димитров. Сред тях са, че той е фокусиран повече върху традиционни теми и приоритети; Колективното договаряне изостава от дигитализацията, тъй като обикновено реагира по-бавно на структурни промени; търсенето на работна ръка, наложено от дигиталната трансформация, благоприятства по-висококвалифицираните категории служители, сред които нивото на синдикализиране е по-ниско; Липсва участие на представители на работниците и служителите в ранните етапи на дигиталната трансформация.
"Дигитализацията е тук, за да остане", заяви зам.-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева. Според нея, тя създава предизвикателства както за работодателите, така и за синдикатите. "И двете страни трябва да развият капацитет в областта, за да се осъществява качествено колективно договаряне по дигитализацията", каза още тя.
Ивайло Калфин, директор на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), представи изследванията на фондацията върху дигитализацията и заетостта. Eurofound стартира своите проучвания по темата през 2017 г. По думите му, до днес стои на дневен ред въпросът за етичното използване на технологиите и по-конкретно изкуственият интелект, имайки предвид противоречиви практики като наблюдението и все по-трудната защита на личното пространство и личните данни.
Калфин коментира и въздействието на дигитализацията върху условията на труд, създаването или загубата на работни места, качеството на заетостта. Влияние върху заетостта може да се окаже и чрез промяна на задачите и профилите на длъжностите. Сред по-широките въздействия са тези, които се проявяват в начина, по който компаниите структурират и организират своите дейности, включително иновациите, интернационализацията и сътрудничеството/дейностите по веригата на доставки.
Изследванията на Eurofound потвърждават, че технологичният напредък поражда нови предизвикателства за служителите и пазарите на труда. Те от своя страна обаче бяха задълбочени от необходимостта от дистанционна работа по време на пандемията от Ковид-19, обясни директора на Eurofound. Преди настъпването на световната здравна криза 3-5% от работещите са се възползвали от опцията за работа от разстояние. След пандемията този процент се увеличава многократно, каза Калфин. По данни на фондацията обаче само 30% от професиите имат реална възможност за работа от дома, останалите 70% изискват присъствие на работното място. Това води и до усещането за своеобразна дискриминация, посочи още той.
От друга страна, ковид пандемията доведе и до нарастването на културата на "постоянното включване", която размива границите между личния и професионалния живот, добави Ивайло Калфин. В шест държави от ЕС този проблем се разрешава чрез правото на изключване от работната среда.
Резултатите от Сравнителния доклад в петте страни, партньори по проекта (Естония, Ирландия, Кипър, Малта и България), бяха представени детайлно от директора на ИССИО Любослав Костов. Според тях, информационният и комуникационният сектор е добре развит и печеливш в държавите-партньорки, като най-голям е неговият дял в общата брутна добавена стойност в Ирландия (18,1% от БДС). Индексът на ЕК за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) обаче е по-нисък в България и Кипър.
През 2021 г. 34% от предприятията в ЕС са включили облачни технологии в дейността си. С изключение на България (10% от предприятията, използващи облачни услуги), останалите страни партньори са доста над средното за ЕС ниво. Освен това през 2021 г. 14% от компаниите в ЕС са извършвали анализ на големи данни. В Малта почти една трета от предприятията анализират големи данни и почти една четвърт от компаниите са били ангажирани с анализ на големи данни в Ирландия, докато Естония, Кипър и България са под средния процент за ЕС.
По отношение на индивидуалните дигитални умения, статистиката на Евростат (2020 г.) показва, че три от петте страни партньори (Естония, Ирландия, Малта) са над средното за ЕС 27 по отношение на броя лица, които имат базови или над базови общи дигитални умения. В Ирландия това са над 70% от лицата, докато в България са 31 на сто. Очаква се развитието на цифрови умения да се ускори през следващите години. Планът на Европейската комисия за възстановяване и устойчивост ще задели значителни средства (22 милиарда евро) за придобиване на цифрови умения, посочи Костов.
На база на направените емпирични изследвания се открояват редица предизвикателства, които стоят пред социалните партньори. Сред тях са: Преобладаващата част от фирмените КТД все още не разглеждат въпроси, свързани с дигиталната трансформация на предприятията; В част от тях няма заложена дигитална стратегия; Въвеждането на нови технологии в голяма степен е свързано с въвеждането на нови форми на организация на труда (вкл. въвеждане на "дистанционна работа/ работа от разстояние, "работни групи/работа в екип" и "повишена индивидуална отговорност", ротационната работа).
По време на финалната конференция бяха обобщени и данни относно напредъка по изпълнението на Рамковото споразумение по дигитализация. Информацията представиха съветникът към ЕКП Руари Фицчералд и съветникът в Департамент "Социални дейности" към BusinessEurope Изалин Осиьо.
