На заседание днес Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) утвърди проекта на Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 година. В проектозакона са отразени параметрите на предвидените за следващата година социалноосигурителни политики в страната. За това информира пресцентърът на НОИ.
Членовете на съвета се запознаха със заложените в документа законови промени и подкрепиха с мнозинство направените предложения. Предстои съгласуването на проектозакона в Националния съвет за тристранно сътрудничество, приемането му от Министерския съвет и окончателното му гласуване в Народното събрание, посочват още от НОИ.
Преди дни финансовият министър Асен Василев представи основните параметри. В социалната сфера от 1 юли догодина се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 година. От финансовото министерство уточниха, че като в резултат на това за 2024 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 2,440 млрд. лева. Предвидените средства за социални плащания във връзка с определения нов размер от 526 лв. на линията на бедност за 2024 г. са 104,3 млн. лева.
Правителството вече гласува вдигането на минимална работна заплата (МРЗ) от 780 на 933 лв. от януари догодина. Разходите ще са 230,3 млн. лв. във връзка с ефекта от промяна на размера на МРЗ, в т.ч. 224,6 млн. лв. при определяне възнагражденията на личните асистенти по Закона за личната помощ и 5,7 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето, посочиха още от финансовото министерство.
Бюджетът в социалната система се увеличава с 400 млн. лева, обяви преди дни министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова. Социалната пенсия за старост ще стане 307,07 лева. Средната пенсия за осигурителен стаж се очаква да се вдигне от 858 на 971 лв., каза още тя.
Бизнесът подкрепи предложения бюджет на Държавното обществено осигуряване за следващата година. Синдикатите обаче гласуваха против с аргумента, че се задържат минималното и максималното дневно обезщетение за безработица.
Мария Минчева, заместник-председател на БСК и представител на работодателите в Надзорния съвет на НОИ, коментира, че запазването на обезщетението за майчинство през втората година на детето на 780 и това, че то няма да се приравни на минималната заплата, е стъпка в правилната посока от страна на държавата:
Трябва да се правят политики за насърчаване на връщане на майките на работа, а непрекъснатото финансиране на големи обезщетения и несъздаване на условия да отглеждат децата им ги откъсва от пазара на труда. И това за нас като политика е погрешно. Трябва да се работи в тая политика, да се стимулира пазара на труда".
Според Минчева, предложеното нарастване на максималния осигурителен доход на 3750 лв. през следващата година обезсмисля труда на създадената работна група, която трябваше да предложи механизъм за неговото определяне.
"Малко се избързва с това предложение, защото се гледа един параметър на цялата система. Не се гледат съотношенията вътре в системата. Трудно е да се оцени защо е точно този размер, какъв ще е ефектът и как трябва да нараства във времето".
Бизнесът категорично подкрепя да се намали на 2 дни ангажиментът за изплащане на болничните, с припомнянето, че 3-те дни е въведено като антикризисна мярка през 2008 година. Неодобрение среща повишаването на минимална заплата на 933 лв. по формула, заложена в Кодекса на труда.
