Експертен екип на Българската стопанска камара (БСК) изготви Проучване на добри практики и подходи в социалното партньорство и колективното трудово договаряне с акцент върху развитието на дигитални умения в работниците и служителите. Проучването е осъществено в рамките на проект „Готови за дигитална трансформация чрез съвместни действия на социалните партньори за развитие на специфични дигитални умения на работната сила в предприятията“, изпълняван от БСК в партньорство с МТСП и КНСБ, и финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси“.
Целта на документа е да се подпомогне процесът на адаптиране на предприятията и работната сила към динамично променящата се пазарна среда, в резултат на технологичното развитие и дигиталната трансформация на икономиката, както и да се ускори процесът на преодоляване на дисбалансите в областта на дигиталните знания и умения на работната сила чрез осигуряване на връзката между необходимите знания и умения и изискванията на бъдещия пазар на труда.
В проучването са обхванати редица европейски стратегически документи и препоръки в областта на дигиталната трансформация на икономиката и, в частност – на пазара на труда, както и добри практики в тази сфера в Австрия, Германия, Дания, Швеция, Нидерландия, Италия, Чехия, Испания, Белгия, Ирландия и Люксембург.
Отражение на цифровата трансформация върху пазара на труда
Цифровата трансформация носи ясни ползи както за работодателите, така и за работниците и търсещите работа по отношение на нови възможности за работа, повишена производителност, подобряване на условията на труд, нови начини за организиране на работата и подобрено качество на услугите и продуктите. С правилните стратегии това може да доведе до растеж на заетостта и запазване на работните места. От друга страна, предизвикателствата и рисковете за работниците и предприятията са големи, защото някои задачи ще изчезнат, а много други ще се променят, а това изисква очакване на промяна, предоставяне на умения, необходими на работниците и предприятията, за да успеят в дигиталната ера. Очакванията са, че заетостта и бизнес моделите в някои сектори ще претърпят значителни сътресения и ще доведат до загуба на работни места или до откриване на нови – част от работните места ще бъдат трансформирани, поради автоматизиране на свързаните с тях задачи, а цифровизацията има потенциал да създава нови работни места не само в сектора на промишленото производство, но и в сферата на услугите.
Цифровизацията, автоматизацията и новите икономически модели (като Индустрия 4.0, Индустрия 5.0, кръговата икономика и икономиката на споделянето) породиха нови форми на труд, които се характеризират с интегриране на дигиталните технологии в процесите на материалното производство и имат значително въздействие върху производствените процеси на предприятията, организационните модели на пазара на труда, условията на труд, продължителността на трудовите договори, обхвата на социалната закрила и трудовите правоотношения.
Една от най-важните характеристики в концепцията за визията на Индустрия 5.0 е изместването на фокуса от технологичния прогрес към подход, изцяло ориентиран към човека. На работещия вече се гледа не като „разход“, а като „инвестиция“, която позволява както на предприятията, така и на работещите да се развиват - работодателят е заинтересован да инвестира в умения, способности и благополучие на своите служители, за да постигне целите си. Опасенията за загубата на работни места, вследствие навлизането на новите технологии, могат да бъдат избегнати, ако технологиите се прилагат правилно. Новите технологии имат потенциал да направят работните места по-приобщаващи и по-безопасни за работниците, както и да повишат удовлетвореността и благосъстоянието им от работата, и да намалят неравенствата.
Работата на бъдещето изисква осигуряване на учене през целия живот и обучение на служителите. Още през 2011 г. съветът на ЕС приема резолюция относно обновена Европейска програма за учене за възрастни, в която се подчертава необходимостта от увеличаване на участието на възрастните във формално, неформално и самостоятелно учене. През 2012 г. Съветът към ЕС приема препоръка относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене. През 2018 г. Съветът приема препоръка относно ключовите компетентности за учене през целия живот, която предоставя обща европейска референтна рамка относно ключовите компетентности, на създателите на политики, доставчиците на образование и обучение, социалните партньори и самите учащи. В препоръката са посочени осем компетентности: грамотност, владеене на чужди езици, научни и инженерни умения; цифрови и технологични компетентности; междуличностни умения и способност за приемане на нови компетентности; активно гражданство; предприемачество; културна осведоменост и изразяване.
Ролята на социалния диалог
Многобройни разпоредби в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и европейското трудово право имат за цел да засилят социалния диалог и ролята на социалните партньори на европейско, национално, секторно, местно и фирмено ниво. Дигиталните стратегии (като Industry 4.0) в отделните държави обикновено се разработват с участието на социалните партньори, какъвто е опитът, например, в Австрия, Германия, Италия, Швеция и няколко други държави-членки на ЕС.
Социалният диалог с участието на работниците, засегнати от дигитализацията, е ключов за създаването на нови, по-подходящи програми за преговори и идентифициране на нови области за сътрудничество между работодатели и работници. Колкото по-революционна е технологията, толкова по-голямо е въздействието й върху работната сила и условията на труд, а оттам и върху социалния диалог. Колективното договаряне спомага за ефективното управление на преходните периоди, подпомага предприятията и секторите да се преструктурират и адаптират, и се справя с рисковете от увеличаване на неравенството в заплащането и условията на труд.
През 2020 г. между социалните партньори на европейско ниво е подписано Рамково споразумение по дигитализацията, което цели оптимизиране на ползите и справяне с предизвикателствата на цифровизацията в сферата на труда. Споразумението е важна крачка за укрепване на дигиталните умения и компетентности на работната сила в Европа, както и за подобряване на конкурентоспособността на европейските предприятия в глобалната дигитална икономика. Рамковото споразумение обхваща всички работници и работодатели в публичния и частния сектор и във всички икономически дейности, включително в дейности, използващи онлайн платформи, където съществуват трудови правоотношения, както са определени в национален мащаб.
Споразумението има за цел да насърчи дигиталното обучение, професионалното развитие и приспособяването на работната сила към дигиталната икономика в Европа, и съдържа ангажименти от страна на социалните партньори, включително чрез: насърчаване на дигиталното обучение и обучението на работното място за всички работници, за да се подобрят техните умения и компетентности за дигиталната икономика; подкрепа на развитието на цифровите умения и компетентности чрез специализирано обучение и професионална подготовка; подпомагане включването на работниците в цифровата трансформация на компаниите и организациите; развитие на механизми за проследяване на промените в дигиталната трансформация и оценка на нуждите на работниците за обучение и подготовка.
