„Няма как да сме богата държава, без да имаме висок икономически растеж, а икономиката да произвежда и да дава възможност доходите на хората да се повишават. Това, на което ставаме свидетели, е една лавина от административно натискане на всички доходи да растат, което от своя страна води до повече приходи от данъци и осигуровки в бюджета.“
Това каза Мария Минчева – зам.-председател на БСК, в предаването „Референдум“ на БНТ. В разговора участваха още Атанас Кацарчев – главен икономист на КТ „Подкрепа“, Красимир Дачев - заместник-председател на БТПП, Данаил Коев – счетоводен експерт, Пламен Донев – данъчен експерт.
Мария Минчева подкрепи планираното запазване на размера на обезщетенията за втората година на майчинството. „Ние колко дълго искаме да държим майките извън пазара на труда? Това е политика, насочена към младите жени, които ние не искаме две години да си стоят вкъщи и да се деквалифицират. Говорим за политики, какво държавата ще подсигури на майката да й отглежда децата, докато ходят на работа (вкл. детски ясли и градини). А нашата политика е да им даваме пари, за да стоят вкъщи и да не ходят на работа. Това е вредно!“, категорична бе Мария Минчева.
Тя подкрепи и запазването на намалената ставка по ДДС за ресторантьорския бранш, но се противопостави на идеите за т. нар. „бонус-донус“ и за облагане на бакшишите. „Според дефиницията на т.нар. бакшиш, това са „непредвидими плащания, които работникът получава за своето добро обслужване от лица, които не са им работодатели“. Аз питам мога ли да отида при катаджията, да му благодаря за неговата работа и да му дам бакшиш? Мога ли да отида при който и да е контролен орган, много доволна от неговата работа? Второ, аз като работодател мога ли да установя кой какви пари е дал на моите работници?“, попита реторично Мария Минчева.
Зам.-председателят на БСК постави въпроса за въвеждането на механизъм за предварително обявяване на движение на стоки с висок фискален риск. „14 бранша са засегнати, които търсят разговор с Министерството на финансите, но там вратите са затворени. Изключително висока административна тежест – трябва да се докладва часът на разтоварване на стоката, без значение ще минава ли граница, колко ще се забави и т.н. Как ние помагаме на фирмите да инвестират, да увеличават добавената стойност и доходите? Всяка година с бюджета и данъчните закони ние се чудим как да намалим натиска върху фирмите от най-различни посоки“, сподели Мария Минчева.
На въпрос какво би искала да види в държавния бюджет, Мария Минчева отговори: „На мен много ми се иска да видим разписан, например, списък с капиталовите разходи по отделни ведомства, които да кажат в какво ще вложат средствата и в края на годината на видим какво са изпълнили. Много ми се иска да видим списък с конкретни реформи, които да преследват конкретни цели, с които да вдигнем икономическия растеж и да насърчават инвестициите в икономиката. Много ми се иска да излезем от общото говорене и да не живеем година за година. Много ми се иска да не се борим всяка година срещу натиска върху нашите членове, защото, повярвайте, белите фирми се борят срещу административния натиск – фирмите в сивия сектор въобще не ги интересува, защото те не прилагат и по-малките правила. За бизнеса трябва да се създаде среда! Ние не виждаме икономиката като фокус на бюджетната политика. Всякакви генерални промени в данъчната система би следвало да се обсъждат (системно, а не на парче) след изпълняване на целта ни за прием в еврозоната“.
„Вижте един час какви неща обсъждаме. Същите тези дебати ще се случат и в Народното събрание. Защо не обсъждаме как да стимулираме хората да си санират жилищата, зелени политики, данъчни стимули, стимули за иновации, за инвестиции… Къде е този разговор?“, попита Мария Минчева.
„В този бюджет виждаме нереалистично завишени приходи. Като няма приходи, как ще финансираме разходите? При рецесия в Европа и забавяне на икономическия растеж бизнесът очаква глътка въздух, да не бъде притискан с нови регулации, а да му се даде възможност да допринася за растежа на икономиката“, каза в заключение Мария Минчева.
Вижте целия разговор във видеото.
