20.11.2023

  • България този път не е последна - над средното ниво за Европейския съюз сме
  • Нидерландия, Швеция, Естония, Чехия и Малта са рекордьори - там не се трудят само пенсионерите, децата и тези, които учат

След края на пандемията нивото на заетостта в ЕС е достигнало своя исторически връх. 74,6% от населението между 20 и 64-годишна възраст работи, сочат данните за миналата година. Ако тенденцията на повишаване не се прекъсне от нещо извънредно, съвсем скоро Евросъюзът ще постигне предсрочно целта си заетостта да стане 78% до 2030 г. Това показва изследване на Евростат, публикувано наскоро.

През 2017 г. ЕК, европейският парламент и Съветът на Европа приеха стълб на социалните права с план за действие, насочени към насърчаване на справедливи и ефективни пазари на труда и социални системи в цяла Европа.

За постигането на тази цел ЕС си постави три задачи за трудовия пазар до 2030 г. – поне 78% от населението в трудоспособна възраст да е заето, поне 60% от възрастните да се обучават всяка година и броят на хората, изложени на риск от бедност, да бъде намален с поне 15 милиона души.

Пандемията и кризата, която последва, почти бяха блокирали напредъка, но от данните сега излиза, че поне по отношение на заетостта ситуацията не е зле. През 2022 г. броят на работещите хора между 20-64 години в ЕС е общо 193 милиона души, което представлява 74,6% от всички в тази възрастова група. За сравнение точно преди 10 години средната заетост в съюза е била 66,8%, а в България – 62,9%, но оттогава непрекъснато се повишава с изключение на 2020 година.

Има и държави, които още сега са постигнали и дори надхвърлили целта за 2030 г. Това са Нидерландия с 82,9%, следвана от Швеция с 82,2%, Естония с 81,9%, Чехия с 81,3% и Малта с 81,1%. Тези показатели говорят, че там на практика няма хора без работа, с изключение на пенсионерите, децата и тези, които учат. За разлика от тях Хърватия (69,7%), Испания (69,5%), Румъния (68,5%), Гърция (66,3%) и Италия (64,8%) имат нива на заетост под 70% (виж таблицата). 

За разлика от останалите си икономически показатели страната ни не се представя никак зле по отношение на заетостта. След спад с около два процентни пункта по време на пандемичната 2020 г., през 2022 г. у нас се е увеличила до 75,7% и тя е по-висока от средната за Евросъюза. Във всеки случай в България работи по-голям процент от трудоспособното население, отколкото в Италия и Испания, а и от нашите съседи.

Освен това страната ни показва и сравнително малка разлика в заетостта между половете, което също се следи като показател от ЕК. Работещите жени във възрастовата група 20-64 г. са 71%, а при мъжете – 80 на сто, докато има държави като Италия и Гърция, в които около половината от женското население работи, а при мъжете заетостта достига две трети. В трите балтийски държави и Финландия разликата между половете е едва около три процентни пункта. Данните показват една особеност – във всяка страна по-високите нива са основно в районите около столиците.

Например, в българския Югозападен регион, в който е и София, заетостта още през 2022 г. е достигнала 81,7% от трудоспособното население.

В ЕС има общо 242 региона. Като изключим финландския архипелаг Аланд, където заетостта е рекордните 89,7%, останалите, които са в челото на тази класация, са все около столиците на съответните държави.

Такива са например полският Варшавски столичен регион с 85,4% заетост, шведският Стокхолмски регион с 85,1% и много други региони в Нидерландия, Белгия и Франция. В Чехия например във всичките 8 региона заетостта е минала целта от 78%, но в региона около Прага е най-висока.

Според икономистите заетостта е много по-важен показател за пазара на труда от безработицата. Исторически най-ниското нейно ниво у нас в момента все още не означава добро състояние на пазара на труда, защото тя може да се дължи и на миграцията. Когато много хора в активна възраст напускат страната, а статистиката продължава да ги води за постоянно живеещи в България, това по естествен начин намалява и процента на безработните.

Само че ситуацията в България в момента не е такава – намаляващата безработица е съчетана с увеличение на заетите. От последното тримесечие на 2021 г. насам данните на НСИ за заетостта сочат непрекъснат тренд нагоре. Увеличението с 3,8% в края на 2022-а в сравнение с година по-рано дори е едно от най-големите на годишна база за последното десетилетие.

“Рекордно високата заетост е впечатляващо само по себе си постижение, особено предвид тежката и несигурна икономическа среда в последните 2 години и многобройните пророкувания за икономически крах. По-впечатляващо обаче е, че заетостта в Европейския съюз надмина тази в САЩ. След десетилетна доминация заетостта в Северна Америка вече е по-ниска от Европа, и то не заради спад в САЩ, а заради рекордно висока заетост в Европа”, коментира Георги Ангелов, старши икономист на Институт “Отворено общество”.

Тези данни според него илюстрират големите реформи, които направи Европейският съюз след глобалната финансова криза и които значително промениха конкурентността на Стария континент. Това е дало плодове точно по време и след пандемията. Европейските антикризисни програми например според Ангелов са по-ефективни и целенасочени, за разлика от раздаването на чекове и трилионните дефицити в САЩ.

