Председателят на БСК с интервю за тв. Bloomberg (предаването "В развитие")
България отговаря на всички изисквания за членство в Шенген от години, като пречката пред София и Букурещ са вътрешни проблеми и съпротива от страна на Нидерландия и Австрия. Членството на двете страни е подкрепяно от ЕК и ЕП и тези институции, както и българската дипломация, трябва да положат усилия да превъзмогнат съпротивата. Това коментира Добри Митрев, председател на УС на БСК, в ефира на предаването "В развитие" с водеща Веселина Спасова.
"ЕС ще има по-голяма възможност да се охраняват външните граници с трети страни. Ако България и Румъния станат членове на Шенгенското пространство, можем да подсилим граничите си пунктове с Турция, Северна Македония и Сърбия, а да освободим този ресурс, който е на границата с Гърция и Румъния, и да го пренасочим там където е най-необходимо. Имигрантската вълна през България минава през границата с Турция - тогава можем да пазим много повече Европа от този външен натиск."
Членството в Шенген ще има само позитивни ефекти за страната - от спестяването на разходи и време за бизнеса, улесняване на връзките с Гърция и Румъния и развитие на пограничните региони, смята Митрев. Премахването на сухопътните граници може да пренасочи и част от товарите за ЦИЕ, които сега преминават през Суецкия канал и Средиземно море на път към Ротердам, през България и Румъния, добави той.
"Икономическият ефект ще бъде от спестяването на разходи и време... Възможност за трансгранично сътрудничество много по-голямо отколкото досега, възможност за повече търговия и туризъм."
Присъединяването на Хърватия към еврозоната и Шенген от 1 януари 2023 г. може да бъде добър пример за страхотните стимули, които двете членства носят на икономиката, смята Митрев. Хърватия показа, че въвеждането на еврото не повишава цените, а благосъстоянието на гражданите само ще се повишава от това.
В България трябва да се проведе добра разяснителна кампания за еврозоната, тъй като през последните години са доминирали само негативни послания в публичното пространство. На практика България търпи единствено негативите от решенията в еврозоната в момента, тъй като не е член, но българският лев е вързан към еврото.
"На нашите банкноти пише лев, но резервната ни валута е евро. Ние имаме фиксиран курс към еврото от времето, когато фиксирахме българския лев към германската марка - с въвеждането на еврото през 2002 г. автоматично се вързахме към него. Ако имаме два лева в джоба си, ние на практика имаме евро и нещо."
С пълноправното присъединяване към валутния съюз страната ни ще има право на глас при вземането на решенията на Европейската централна банка и ще се възползва и от позитивите да използва втората най-стабилна валута в света, каза Митрев. Според него не е добра идея да се въведе едновременното използване на евро и лев преди приемането на България в еврозоната, тъй като може да има и негативни последици с изкривяване на цените.
Народното събрание трябва да приеме решение, че България ще стане член на еврозоната от 1 януари 2025 г., а времето дотогава да се използва за провеждането на информационна кампания, каза Митрев.
Целия разговор може да гледате във видеото.
