Да има бюджет за иновации в болниците предлага Лекарският съюз
"В България наистина бързо навлизат иновациите, но това става основно поради усилията от отделни личности и инвеститори. Дошло е време в болничната помощ да се формира бюджет само за иновации в рамките на нейния бюджет." Това заяви д-р Иван Маджаров, председател на Управителния съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) при откриването на конференцията "Иновации в болници, апаратурата и медицинските изделия", организирана от в. "Капитал" и Health PR.
Той отбеляза, че всяка нова технология има живот като иновация до 5 г., а после става рутина. Така за всеки инвестиран лев ще може да се оценява каква ефективност ще дава за следващите 2-3 г. "Държавата трябва да поеме своята роля и да стане ясно каква част от парите за болниците отиват не просто за издръжка на структурите, а за иновации", каза д-р Маджаров.
Иновациите са двигател на всяка система и са особено важни в здравеопазването, тъй като позволяват пациентите да получат качествено лечение, а на нас, лекарите, да решаваме много от нерешимите проблеми на миналото, подчерта доц. Антон Тонев, дм, хирург, председател на Комисията по здравеопазване в 47-то и 48-то Народно събрание. Той акцентира от необходимостта да се прави оценка на ефективността от приложението им.
Проф. Григор Димитров, главен директор "Защита на работодателските интереси" в Българската стопанска камара и член на Надзорния съвет на НЗОК, отбеляза, че работодателите първо се грижат за работещите, защото "прогрес не се постига с болни хора, а само със здрави и мотивирани". За здравеопазването обикновено се говорят само лоши работи, но забравяме, че достъпът до високотехнологични решения в България е сравнително бърз спрямо другите европейски страни, а медицинските специалисти са висококвалифицирани, каза още проф. Димитров. "На този форум ще дадем гласност на всичко, което професионалистите в здравната сфера правят, за да сме здрави и да имаме висока производителност на труда", допълни той.
Тодор Воденичаров, изпълнителен директор на "Сименс Хелткеър" и член на Надзорния съвет на НЗОК, говори от позицията на своя 25-годишен опит във внедряването на технологии в здравеопазването. "В обществото не напълно се оценява и разбира значимостта на нововъведенията в здравеопазването и на тях често се гледа като на разход, а не като на инвестиция", допълни той.
Аркади Шарков, икономист, съветник на служебния здравен министър, посочи, че средната продължителност на живота се е увеличила от 45 на 70 г. от 50-те години на ХХ в. насам. Сред причините са продължителният мирен период, но и това, че в наши дни иновациите достигат до всички краища на света.
"Процесът глобализация се забавя и търговските войни са елемент от него. Вероятно в следващите години можем да очакваме и забавяне на процеса на навлизане на иновации в медицината и други сектори, тъй като линиите на доставки се забавят. България обаче все още е в ролята на догонваща по отношение на иновациите и има потенциал, който може да развие, докато в западните страни ръстът на иновациите ще бъде забавен", каза Шарков.
Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз (БФС), призова и в начина на мислене и отношенията да има иновации. "Някои иновации се случват въпреки действията на дадени институции. Събития от типа черен лебед като ковид пандемията тласнаха силно процеса на въвеждане на иновации напред, а БФС имаше основна роля", каза Маринов. Той допълни, че "не е иновация всеки да прави собствен регистър и да кара всички участници да подават една и съща информация. Иновация е да има един регистър, защото по този начин информацията е защитена".
Христина Николова, адвокат от Сдружение за развитие на българското здравеопазване, отправи благодарност на професионалистите в здравната система, "които въпреки трудностите не се отказват и все повече говорят за иновации, защото това е начинът всички като пациенти да получим по-добро качество на медицинските грижи". Все повече говорим за иновацията като необходима и неизбежна инвестиция, а не като за разход, каза още тя.
Форумът продължава с презентациите в първия панел, който е посветен на иновациите в болниците и лечебните методи, въведени през последните години. "Иновациите са особена материя, локомотив, който тегли една система, но винаги трябва да имаме чувство за баланс – не всяка иновация трябва да се приема априори за нещо полезно, а да има оценка при отчитането на резултатите", каза модераторът доц. Тонев. С лекции в първия панел ще се представят проф. Никола Владов, доц. Петко Карагьозов, д-р Асен Келчев, проф. Александър Оскар, Лука Чичов, генерален мениджър за Централна и Източна Европа на IQVIA.