За периодичен преглед на регулаторните режими и намаляване на административната тежест за бизнеса се разбраха да работят съвместно министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов и представители на ръководствата на организациите – членове на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, които проведоха среща по покана на министъра. На разговорите присъства и зам.-министър Ирина Щонова.
Богданов посочи, че облекчаване на административната и регулаторна тежест е от основните приоритети, които е заложил в работата на ведомството. Министърът даде за пример дигитализацията на определени административни процеси, които да улеснят процедурите за бизнеса.
Той подчерта още, че ще работи за повишаване конкурентоспособността на българската икономика и справяне с предизвикателствата пред развитието на индустрията, подкрепа за малките и средните предприятия, както и повишаването на привлекателността на България за инвестиции, чрез подобряване на бизнес средата и нормативната уредба.
Върховенство на правото и борбата с корупцията са сред основните теми, за да бъдат насърчени инвестициите у нас, беше изтъкнато още на срещата.
„Искаме да създадем механизъм за обратна връзка от бизнеса, за да подобрим комуникацията и диалога с представителите на работодателите“, обяви Богданов. Страните се обединиха около необходимостта от регулярни срещи, които да се провеждат веднъж месечно в министерството по конкретни теми, касаещи българския бизнес.
На срещата представителите на АОБР изразиха твърда подкрепа по присъединяване на България към Еврозоната, приемане на страната ни в Шенгенското пространство и ОИСР, като посочиха, че това са приоритетни теми и за бизнеса в страната.
Акцент беше поставен и върху запазване на съществуващия данъчен модел у нас, като беше изтъкнато, че това е едно от големите предимства на българската икономика.
Васил Тодоров, главен секретар на БТПП, акцентира върху основните приоритети на Асоциацията, които са и във фокуса на Министерството на икономиката и индустрията - а именно - приемането на България в Еврозоната, в Шенгенското пространство и в Организацията на икономическо сътрудничество и развитие. Запазването на данъчния модел и ограничаване на бюрократичните спънки пред бизнеса, с фокус върху трудностите за предприятията при ползване на услуги на ВиК дружества, ЕРП, топлофикации, също бяха предмет на дискусия.
Васил Тодоров внесе и конкретика в предложени от БТПП мерки, свързани с възможността за финансиране на квоти за обучение на чужди граждани от трети страни (развиващи се икономики) в България, което се явява инвестиция с голяма възвращаемост в бъдеще време.
Васил Велев, председател на АИКБ, акцентира в изказването си на 4-те причини за спад на инвестициите, а именно: корупционните практики, динамичните цени на енергоносителите, недостигът на трудови ресурси, което се дължи на демографски причини и миграция, и проблемите в образователната система. Сподели с конкретни графики и текущият спад на поръчки в индустриалното производство у нас, както и негативната тенденция в Европа, която неминуемо ще се отрази и в България.
Васил Велев аргументира запазването на действащия механизъм за компенсиране на високите цени на електроенергията, с възможна опция за продължаване и в началото на следващата година при рязък скок на цените през зимния сезон.
Станислав Попдончев, зам-председател на БСК, маркира спорни текстове в Преходните и заключителни разпоредби на проекта на Закон за държавния бюджет на република България за 2023 г., касаещи въвеждането на задължение за заплащане на работни заплати само по банков път, както и планираното въвеждане на изискване за предварително деклариране на превози на стоки с висок фискален риск (които наброяват над 550 позиции), което ако бъде прието - ще повиши административната тежест и разходите за бизнеса. Спънка за бизнеса ще се яви и декларирането на касови наличности на месечна база, което ще повиши цената за счетоводни услуги и ще затрудни бизнеса. Беше посочена и важността от изготвяне на експортни стратегии по сектори, както и необходимостта от създаване на концепция за национално представяне на България на международни изложения.
Приемане на ежегодни планове за преглед и облекчаване на регулаторните режими и правила за прилагането им, включително срокове за издаване на документи и размер на административни такси. Спазване на принципа „1-in-2-out”. Реформиране на подбора, работата и атестацията на СТИВ.
Констатин Стаменов, председател на Комитет Енергетика към КРИБ, в изказването си се фокусира върху необходимостта от отпадане на ограничението за предприятия, които получават безплатните квоти емисии, да кандидатстват по проекти с европейско финансиране. Посочена беше и необходимостта от промени за Закона за запасите от нефт и нефтени продукти, във връзка с предприятия, които внасят за собствено потребление и съхраняват кокс.
Министър Богдан Богданов потвърди важността на приоритетите, които АОБР е поставила - влизане в Еврозона, Шенген и ОИСР, като ключови за подобряването на бизнес средата в България, като изрази желание работодателските организации да се включат активно в комуникационната кампания за повишаване на положителната нагласа сред бизнеса по тези цели.
Министърът на икономиката и индустрията и АОБР обсъдиха още активизиране на външно-икономическото сътрудничество чрез Службата по търговско-икономически въпроси към министерството. Богданов заяви, че сред основните приоритети в работата му е и осигуряване на подкрепа за износа чрез повишаване информираността на българските фирми относно възможностите за навлизане на нови пазари. Той предложи представители на работодателските организации да участват по-активно в процеса, за да се постигне по – голяма ефективност в работата, както и да се откроят приоритетни сектори, които търси бизнесът на чужди пазари.
От представителите на работодателите беше повдигнат още и въпросът за липсата на кадри, както и облекчаване на процедурите за внос на работници.
