Несигурност, постоянни промени в изискванията, усилване на чиновническия натиск, корупция. Това са само част от проблемите, които пречат на бизнеса да работи нормално вече повече от 2 години, в които България няма стабилно и ефективно работещо правителство. А всички са наясно, че гласуването му във вторник от Народното събрание далеч не слага край на политическата криза в страната.
В същото време с нормализирането на цените на енергоносителите и на практика заличаване на влиянието на пандемията бизнесът се чувства по-уверен. Това поне показват и данните на Националния статистически институт от анкетите с предприемачи.
"Дневник" зададе въпроси на ръководители на компании за това как се справят фирмите при липсата на перспектива какви реформи ще се правят и какви - не, в допълнение на кризата за работници.
Какво го интересува бизнесът има ли бюджет?
На пръв поглед не би трябвало въпроси като този за държавния бюджет, който засяга издържаните от него институции и някои групи в обществото - като пенсионери, социално слаби и др., да засяга много частния бизнес. Липсата му обаче се отбелязва във всеки разговор.
"Тази държава трябва да има одобрен бюджет...Ние не разчитаме на парите от ЕС, но всичко, което дойде оттам, е добре дошло. Ще бъде жалко, ако България не може да усвои парите от там. Аз не гледам само за моя бизнес, а и за самата държава", казва пред "Дневник" Филип Ромбаут, изп. директор и съсобственик на торовия завод "Агрополихим". Говори за България като за нас, въпреки че е чужденец.
Такъв проблем посочва и Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара. На първо място сред проблемите, които създава политическата нестабилност, той поставя тъкмо бюджетния хаос. Пред "Дневник" казва, че закъснялото приемане на годишния бюджет води до липсата на предвидимост за бизнеса и забавя инвестиционните планове. "Постоянни корекции в текущите бюджети наричани актуализации. Резки промени в размера на минималната работна заплата. Постоянни корекции или обсъждане на такива на данъчните закони", изрежда той.
"Липсата на бюджет, както и отлагането на редица реформи, са лош сигнал за инвеститорите", отбелязва и Илия Кръстев, предприемач и председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии в България (AIBEST).
Хартията води до корупция
Едно от незавидните постижения на България като държавата през последните 20 г. е, че не успя да създаде електронно правителство, ако не броим отделни електронни услуги на някои ведомства, които естествено нямат връзка помежду си и за всяко трябва отделен код за достъп.
Това лишава не само отделните хора, но и бизнеса от възможността да получава без контакт с администрацията и по-бързо услуги. Така остава широко отворена вратата за корупционни практики. "При политическа криза се развихря чиновническият натиск. Не само корупция, но и различно субективно свободно тълкуване на нормативната уредба. Усещането на чиновниците в такива периоди е, "че са с развързани ръце" спрямо бизнеса", обобщава ситуацията Щерьо Ножаров.
"Не е нормално в Сърбия да можеш да получиш разрешително за строеж по интернет и то за 2 седмици, а тук - не", дава пример Ромбаут.
Несигурност, недоверие и вън от хода на света
За Илия Кръстев е безспорно, че политическата нестабилност влияе негативно на бизнессредата.
Допълва, че в същото време бизнесът е изправен пред глобални предизвикателства - продължаващата война в Украйна, потенциалната икономическа криза, ефекта от бурното развитието на изкуствения интелект и други, които предизвикват нова вълна на трасформации на икономиката в глобален мащаб.
Всички тези предизвикателства стоят неосмислени, без ясна стратегия за справянето с тях. "Дори напротив, ако вземем темата за изкуствения интелект, ние дори не сме стартирали разговор по същество, а това може да бъде възможност за позиционирането на България като иновативна икономика глобално", допълва предприемачът.
Бизнесът зависи от това работи ли държавата
За разлика от държави, в които има установени и работещи правила, липсата на правителство няма съществена роля върху функционирането на институциите на оперативно ниво. В България обаче, особено след 12 г. управление на ГЕРБ, в които много въпроси се решаваха, ако и когато лидерът каже, това не е така.
Това е и причината бизнесът за поредна година да трябва да чака приемането на закони, провеждането на реформи и други стъпки, за да може и той да върви напред.
В много области се бави законодателство, от което зависи дейността на редица бизнеси: околна среда, устройство на територията, енергетика, обществени поръчки. Има необходимост от премахване на излишния бюрократизъм в тези закони, изброява Щерьо Ножаров. От друга страна, се бави и транспонирането на европейско законодателство там, което касае фирмите с експортна насоченост, допълва той.
Към списъка Илия Кръстев добавя реформи в образованието и здравеопазването. Напомня, че бизнесът стои в основата на задържането на хората в България, и бизнесът инвестира в развитието на талантите си. "Но бизнесът има нужда от добро партньорство с държавата при създаването на добри условия на труд за хората в България - повишаването на качеството на живот означава именно по-добра грижа и по-добро образование, което пък дава повече възможности на младите хора за професионална реализация", казва той.
