Устойчивото развитие на икономиката бе един от ключовите тематични панели на тазгодишното издание на форума "Пауърс Съмит" (Powers Summit), който се провежда днес в София. За трети пореден път събитието събира бизнеса и властта, в лицето на лидерите на парламентарно представените партии и ресорни министри, в открита и прозрачна среща и дискусия. В рамките на един цял ден бизнес лидерите и представителните браншови асоциации и работодателски организации имаха възможност да поставят важни въпроси пред властта, а лидерите на парламентарно представените партии и изпълнителната власт започваха изказванията си, след като са ги изслушали, с думите "чух ви" и поемаха ясни и измерими ангажименти по намирането на решения.
В рамките на панелната дискусия „Устойчиво развитие“ зам.-председателят на БСК Мария Минчева посочи като ключов приоритет ускоряването на работата по създаване на депозитна система в България и промяна в методиката на изчисляване на такса битови отпадъци на база генериран отпадък. Минчева напомни, че още през 2018 г. в БСК беше поставено началото на инициативата КРИК – КРъгова ИКономика към Център „Чиста индустрия“ в БСК с тематични направления – пластмаси и опаковки, суровини и метали, текстил и обувки, хранителна индустрия, земеделие и биомаса, строителни отпадъци. Един от обсъжданите от бизнеса въпроси в рамките на тази инициатива е въвеждането на депозитна система в България. Така се ражда и идеята за „ПЛАСТИК ПАКТ България“ – първата и единствена на Балканския полуостров платформа, която успява да привлече широко представителна професионална общност, концентрираща експертиза, знания и ресурси, необходими за постигането на националните цели, заложени в областта на управлението на отпадъците, както и за подпомагане на разработването и анализа на нормативни документи, свързани с прилагане на изискванията на европейската Зелена сделка. Сред учредителите на инициативата са: Българската стопанска камара, Сдружение „Храни и напитки България“, Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, Браншова асоциация полимери, Българската камара на химическата промишленост, Българската оползотворяваща и рециклираща асоциация, Денкщат България, Сдружението за модерна търговия и Съюзът на пивоварите в България. Инициативата има и институционалната подкрепа на Министерството на околната среда и водите, Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката.
„ПЛАСТИК ПАКТ България“ работи усърдно по 5 амбициозни ЦЕЛИ до 2025 г.:
- Идентифициране и елиминиране на проблематични и ненужни опаковки чрез редизайн, иновации и алтернативни модели на доставка
- 100% от пластмасовите опаковки да бъдат рециклируеми, да могат да бъдат употребявани повторно, където е подходящо, или да бъдат компостируеми
- 55% рециклиране на декларираните към организациите по оползотворяване отпадъци от опаковки
- 30% рециклирана пластмаса в опаковките от пуснатите на пазара
- Повишаване на информираността и ангажираността на потребителите в областта на повторната употреба, разделното събиране, рециклирането и намаляване на замърсяването с пластмаси
„Въпреки доброволните инициативи на самия бизнес, е необходима адекватна и последователна държавна политика, която да допринесе за развитие на депозитната система, така че тя да бъде инструмент както за събирането на опаковките, така и за изграждане на култура и навици за повторна употреба и рециклиране сред потребителите“, посочи Мария Минчева.
Що се отнася до връзката депозитна система – такса “Битови отпадъци” (ТБО), зам.-председателят на БСК подчерта, че съгласно действащия Закон за местните данъци и такси, определянето на таксата става на база данъчна оценка на имота или балансова стойност на активите. По този начин ТБО се превръща във втори имотен данък. В резултат на това, високотехнологични предприятия със скъпо оборудване биват наказвани да плащат в пъти по-голяма ТБО, поради по-високата балансова стойност на активите им.
Какви са ефектите от забавянето принципа „замърсителят плаща“?
- Липса на стимули за ефективно оползотворяване и намаляване на количеството на отпадъците;
- Нереална отчетност на фирмено, общинско и национално ниво;
- Невъзможност за надеждно прогнозиране на количествата за целите на проектирането на съоръжения за третиране на отпадъци;
- Разходване на ТБО за цели, различни от управлението на отпадъците (според доклади на Сметната палата);
- „Наказват“ се инвестициите, особено в капиталоемки дейности;
- Стойността на услугата е „откъсната“ от реалните разходи.
ТБО трябва да е изчислена на база на разходите за събиране, обработване и обезвреждане (в случая на България – депониране) на количеството образуван битов отпадък.
Част от битовите отпадъци съдържат рециклируеми материали (метали, пластмаси и др.), които са предмет на разширената отговорност на производителите и за тях потребителите заплащат т.нар. продуктови такси като част от цената. Тези такси покриват разходите за разделното им събиране, обработване и рециклиране и с тези средства се финансира постигането на целите на ЕС.
Резултатът от неефективното разделяне на битовите отпадъци при потребителите е двойното заплащане на събирането, обработването и обезвреждането – един път като ТБО и втори като продуктова такса.
Общата оценка на действието на разширената отговорност на производителите е, че тя не е достатъчно ефективна за постигането на целите за рециклиране и, ако за 2021 г. тя е била 30% за пластмасовите опаковки и организациите за оползотворяване са постигнали средно около 44%, то за 2025 г. целта вече е 50%, а към 2030 – 55%. Същевременно, се налагат и изисквания за съдържание на 25% рециклиран материал в новите бутилки и за депониране – 10% от битовите отпадъци през 2035 г.
За да се постигнат тези цели, преработването на отпадъците от опаковки и, в частност -пластмасовите (РЕТ)1 трябва да бъде организирана нова, по-ефективна основа – депозитна система и максимално събиране на чист и преработваем материал за повторна употреба.
В заключение, Мария Минчева добави, че в рамките на година може да се създаде нормативната рамка за създаване на депозитна система в България.
В панела участваха още Дарина Георгиева - изпълнителен директор на Българската мрежа на глобалния договор на ООН, д-р Милена Ангелова - главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България, Бойко Костов - председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), Камелия Минева - член на Управителния съвет и изпълнителен директор на "ПроКредит Банк, Анелия Иванова - мениджър връзки с обществеността във "Филип Морис България", и Димитър Найденов - мениджър "Корпоративни въпроси" в "Джапан Табако Интернешънъл" (JTI) България.
Бизнесът постави още 2 ключови приоритета, които да бъдат “чути” от властта:
- Активизиране дейността на Консултативния съвет към Министерски съвет, който да включва представители на заинтересованите страни (а не само ресорни министерства) и да обедини усилията на всички организации, работещи активно за постигане на Глобалните цели на ООН.
- Ускоряване работата по транспониране на Директивата CSRD, с ясен ангажимент за: спазване на минималните предвидени изисквания в нея, на преходните периоди, и създаване на единна входна точка за публикуване на годишните доклади за дейността на дружествата.
- Спешно стартиране и изпълнение на мерките за подкрепа на бизнеса (с приоритет грантове) по европейските програми и по ПВУ и увеличаване на предвидения за тях ресурс, за да се ускори устойчивият преход.
Исканията бяха “’чути” от:
- Томислав Дончев – народен представител, ГЕРБ-СДС
- Гроздан Караджов– народен представител, ПП “Има такъв народ”
- Искрен Митев – народен представител , ПП “Продължаваме промяната”
Сред представителите на изпълнителната власт в модула “Устойчиво развитие” бяха:
- Кирил Вътев – Министър на земеделието и храните Р. България
- Юлиян Попов – Министър на околната среда и водите Р.България
- Георги Клисурски – Зам. - министър на финансите Р.България
- Д-р Бойко Таков - Изпълнителен директор ИАНМСП
