Постигането на неотдавна договорената цел на ЕС за поне 42,5 % енергия от възобновяеми източници до 2030 г., с амбиция за достигане на 45 % от възобновяеми енергийни източници, ще изисква значително увеличение на инсталираните мощности за вятърна енергия. Въпреки че секторът на вятърната енергия е исторически пример за успех на ЕС, растежът му в бъдеще е изправен пред уникален набор от предизвикателства, включително недостатъчното и непостоянно търсене, бавния и сложен процес на издаване на разрешения, липсата на достъп до суровини, високите инфлация и цени на суровините, несъобразено проектиране на националните търгове, нарастващия натиск от страна на международни конкуренти и рисковете при намирането на квалифицирана работна сила.
Тази ситуация изисква незабавни действия. Ето защо, както бе обявено миналия месец от председателя Урсула фон дер Лайен в нейната реч за състоянието на Съюза, Европейската комисия представя днес план за действие за европейския сектор на вятърната енергия, за да се гарантира, че преходът към чиста енергия е неотделим от конкурентоспособността на промишлеността и че вятърната енергия продължава да бъде пример за европейски успех.
Планът за действие ще спомогне за поддържането на солидна и конкурентоспособна верига за доставки на вятърна енергия с ясен и стабилен набор от проекти, които привличат необходимото финансиране и се конкурират при равни условия в световен мащаб. Той е придружен от съобщение за реализирането на амбициите на ЕС относно енергията от разположени в морето инсталации, включително вятърната енергия, като продължение на стратегията на ЕС за енергията от този вид инсталации, приета преди три години.
Комисията представя днес и доклада относно състоянието на енергийния съюз за 2023 г., който показва как ЕС е реагирал колективно и ефективно на агресията на Русия в Украйна и използването на енергийните доставки като оръжие чрез ускоряване на прехода към чиста енергия, диверсифициране на доставките и спестяване на енергия. В доклада се прави и оценка на актуалното състояние на екологичния преход на национално, европейско и световно равнище, и се набелязват допълнителни предизвикателства и възможности, по пътя към постигане на амбициозните цели в областта на климата и енергетиката до 2050 г.