Напомня и за наложителната от година правосъдна реформа, "предвид почти непрекъснатите корупционни скандали, с които се свързва България, а това сериозно ограничава възможностите за привличане на външни капитали и инвеститори".
Непредсказуемост и още нещо
Всеки предприемач и инвеститор ще ви отговори, че да развиваш дългосрочни бизнес отношения в такава икономическа среда е най-малкото предизвикателство, казва Кръстев. Казва, че разчита на възможностите и капацитета на хората в компанията и тяхната експертиза и иновативните решения, и това е, което изтъква пред клиентите и партньорите, които виждат с невъоръжено око хаоса в държавата.
В Стопанската камара пък отбелязват, че за тези две години на спряло политическо време статистиката отчита ръст на междуфирмената задлъжнялост, което е "индикатор за тези процеси (за политическата нестабилност - бел. авт.). На следващо място са се влошили условията за участие в обществени поръчки", допълва Ножаров.
Планове правим, но с едно наум
Хората от бизнеса не са едно мнение дали са поставили на трупчета, по актуалната фраза покрай други процеси в момента, плановете си докато чакат да видят кой и как ще управлява страната.
Филип Ромбаут казва категорично, че си следва бизнесплановете. "Един фермер има нужда от тор независимо кой е на власт. Не се въздържаме, бутаме напред, но толкова години вече сме загубили от чакане...", казва той. В ход е инвестиция от 250 млн. евро в нова инсталация за азотна киселина и др. проекти, които ще удвоят производството на азотни торове на предприятието.
Но остава проблемът, че в летаргия изпада и администрацията. "Ние имаме много инвестиционни проекти, но имаме нужда Министерството на околната среда да работи както трябва, а процедурите не вървят както трябва", дава пример той. "Важно е администрацията, законодателната власт да започне да работи както е нормално".
Илия Кръстев поставя въпроса за това как несигурността се отразява на плановете на друга основа - че глобално вече се случват трансформации в технологичния сектор, за които в България дори не се говори. Допълва, че мащабът на промяната обхваща все повече индустрии и сфери.
Нито евро, нито Шенген
За разлика от отделните хора, особено тези, които не пътуват често извън страната, важността на приемането на България в еврозоната и Шенген масово се припознава от бизнеса. Той вижда в това шанс за улеснение в голяма степен. Но заради липсата на кабинет, който сериозно да работи в тази посока, дори не е сигурно къде на хоризонта са тези възможности.
В Стопанската камара изчисляват, че всяка година бизнесът харчи 1 млрд. лв. за транзакционни разходи, защото страната не е приела еврото. "Ако тези пари се инвестираха от фирмите в икономиката, икономическия растеж щеше да е по-висок. Отделно, кредитният рейтинг и условията за кредити биха били много по-добри при членството ни в еврозоната. Както и инвестиционния интерес от стратегически инвеститори към нашите фирми би бил също по-висок", напомня Ножаров.
Кръстев посочва, че липсата на убеденост у обществото за ползите от еврозоната се дължи на крайния популизъм, развихрил се през последните години. "Липсва нормален и конструктивен разговор по ключовите за развитието на страната теми - между политиците, между тях и бизнеса и гражданското общество. Искам да повторя, държавата има нужда от ясна стратегия за развитие, а влизането в Еврозоната и в Шенген трябва да са приоритети в краткосрочен план", казва той.
За Ромбаут основен приоритет е Шенген. Аргументът му е, че ако влизането в еврозоната ще е на цената на липса на инвестиции във всички сфери, в които това е нужно, е по-добре да се изчака.
Въпрос на субективно усещане
Последното проучване на НСИ сред мениджърите показа, че те във всички основни сфери са обзети от оптимизъм въпреки продължаващите проблеми с липсата на сигурна среда и на работници.
Ножаров отбелязва, че бизнес климатът се измерва от НСИ чрез т. нар. качествени анкети. "Там се отразяват най-вече субективните усещания за неговото състояние. Спрямо периода на тежка криза по време на пандемията, спрямо суровинната и енергийната криза от първия период на войната в Украйна настоящото състояние на икономиката е по-добро", анализира той.
Самият бизнес климат не се е променил обаче, но спрямо кризисните рядко срещани в глобален план събития в предходните години, усещането в бизнеса е една идея по-оптимистично. Но нито има напредък в електронното правителство и публичните дигитални услуги, нито има напредък в намаляване на регулаторната тежест, обяснява той.
Очакването за по-добрите резултати през май спрямо април 2023 г. не показва тенденция, смята Кръстев. Казва, че дори и да е така, това се случва не благодарение, а въпреки несигурната икономическа среда. Общата несигурност причинена от политическата нестабилност и предизвикателствата, остава. Недостигът на качествени кадри продължава да бъда тема за голяма част от индустриите, а не виждаме смислени политики адресиращи този все по-задълбочаващ се проблем, казва той.
Ромбаут заключава, че липсата на правителство не е толкова грандиозен проблем за бизнеса, който все пак работи, "но всички искаме да живеем в нормална държава."
