В Българската стопанска камара (БСК) се проведе дискусия, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда. Има ли пряка връзка между цифровите умения и богатството на една държава? Дали дигитализацията ще се отрази най-силно на средната класа и дали опитът престава да бъде предимство на пазара на труда? Това са част от изводите от провелата се в БСК, дискусия, посветена на дигиталното неравенство и разделението на пазара на труда, с участието на експерти от БСК, КНСБ, МТСП, БАН, неправителствени организации, браншови организации на работодателите, мениджъри на предприятия, специалисти по човешки ресурси и медии. Подробности по темата разказа пред БНР д-р Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.
"Това, което показват нашите анализи е, че нивото на дигитализация на предприятията е ниско и само 8% от предприятията посочват, че нивото на дигитализация при тях е високо и напреднало", каза той. По думите му проблемите са свързани преди всичко с липсата на финансови средства, липсата на човешки ресурс и липсата на дигитални умения, както и недостатъчното отстояване на дигитализацията като процес.
"Не са приети стратегии и програми за дигитализация, не се изследват ползите, рисковете, последствията от дигиталната трансформация върху процесите в предприятията и върху хората. Ние говорим за ориентиран към хората подход в дигиталната трансформация. Това означава, внедрявайки някаква нова технология да се следи какви предизвикателства има към хората, как те се адаптират към нея. А и не само технологиите да се адаптират към хората, а и технологиите да се адаптират към нуждите и потребностите на хората", сподели д-р Томов.
Той сподели, че по отношението на цифровото неравенство се наблюдават много различия между предприятията и нивото на умение на хората в тях. Уменията на служителите в столицата са по-високи от тези в други региони, подчерта той. Относно решенията той каза, че има много програми, които декларират различни мерки, но те не са ресурсно обезпечени.
"Ако не се промени нагласата и на бизнеса включително и на хората, ние няма да бъдем конкурентноспособни броени години напред", сподели д-р Томов.
"Висшето образование и изобщо завършената квалификация е преход към непрекъснато учене и усъвършенстване, което се налага от тази изключително бърза промяна в технологиите", коментира той.
По темата коментар направи и Цветелина Пенева, финансов директор на една от компаниите лидер в производството на олио. Тя е член на БСК и отговаря за дигитализацията в компанията. Пенева сподели, че преработката на растителни маслодайни семена се определя като нискотехнологичен сектор.
"При нас не можете да видите IT специалисти, които работят на компютър, по-скоро можем да видим колеги, работници и служители, които са заети с едни големи производствени машини. Хубавото на нашия сектор е, че той до голяма степен е автоматизиран, но това не означава, че дигитализацията няма своето място. Най-голямото предизвикателство е да дигитализираме нашите бизнес процеси", отбеляза тя. Тя добави, че ако дигитализацията не се случи скоро, това може да доведе до изоставане от бизнес конкурентите.
Пенева поясни, че е необходима ясна стратегия, която да определи ключови специалисти, отговарящи за техните отдели, както и всичките бизнес процеси, които трябва да се дигитализират да бъдат описани и да бъдат намерени хора, които да работят по новия начин.
"Първото, което всеки един мениджър трябва да направи е, да си даде сметка, че ще има вътрешна съпротива в самата компания при въвеждането на новите дигитални процеси", сподели Пенева. Тя подчерта, че се повишават изискванията в сектора, като работещите трябва да бъдат високо образовани и да могат да работят с роботизираните машини в предприятията.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
