Не бяха подкрепени и предложенията за промени в системата на ТЕЛК, за обвързване на майчинството с МРЗ и за ново преизчисление на пенсиите от 1 юли
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не постигна съгласие по Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, който се отнася до повишаване на размера на минималната работа заплата (МРЗ) от 1 юли 2023 г., вместо от 1 януари 2024 г. Това съобщи днес на заседанието на Съвета Лазар Лазаров, служебен министър-председател по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика, след обсъждане на предложението.
Размерът на МРЗ да бъде определен от правителството до 31 май и да се прилага от 1 юли тази година предвижда предложението на вносителите. Според тяхното предложение минималната заплата трябва да стане от 1 юли 850 - 890 лева. В мотивите към законопроекта се припомня, че по предложение на "БСП за България" бе въведен механизъм за определяне на МРЗ в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.
Нееднократно сме изразили нашето становище, въздържаме се от подкрепа на този законопроект, каза Лазаров и добави, че повишаване на МРЗ от предложената дата изцяло изключва възможността да се осъществи съгласуване на нормативните актове. Ние не подкрепяме изпреварващото влизане в действие във връзка с натиска върху публичните финанси и обществените системи в тази ситуация, каза Лазаров. Той посочи, че служебният кабинет не може да предприема такива действия, които имат дългосрочен ефект върху бюджетните системи. Така че се въздържаме от подкрепа, добави вицепремиерът по социалната политика.
Представителите на работодателските организации също се обявиха против предложения от Корнелия Нинова законопроект. Според Българската стопанска камара (БСК), те противоречат на изискванията на европейската директива за адекватните минимални работни заплати, тъй като изключват социалните партньори от процедурата за избор и прилагане на критерии за определяне на равнището на МРЗ. Представителите на БСК обясниха, че административното увеличаване на минималната заплата води до натиск на останалите възнаграждения и демотивира хората с ниска квалификация да се образоват. Ако работодателите не могат да си ги позволят, ще ги пренесат в цената на предлаганите от тях стоки и услуги.
От БТПП, КРИБ и АИКБ също заявиха, че категорично не подкрепят покачване на МРЗ от 1 юли с аргумента, че не отговарят на изискванията на нормативната уредба.
КТ "Подкрепа" и КНСБ подкрепиха предложения законопроект. Те са на мнение, че сегашното равнище на МРЗ от 780 лв. е много ниско.
НСТС не постигна съгласие и по Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи.
Проектът предвижда към всяка държавна или общинска болница да се разкрие поне една ТЕЛК. Заложено е увеличаване на комисиите от 70 на 150. Също така, в нея да работят лекари от болницата, както и документите на пациентите да се разглеждат на случаен принцип, както и това да става неприсъствено за болните хора. Експертите в комисиите ще получат задължението да уведомяват по-добре пациентите за движението на документите, включително по електронен път.
Промените целят да се реши проблемът със забавяне на медицинската експертиза на трайно намалената работоспособност и степен на увреждане, осъществявана от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК).
Според вицепремиера и социален министър Лазар Лазаров, идеята на поправките е не да се решат всички проблеми, а да се направи опит за ускоряване на процедурите.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Съюза за стопанска инициатива и Конфедерацията на труда "Подкрепа" се обявиха в подкрепа на направените промени. Станислав Попдончев - зам.-председател и главен финансов директор на БСК, подкрепи направените предложения, но изрази притеснение дали общинските болници ще имат капацитет да се справят със задълженията, които им вменява проектът на постановление.
От Конфедерацията на независимите синдикати в България заявиха, че имат сериозни притеснения и се въздържат от подкрепа.
В рамките на НСТС не получи подкрепа и предложението втората година от майчинството да се обвърже трайно с минималната заплата. Това предложение за промяна в Кодекса за социално осигуряване е на БСП. То не срещна подкрепа от бизнеса, синдикатите и държавата. Основната причина е, че не може минималната заплата непрекъснато да се обвързва със социални плащания.
Сега това е твърда сума, която се определя всяка година с бюджетите на държавното обществено осигуряване. Предложението предвижда обезщетението за майки на деца от 1 до 2 г. автоматично да се вдига с минималната заплата. През тази година то е 710 лв., а минималната заплата е 780 лв.
