Държавният глава и АОБР обсъдиха приоритетите на работодателските организации за 2023 г.
„Искам да ви поздравя за разработените приоритети и инициативата, защото бъдещето на България като модерна развита европейска държава със силна икономика, зависи от диалога от институциите и бизнеса. Искам да ви поздравя за приоритетите, изпратени към мен. Разгледах ги с интерес. Те в голяма степен съвпадат с позицията на президентската институция и касаят стратегическите национални цели, важни теми като дигитална зелена кръгова икономика. Стремежът на служебното правителство е страната ни да не остава в периферията на Европа“.
Това заяви президентът Румен Радев при срещата си с представители на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Тя се проведе по инициатива на представителите на бизнеса, които представиха приоритетите на работодателските организации през 2023 г. и призоваха за целенасочена държавна политика, която да стимулира българските производители и да увеличава тяхната конкурентоспособност. В срещата от страна на БСК участваха Добри Митрев - председател на УС, и Станислав Попдончев - зам.-председател и главен финансов директор.
„Виждам и вашия стремеж България да бъде по-отворена и да използва своето геостратегическо положение, като това да даде допълнителен тласък за развитие на българския бизнес. По отношение на големите национални цели – членството в Шенген и еврозоната, още с назначаването на служебното правителство ясно заявих, че основна цел е така да се работи, че България да не остава в периферията на обединена Европа и встрани от пътя на развитите държави”, допълни държавният глава.
Държавните институции и българският бизнес следва да работят заедно за подобряване на икономическата среда и за ефективно противодействие на спекулата, инфлацията и сивата икономика, не само за да изпълнят критериите за членство в еврозоната, а за да отговорят на интересите на гражданите и бизнеса, бе общата позиция по време на срещата.
„Без силна, устойчива, автономна енергетика и трайно намаляване на цените на енергийните ресурси не можем да говорим и за силен български бизнес“, посочи още президентът. Държавният глава открои постигнатото от служебното правителство в областта на енергетиката с въвеждането в търговска експлоатация на интерконектора с Гърция, споразумението с Турция за достъп до газопреносната мрежа на страната и терминалите за втечнен газ, както и с предложения от България проект „Solidarity Ring, подкрепен от Европейска комисия, който обединява газопреносните мрежи на страните от нашия регион и дава възможност за доставки на допълнителните количества природен газ от Азербайджан за Европа.
„Визията за енергийно развитие с хоризонт до 2050 г., представена от служебното правителство, е отворена за позиции, анализи и препоръки от страна на бизнеса“, заяви още държавният глава и изрази надежда следващото редовно правителство да продължи работата с работодателите по тези направления, за да се развива още по-интензивно българската икономика и занапред.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов, в качеството на ротационен председател на АОБР за 2023 г., представи ключови моменти от Приоритетите на Асоциацията, свързани с въвеждането на еврото, приемането на България в Шенгенското пространство и в Организацията на икономическо сътрудничество и развитие. Бяха посочени недостатъците на официалното обявяване на отлагането на приемането на страната ни в Еврозоната от страна на правителството, поради опасността да намалее интензивността на усилията в тази посока и като неблагоприятен резултат – възможно ново отлагане. Цветан Симеонов потвърди позицията на бизнес организациите за по-решителни стъпки за утвърждаване на върховенството на правото в България и борбата с корупцията. Положителна оценка беше дадена и на ефектите от действащия при равни условия за всички небитови потребители компенсаторен механизъм на високите цени на електроенергията и необходимостта той да продължи да действа до отпадането на подобни механизми в ЕС.
Председателят на АИКБ Васил Велев също отбеляза въздействието на компенсаторния механизъм като причина за големият ръст в индустриалното производство у нас и в износа, което води и до изключително ниска безработица и най-голям ръст на работните заплати в реалния сектор рамките на ЕС. Посочен беше проблемът с недостига на квалифицирана работна сила и важността на образователната система и на промените в законодателството за внос на работници - за неговото преодоляване. Васил Велев маркира като важен фокус и промяната в НПВУ и насочването на ресурс към проекти за изграждане на ВЕИ за собствени нужди.
Позицията на АИКБ беше допълнена от Кънчо Стойчев – зам. председател, който формулира предложение за активно включване на държавната администрация и титулярите на отделните ведомства в кампания за промотиране на българското производство.
От страна на БСК председателят на УС Добри Митрев обърна внимание върху необходимостта развитието на икономиката да бъде изведено като един от най-важните приоритети на държавата, тъй като ефектите от стабилното икономическо развитие ще окажат значителна подкрепа за решаването на много от проблемите в държавата. Критична оценка беше дадена на комуникацията с Народното събрание и на резултатите от неговата работа – некачествени закони и съмнения за лобизъм. Беше направено предложение за възобновяване на работата на Съвета по законодателство към парламента с цел преодоляване на тези недостатъци.
Изпълнителният директор на КРИБ Евгений Иванов засегна важна тема, касаеща взаимодействието между национално представителните организации на бизнеса и държавните институции, а именно – необходимостта от зачитане на статута на представителните организации и пресичане на опитите на други организации, които не са покрили законовите критерии на национална представителност, да бъдат третирани наравно с тези, които легитимно са покрили тези изисквания. По темата за развитието на енергетиката позицията на КРИБ беше допълнена от Константин Стаменов – председател на БФИЕК, който обоснова важността на изграждането на базови мощности в енергетиката и промяна в пазара на електроенергия, като се създадат предпоставки и ефективен механизъм за сключване на дългосрочни договори за доставка с енергийно интензивната индустрия.