“Дори в България мярката 60/40 проработи добре, без да струва много, за разлика от компенсациите за тока за бизнеса на калпак по-късно, които са скъпи, неефективни и само напомпаха инфлацията, вместо да я намалят”, добави Ангелов.

Доходите ни сред най-ниските, но само в три държави полагат повече труд от нас

Освен сравнително висока заетост трудовият пазар в България се отличава и с една от най-продължителните работни седмици в Европа, показват данни на Евростат. Те разбиват до голяма степен мита, че в богатите държави работят много, а в бедните - по-малко, както и че северните народи са много работливи, а южните - не чак толкова.

България например е една от най-бедните държави в ЕС, но с дълга работна седмица, докато Нидерландия, която е сред най-богатите, е с най-кратка.

Изследването измерва в часове само продължителността на работната седмица, като се включват основната и извънредната работа, независимо дали е срещу заплащане, или не. От данните се вади времето за пътуване до работа и обратно, както и това за почивка и хранене.

Така средната работна седмица в Европа е 37,5 часа. Но има съществени разлики между новоприсъединените държави и тези с по-нисък стандарт на живот и останалите. Например най-дълга се оказва работната седмица в Сърбия, която е кандидат за член на ЕС - 43,3 часа. Малко по-малко работят в южната ни съседка Гърция - 41 часа, а в Полша по 40,4 часа. Веднага след това са Румъния и България - средно 40,2 часа.

 

Сред държавите, в които се работи над средното за Европа, са също Португалия, Чехия, Хърватия, Унгария, Кипър, Малта, Словакия, Словения и т.н.

На другия полюс се оказват страните със силни икономики и високи доходи. Например в Германия средната продължителност на работната седмица е с около 2 часа повече от тази в Нидерландия. По-малко от средното работят също в Норвегия, Дания, Финландия, Швейцария, Австрия, Ирландия, Белгия и т.н.

В доста от държавите с развити икономики по-ниската продължителност се получава и от това, че трудовото законодателство там ограничава силно труда в събота и неделя. Във Франция и Унгария например има дори регулация, която не позволява супермаркети и други търговски обекти да са отворени в неделя, а в събота трябва да имат намалено работно време. Силни ограничения в това отношение има също в Гърция, където дори общинските пазари са затворени в неделя, на национални празници и почивни дни.

Според изследването на Евростат има доста големи разлики във времетраенето на заетостта и по професионални дейности. Най-дълго в Европа се трудят в селското стопанство, където традиционно заплатите са сред най-ниските за съответната държава. За фермерите работната седмица трае средно 42,8 часа. Следват строителите, работещите в хотели и ресторанти и в транспорта - все дейности, които са по-скоро в долния край на таблицата по възнаграждения. В туризма например в разгара на активния сезон у нас често се полага труд в продължение на 14 и дори 16 часа на ден, макар че това трае само по два-три месеца в годината - през лятото или зимата.

В строителството работният ден е продължителен до голяма степен и заради това, че част от дейностите зависят от метеорологичните условия. Когато времето позволява, се работи повече, за да се компенсира забавянето поради лоши атмосферни условия.

Администратори, медицински сестри, лекари, учители и заетите в сферата на развлеченията са по-скоро с кратка работна седмица - между 33 и 34 часа седмично.

Разлика има и при половете - във всички изследвани държави мъжете работят по-дълго от жените. Все пак разликата, особено при тези на пълно работно време, не е съществена, а в някои държави дори липсва. В трите балтийски страни и във Финландия равнопоставеността при половете личи дори в данните за заетостта. Но например в Нидерландия и Исландия мъжете работят с по 4 часа седмично повече от жените.

“Продължителността на работната седмица е един добър показател, но трябва да се имат предвид също производителността на труда, организацията на процесите, както и дали съответната икономика произвежда продукти с висока добавена стойност, или не. Това е обяснението защо в по-богатите държави могат да си позволят по-кратко работно време, отколкото в останалите”, обясни Жасмина Саръиванова - главен експерт по трудово законодателство в Българската стопанска камара (БСК).

“Данните в подобни изследвания зависят много и от това дали съответното трудово законодателство улеснява, или затруднява полагането на извънреден труд. В по-богатите държави обикновено има повече спирачки и ако един работодател иска да плати повече за извънреден труд, законът му поставя такива изисквания, че сметката му не излиза”, добави тя.

Саръиванова припомни, че неслучайно идеята за 4-дневна работна седмица тръгна от западноевропейските държави, както и че оттам идват трендовете да се работи отдалечено от офиса или хибридно, които пандемията просто е засилила.

Експериментът да се работи по 4 дни в седмицата например засега е най-напреднал във Великобритания, Нидерландия и отчасти в Германия. Дори там обаче работната седмица официално не е 4-дневна, но трудовото законодателство позволява на всеки работодател да я въведе. Тя е характерна предимно за работещите хибридно например там, където процесите позволяват хората да полагат труд и отдалечено, и в офиса. В България Кодексът на труда също не забранява 4-дневна работна седмица при пълна заетост.

Дата: 20.11.2023

Източник: dotbg.bg

Прочетено: 248