Според БСП това засяга 30 хил. деца, а това на година ще струва още 96 млн. лв. От КТ "Подкрепа" цитираха сметки на НОИ , че това ще струва 3 млн. лева на месец, или 18 милиона за шест месеца.
Представителите на БСК бяха категорични по време на дискусията, че обвързването на минималната работна заплата с доплащания, обезщетения и други има доказан негативен ефект. "Минималната работна заплата има друго предназначение. Преди години, след настояване на част от социалните партньори и, в частност – БСК, тази връзка беше премахната в редица закони. Категорично се противопоставяме на опитите този процес да бъде възобновен в обратна посока. Предложението следва да се разглежда като част по предложения проект за Закон да Бюджета на ДОО за 2023 г.", смятат експертите на БСК.
По време на днешното заседание на НСТС не беше постигнато съгласие и по отношение предложените от БСП за две нови преизчисления на пенсиите от 1 юли, тъй като това ще вдигне дефицита на ДОО до най-малко 11 млрд. лв. Според социалните партньори, липсва финансова обосновка как тези промени ще се отразят дългосрочно на системата. Освен това, поне половин милион пенсионери на минимални пенсии ще останат без увеличение, въпреки че само едната мярка би струвала над 1,32 млрд. лева.
Първото предложение е пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., да се преизчислят с тежестта на стажа от 1,35. Това те си представят да се случи още от 1 юли 2023 г. Причината е, че през декември 2021 г. пенсиите бяха преизчислени с по-висока тежест за всяка година осигурителен стаж от 1,35. В началото на миналия октомври пък над 900 хил. пенсии бяха вдигнати с новото модифицирано швейцарско правило, което отчита ръста на осигурителния доход или инфлацията за всяка година, но със стара тежест за стаж. Така се оказа, че пенсии, отпуснати през различни години, отново са с различни коефициенти за осигурителния стаж - от 1 до 1,35. Предложението ще важи за пенсиите, отпуснати до 24 декември 2021 г., защото от тази дата действа именно коефициент от 1,35 за всяка година. В мотивите си социалистите пишат, че "така ще се възстанови равнопоставеността". Това решение обаче бе взето от правителството на Кирил Петков, в което социален министър бе Георги Гьоков от БСП.
От 1 юли пък пенсиите да бъдат преизчислени с осигурителния доход за 2021 г., е другото предложение на социалистите. Този вариант не предлага увеличение за всички.
"Направеното предложение изисква допълнителни средства в размер на 1,32 млрд. лв. за преизчислението с коефициент на тежест 1,35. Освен това, в проекта за бюджет на ДОО за 2023 г. е предвидено увеличение на средствата във фонд "Пенсии" с 3,5 млрд. лв. спрямо 2022 г. Ако се приеме това предложение, размерът на допълнителните средства ще се увеличи на 4,8 млрд. лв. спрямо 2022 г., а дефицита на фонд "Пенсии" ще е не по-малко от 11 млрд. лв.", пише в становището си БСК.
Те дават за пример, че през последните 10 г. дефицитът на ДОО се е увеличил два пъти - от 4,9 млрд. лв. за 2014 г. на 10,6 млрд. лв. за 2023 г. Изплатените средства от държавния бюджет за субсидии на ДОО за този период са около 60 млрд. лв. "Относителният дял на субсидията само за последните три години (2021, 2022 и 2023 г.) е 48% от субсидията за целия десетгодишен период. Изключително негативна тенденция! С подобно предложение необосновано се увеличава дефицитът в ДОО и особено във Фонд "Пенсии" - около 60%, без да се отчита предложението в законопроекта за Бюджет за 2023 г.", пишат още в становището. Те са категорични, че в законопроекта липсва обосновка за осигуряване на необходимия финансов ресурс за предвиденото увеличение на размера на пенсиите, съобразен с фискалните възможности на този етап.
Тези предложения са пагубни за осигурителната система. Ние считаме, че швейцарското правило е добро и класическо решение за вдигане на пенсиите. Аз имам сериозни опасения , че някоя подобна щуротия може да мине през парламента, каза Ася Гонева от КНСБ.
