Видимо инфлацията в страната се укротява и даже ако се гледа стойността й през индекса, който ползва Евростат, тя вече е едноцифрена и на годишна база. В същото време някои стоки и услуги продължават да поскъпват.
Някои икономисти смятат, че при други обстоятелства тя е щяла да се свие много повече досега и затова смятат, че не е каквато "би трябвало да бъде".
Разходите за труд продължават да формират част от поскъпването, в тази посока се очаква да влияят и инвестициите на държавата, каквито са нужни в много сектори.
Успокояване, донякъдеИнфлацията вече влезе в едночисловите измерения, ако се гледа хармонизираният индекс, и спада с по около 2 пункта във всеки от последните месеци, казва Петър Ганев от Института за пазарна икономика. По този индекс за май тя е 8.6% спрямо същия месец на предходната година.
"Все по-често гледаме хармонизирания индекс донякъде и заради дебата, който предстои за еврозоната", пояснява той. Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той показва различна стойност от ползвания от НСИ, защото теглата на стоките и услугите, включени в него, са различни.
Очакването е инфлацията да продължи да пада, дали месечната устойчиво ще е дефлация, както е през май, е спорно, коментира икономистът.
Според него е възможно до края на годината по хармонизирания индекс инфлацията да падне до и под 5%. "Това би трябвало да е посоката", казва той.
Причината за това е, че донякъде вече са консумирани факторите, които подхранват поскъпването - високите цени на енергията, нарушените вериги на доставки заради пандемията и др. "Вече изконсумирахме високите цени и ако приемем, че поскъпването е спряло в края на миналата година, нормално е 5-6 месеца по-късно да се успокои много сериозно", допълва Ганев.
Според него е трудно да се направи глобална оценка дали суровините ще продължат курса на поевтиняване. Такава прави в свой анализ в "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".
Възходящият пазар на суровините има цикличност за много по-дълъг период в сравнение с покачването досега, посочва той. Обяснява, че наистина централните банки не са печатали суровини, както правеха с парите, но по този начин те са стимулирали проекти, които са нерентабилни при висока инфлация. Тоест те произвеждат скъпи суровини и затова смята, че инфлацията ще остане висока.
Някои цени надхвърлиха европейскитеНемалко българи къде от личен опит, къде от разкази на свои близки установяват, че редица стоки е възможно да бъдат купени в по-развитата част на Европа на по-добра цена от тази в България. Явлението не е от вчера, но при голямото поскъпване, особено при храните, такива случаи станаха по-очевидни. Друг е въпросът, че невинаги се сравняват абсолютно еднакви продукти - като качество, методи на производство, марка и съобразяване размера на данъчните ставки, които варират в отделните страни. Но вече и Евростат показа с данни, че има няколко групи стоки, които през 2022 г. в България са поскъпнали над средното да ЕС равнище.
Това отчита и Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш зам.-министър на финансите, който преди година коментира пред "Дневник", че част от ролята на започналата тогава инфлация е да сближи цените с тези в ЕС. Днес оценката му е, че къде на шега, къде наистина някои български цени задминаха онези, до които се е очаквало да се доближат.
Напомня, че вносът на инфлация в България винаги е бил в рамките на 2-3 процента. Посочва, че сега повишението й над 6-7% се дължи изключително на вътрешната политика. Оценката му е, че в момента инфлацията е значително по-висока от това, което би трябвало да е. "Не бих казал, че стихването е достатъчно бързо. Вярно, че има положителен знак последния месец, но всички виждаме, че за това роля играят редица фактори - намаля потреблението на енергия и горива, доларът падна", изрежда той, с което илюстрира, че спадът би трябвало да е по-голям и по-бърз.
Посочва, че в България все още е по-изгодно да имаш кредит, което означава да потребяваш, и това е източник за подхранване на инфлацията. Бюджетът също помпа потребление, казва той, като посочва, че залаганите високи разходи подхранват инфлацията. "Не знам кой измисли, че бюджетният дефицит трябва да е 3%, всъщност това е компромис, а не цел. В сегашната ситуация трябва да обвържем инфлацията с бюджетната политика, според мен максимум дефицитът трябва да около 1-1.5%, казва финансистът.Междувременно финансовият министър Асен Василев обяви, че бюджетът за година се разчита тъкмо при такъв дефицит.
Накъде ще се вървиДацов казва, че как ще се развие ситуацията занапред ще зависи както от действията на централните банки по света, които се очаква още да вдигат основните лихви, тоест да оскъпяват кредитирането, но също и от това как ще се развиват икономиките и как ще се планира бюджетът в България. За да се свива инфлацията, на нея ѝ трябва "отрицателен бюджетен импулс", тоест ненасърчаващ потреблението.
В допълнение, би трябвало в бюджета да се заложат мерки, водещи до структурни реформи в редица сфери, които се нуждаят от това - образование, здравеопазване, пенсионна система, а не само да се говори за размера на заплащането в тях.
В същото време редица сектори в България имат нужда от инвестиции, които на свой ред пораждат инфлация, наричана структурна. За нея обаче икономистите приемат, че има малък принос към помпането на общата, а освен това породилите я инвестиции водят до по-висока ефективност, от което икономиката печели в дългосрочен план.
В сферата на услугите според него тенденцията е инфлацията да продължи.Проблемът обаче е, че задържането на инфлацията на високи нива задълго означава да бъдат силно засегнати хората със средни доходи. На особен натиск според него са подложени и бизнесите заради това изравняване на цените в България и навън, защото разходите им растат повече, отколкото са очаквали.
