До края на миналата седмица в ГИТ са постъпили 38 сигнали във връзка с работа при високи температури, съобщиха за вестник "Телеграф" от ведомството. Прави впечатление, че всички получени сигнали са от работещи на закрито – в търговски обекти, колцентрове, предприятия от различни икономически дейности, офиси и др. Инспекторите по труда извършват проверки при всеки получен сигнал и дават предписания как да се подобри микроклиматът.
Градуси
От ГИТ припомнят изискванията за температурата на работното място според специалната наредба: за лека физическа работа от 22 до 25 градуса; при средно тежка физическа работа от 20 до 23 градуса, а при тежка физическа работа градусите са от 18 до 21. Тези стойности се прилагат при климатизирани помещения по смисъла на наредбата. В останалите случаи, когато поради технически или технологични причини не е възможно да се осигури спазване на оптималните гранични стойности, се прилагат следните допустими стойности: не по-висока от 28°C – за лека и средно тежка физическа работа и не по-висока от 26°C – за тежка физическа работа. По изключение в определени случаи при много висока външна температура тази стойност може да бъде съответно до 33 градуса или до 31 градуса.
Освен по сигнали инспекторите по труда проверяват дали се спазват изискванията за микроклимата и в рамките на текущата си контролна дейност. При установяване на нарушения на работодателите се дават задължителни за изпълнение предписания. Най-често те са за създаване на подходяща организация на работното време, включително осигуряване на почивки с подходяща честота и продължителност, осигуряване на места за почивка с подходящи условия за възстановяване на топлинния баланс на организма, както и за осигуряване на климатици.
Жасмина Саръиванова, юрист по трудово право и експерт в център "Защита на работодателските интереси" в Българската стопанска камара препоръчва следните полезни стъпки с цел предотвратяване на нежелателни влияния на прегряващия микроклимат върху здравето на работещите на открито:
- Следене и съобразяване с прогнозата за времето и максималните дневни температури на въздуха;
- Преразглеждане графиците за работа, с цел избягване работа в най–топлите часове на деня / 13.00– 16:00ч. /;
- Разполагане на работните места / търговски, строителни, поддържане чистота , др./ в зони със сянка;
- Промени в организацията на работа на строителните обекти– възлагане на задачи в изградени вече сенчести зони;
- Увеличаване на осигуряваното количество питейна вода в зависимост от характера на работа;
- Насоченост на инструктажите по БЗР към профилактиката на топлинен удар – носене на шапки, др. за защита на главата от слънцето; дрехи от памук, със светли цветове, без алкохол и тежки / мазни / храни, пиене на достатъчно количество вода, максимално работа под сянка, незабавно сигнализиране на ръководителя при почувствано неразположение /световъртеж, залитане, гадене, главоболие/;
- Въвеждане на допълнителни физиологични почивки при работа, особено когато тя изисква физическо натоварване – в часовете след 11 ч. до обедната почивка в 13 ч.;
- При възможност осигуряване хладни помещения/места за обедната почивки;
- Лица, които са трудоустроени или с хронични общи заболявания да бъдат пренасочвани към друг вид дейности и да провеждат допълнителни консултации с лекуващите/ личните лекари.
Конфликт при работа на закрито
Често обаче климатикът става причина за спорове в офиса – някои колеги искат той да бъде включен, други твърдят, че им духа и се разболяват. Когато има такъв проблем, трябва да се обърнете към специалистите по човешки ресурси или към прекия ръководител. Може да се потърси и мнението на службата по трудова медицина, с каквато всеки работодател трябва да има договор. Специалистите по човешки ресурси трябва да се опитат да изгладят отношенията и да намерят компромисен вариант, коментира пред "Телеграф" Жасмина Саръиванова. Може да се реорганизира работата, за да се поддържа и добрият психоклимат – в едно помещение да бъдат преместени онези служители, които не понасят по-ниски температури, а тези, които обичат по-хладни условия, да бъдат събрани в друго помещение. Но най-добре е тези работещи, които имат конфликт за температурата, първо да поговорят и да се опитат да изгладят проблема помежду си, съветва Саръиванова.
Графици
В екстремните жеги работата на полето започва преди зазоряване, а по строежите - в 6 часа.
В нашето стопанство сме установили такъв график, че започваме работа в 4 часа сутринта и свършваме в 12 часа, преди най-големите жеги, каза пред "Телеграф" крупният земеделски производител от Пловдивско Красимир Кумчев. По думите му след 12 часа е невъзможно да оставиш хората да работят на екстремни температури. Ако няма жеги, обичайното работно време е от 7 до 15 часа. На работещите на полето освен това се осигурява и много вода, те задължително си слагат шапки.
Реорганизация на работата има и в строителството. Бригадите, които изпълняват грубия строеж, започват в 6 часа и работят до 14,30. Отделно доставяме минерална вода на обектите, каза Георги Шопов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на строителните предприемачи.
"Нека работодателите да бъда внимателни и ако до тях достига информация от страна на работещите за дискомфорт и неблагоприятен микроклимат на работното място, трябва да предприемат технически и организационни мерки, за да минимизират рисковете за здравето и безопасността на своите работници", съветват от ГИТ. Оттам припомнят, че законодателят също е предвидил възможност за работника да откаже изпълнението или да преустанови работа, когато възникне сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето му. "Когато става въпрос за здравето на хората, моето мнение е, че това трябва да има предимство пред останалите изисквания, защото здравето е основната ценност", коментира и Жасмина Саръиванова. По думите й работещите също трябва да се съобразяват с горещините и да следват препоръките на работодателя и на службите по трудова медицина. Ако чувстват неразположение – световъртеж, главоболие, задължително трябва да уведомят ръководителя си.
София Симеонова, В. Телеграф
