Арбитражният съд при БСК се гордее със своите арбитри! Днес представяме Гергана Върбанова.
Адвокат Гергана Върбанова е доктор по гражданско и семейно право. Представител е по индустриална собственост пред Патентното ведомство на Република България. Арбитър към Арбитражен съд при Българската стопанска камара. Притежава богат опит в областта на правото на информационните технологии, както и в областта на търговското и дружественото право. Участвала е като експерт в работни групи към Народното събрание на РБ.
Автор е на монографията „Правен режим на електронните документи“, както и на множество публикации в специализирани научни издания в областта на правото на информационните технологии и приложението на електронните документи в гражданския и търговски оборот.
Гергана Върбанова е хоноруван асистент в Икономически университет – Варна и в УНСС – София. Редовен преподавател в Центъра за обучение на адвокати "Кръстю Цончев". Член е на различни професионални организации като Digital law association, ArbitralWomen, Съвета на Варненската адвокатска колегия, както и e част от редакционния екип на The Journal of digital technologies and law.
Представете се накратко:
Винаги ми е било трудно да представям себе си. Възприемам се като адвокат по професия, арбитър по призвание, а в душата си съм търсещ човек, който възприема науката като своето „бягство от ежедневието“. Областта на научния ми интерес и, бих казала, моята тясна експертиза са свързани най-общо с всичко онова, което се случва в електронна среда – електронни документи и електронни доказателства, блокчейн технология, електронна търговия и т.н. Може би най-голямата ми страст са електронните документи и електронните доказателства, които са и обект на научните ми изследвания. Член съм на ArbitralWomen – организация, свързваща жените-арбитри по цял свят, които обменят опит и идеи за развитие на арбитражното производство. Част съм от редакционния екип на The Journal of digital technologies and law, в два последователни мандата съм била член на адвокатски съвет при Адвокатска колегия – Варна, редовен лектор съм към Център за обучение на адвокати „Кръстю Цончев“, а от скоро се присъединих и към лекторския екип на Фондация „Право и интернет“.
От колко време сте арбитър?
През 2022 г., по покана на проф. д-р Таня Йосифова, бях приета за арбитър към Арбитражен съд при БСК, и признавам, за мен това беше един от онези професионални върхове, които ми донесоха едно особено удовлетворение, че работата ми като експерт в областта на правото на информационните технологии е оценена и мога да допринеса със знанията си за един качествен арбитражен процес. Огромното предимство на арбитражното производство е, че страната може да посочи арбитър, който притежава експертни знания в определена област, а това е гаранция за един по-справедлив процес.
С какво Ви привлече арбитражната дейност?
От 2004 г. работя като адвокат, съответно - имам пряко наблюдение как функционира съдебната система. Когато говорим за нея, винаги имаме предвид, че тя е твърде консервативна, не е готова да приеме процесите на дигитализация, поради което често съдебният процес е по-бавен, по-скъп, а понякога и не дотам справедлив за страните.
От друга страна, арбитражното производство е изключително отворено към новите технологии. Това е така, защото в него имаме по-голяма свобода при преценката какви технологични решения да използваме, не сме ограничени в процесуалните способи за събиране на доказателства, така както са колегите съдии. Така например, напълно мислимо и допустимо е в арбитражно производство да изслушаме страните, свидетелите и експертите посредством видеоконферентна връзка, без онази тромава съдебна процедура, в която изискваме някой от участниците задължително да се намира в специално оборудвана за това зала (съдебна). Няма пречка, чрез прилагане на средствата на електронната идентификация, страната, вещото лице или свидетелят да вземат участие в арбитражното производство чрез видеоконферентна връзка, но от своя офис или от удобно друго за тях място. Това пести от най-важния ресурс за бизнеса – времето.
Друго огромно предимство на арбитражното производство е, че страните могат да изберат арбитър с определена експертиза в дадена област, т.е. те имат абсолютната увереност, че арбитърът, който решава техния спор, познава материята, свързана с естеството на спора, а когато говорим за право на информационните технологии, с тъга мога да кажа, че юристите, които се развиваме в тази област, сме твърде малко.
Възможността да развием изцяло електронно арбитражно производство е нещото, което ме привлече и за което работим в АС при БСК.
Кои са най-често срещаните трудности в едно арбитражно производство?
Не бих казала, че срещам трудности в арбитражното производство. Напротив, виждам как то преодолява трудностите, пред които е изправена консервативната съдебна система. Работата на арбитъра е много деликатна, бих казала, че е предизвикателство, защото трябва да се намери онзи баланс, при който арбитражното производство да се развие сравнително бързо, но при спазване на процесуалните права на страните и осигуряването им на възможност да изложат тезите си и да предоставят необходимите за това доказателства. Така например, в съдебния процес е немислимо страната да се ползва от експерт, който да я подпомага при изслушването на заключението на назначеното от съда вещото лице (включително, да му зададе въпроси и да представи експертна контратеза, която може да послужи за отправна точка и събиране на допълнителни доказателства). Нито съдът, нито страните разполагат с онези експертни знания, които да преценят обективно и безпристрастно ли е даденото от вещото лице заключение. В арбитражното производство това е допустимо и се използва като възможност. Това, от една страна, повишава качеството на представените пред арбитражния съд заключения, а от друга - гарантира, че съществени за спора обстоятелства ще бъдат детайлно изследвани и анализирани от решаващия арбитражен състав.
Кога решението на един спор носи удовлетворение за страните и за Вас като арбитър?
Мисля, че най-голямо удовлетворение носи възприемането на арбитражното решение като справедливо и от двете страни по спора. Въпросът е страните да получат обективен, бърз и справедлив процес, без да са ограничени от процесуални преклузии (като в съдебното производство), които да станат пречка за представяне на доказателства на един по-късен етап в процеса и, оттам - определени факти да останат недоказани.
Какъв съвет бихте дали на компаниите, които имат неуредени търговски спорове?
Краткият отговор е да изберат арбитражното производство. Разбира се, за този кратък отговор стои увереността ми, че арбитражното производство гарантира обективност, безпристрастност, компетентност, бързина при решаване на правния спор и стабилитет на постановените арбитражни решения. Арбитражното производство може да спести време, защото е напълно мислимо да се развие изцяло в електронна среда – от подаване на исковата молба, с която се сезира Арбитражният съд, до постановяването на самото арбитражно решение. Въпреки че Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар е приет през 2014 г., а се прилага от 2016 г., от анализа на съдебната практика се установява, че има едно огромно неразбиране на новите понятия, които той дефинира. Регламентът дава дефиниции на понятия като електронен документ, електронна идентификация и др., но нещо много важно – регламентът фингира, че квалифицираният електронен подпис има силата на саморъчен. От друга страна, Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги приема, че електронен е всеки документ, който съдържа словесно изявление. Бих казала, че за нас, арбитрите от АС при БСК, казусите, които съдържат електронни документи, или търговските отношения, които са се развили в електронна среда, са изключително интересни, точно защото познаваме в детайли националното и международното право в областта на правото на информационните технологии, а това е още една парична компаниите да изберат арбитражното производство пред съдебните такива.