"Инфлацията ще остава значително по-високо над това, което трябваше да бъде, и в зависимост от дефицита в бюджета ще спада доста по-бавно тази година. Това ще оказва натиск и върху пазара на труда", посочва финансистът.
Според Петър Ганев темата с инфлацията е вече по-скоро изместена в посока какво да се прави с икономиката. Посочва, че в повечето страни в Европа тя или не расте, или се свива, какъвто е случаят с Германия вече две поредни тримесечия. "Всички институции очакват много нисък растеж на икономиката в България тази година. Въпросът е дали ще се върнем към обичайните за нашата икономика нива на растеж", коментира той.
Оценката му е, че чрез формирането на правителство и подготвянето на бюджет за годината е избегнат най-лошият сценарий - да се отиде отново на избори. Това се очаква да успокои и външните наблюдатели, и кредитните агенции. "И вече въпросът е колко ще е дългосрочен хоризонтът на кабинета, ще се справи ли с публичните инвестиции, с плана за възстановяване, защото публичните инвестиции ще подкрепят растежа на икономиката", допълва той.
Любомир Дацов също отчита, че в момента обстановката е стабилна, но очаква забавяне на прогнозирания масово икономически растеж за годината, като смята, че ще е в рамките на 1.6-1.7%, а инфлацията средногодишно ще бъде около 7%.
Обяснява това с очаквания не толкова добър туристически сезон, потенциално забавяне на износа и др.
Разходите за труд леко се успокояватПрез последната година често представители на различни сектори обясняваха повишаващите се цени на продуктите си тъкмо с постоянно растящите разходи за труд. Такъв например бе случаят с хляба, макар ставката на ДДС и за него, и за брашното да бе свалена до 0.
Факт е също така, че няма сектор, в който бизнесът да не се оплаква от липса или на квалифицирани кадри, или на каквито и да е, или и на двете. Това налага, както го описа представител на фирма, работодателите да се редят на опашка за работници, а не обратното, както е било преди години.
Правим всякакви гимнастики: как бизнесът оцелява на опашката за работнициЛюбомир Дацов отбелязва, че вече три месеца има забавяне на разходите на работодателите за заплати. Но също, че ръстът на средната заплата към март 2023 г. спрямо януари 2019 г. е 63%, а инфлацията на стоките в малката кошница за същото време е 43%. В нископроизводителните области това не води доникъде, а икономиката се изкривява. Вече се чувства, че ръстът на тези разходи е стигнал предел, при който трудно се издържа. "Нищо чудно бизнесът да започне да изпитва затруднения с износа - и заради свиването на икономиките в Европа, откъдето ще намалеят поръчките, което пък ще доведе и до спад в търсенето на работна ръка", казва той.
Този проблем има потенциал да постави в изключително трудна ситуация производителите и да направи износа им неконкурентен, смята и Щерьо Ножаров, икономически съветник към Българската стопанска камара. Пред "Дневник" той коментира, че крайният ефект от разходите за труд зависи от динамиката на цените на енергията и суровините на международните пазари. В крайна сметка войната в Украйна, както и наблюдаваното известно оживление на някои азиатски икономики държат тези цени с рисков компонент. От друга страна, миграцията на квалифицирана работна сила и проблемите в образованието водят до натиск върху нарастване на разходите за труд, допълва той.
Търговско салдо (FOB/CIF) на България за първото тримесечие на 2023 г. е отрицателно. Което означава, че не могат да се преодолеят негативните тенденции от предходните години и една от причините е силният натиск на разходите за труд. Освен отрицателното търговско салдо имаме забавяне на износа, посочва той. В същото време не може да се очаква нарастването на тези разходи да спре изведнъж. Сред причините изрежда:
- дигитализацията на икономиката, която изисква все по-квалифицирана работна сила, което води до натиск върху разходите за труд за лицата с по-висока компетентност
- запазването на високия темп на миграция
- очакванията за негативни ефекти, свързани с намаляване на раждаемостта след 2028 г.
В допълнение, разхлабването на фискалната дисциплина след пандемията от COVID-19 се разпозна като импулс за светкавично наваксване на доходите спрямо средните за ЕС. Освен популисткия натиск върху бюджетната политика този импулс оказва натиск и върху работодателите относно разходите за труд, анализира Ножаров.
Посочва, че влияещите върху разходите за труд процеси не са свързани с икономическите индикатори като производителност на труда, потенциал за догонващ растеж на икономиката (БВП), състоянието и тенденциите на пазара на труда (ниво на дигитална компетентност на активната работна сила, качество на образованието) и други.
Разминаването между двете групи фактори води до отклонения, които вероятно ще доведат до по-бърза замяна на труда с технически капитал в българската икономика, каза експертът.
Цитира последните данни на Евростат, според които България е държавата в ЕС-27 с най-голямото увеличение на разходите за почасово заплащане за първото тримесечие на 2023 г., като отчита ръст с 15.7%.
Почасовите разходи за труд в България през първото тримесечие на 2023 г. са нараснали най-много в промишлеността - с 18.2%, следвана от услугите с 15.7% и строителството с 14.1%, според Евростат, допълва Ножаров.
Посочва, че ефект от тази картина вече има - прогнозираният нисък (за догонваща икономика като България) икономически растеж за 2023 г. от само 1.5% според ЕК.
На следващо място поставя ефекта от забавяне на инвестициите, което ще свие икономическия растеж за 2024 г. до малко над 2.4%. Вероятно инвестициите ще продължат да се движат в ниския диапазон около 20% от БВП.
Това ще доведе до ограничено нарастване и на бюджетните приходи в условията на растящи бюджетни разходи, планирани в тригодишната бюджетна прогноза, заключава икономистът.
