„Бюджетът на Здравната каса наближава 8 млрд. лева. Увеличението ще бъде около 870 млн. лева, от тях 200 млн. повече средства за извънболничната помощ и по 250 млн. допълнително за болничната помощ и за лекарства. Това се очаква в бюджетната рамка. Бюджетната рамка остава както през миналата година - около 45-47% са за болнична помощ, 25-26% за лекарства. Тази година разходът за извънболнична помощ се увеличава, това е знак за разширяване на възможностите за профилактика. Ако жените правят добра профилактика, рискът от рак на гърдата ще бъде много по-малък. Само 30% от осигурените българи си правят профилактични прегледи, младите хора не ходят”. Това заяви проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК и директор "Осигурителни отношения" в БСК, в предаването „Денят на живо” по NOVA NEWS.
Бюджетът на Касата е 7,6-7,8 млрд. лева, около 1 млрд. лева е бюджетът на Здравното министерство, отделно – бюджет за ведомствени болници, описа той. Около 1 млрд. лева отиват за отпуск по болест. Около 24-25 млн. дни годишно се ползват за болничен отпуск, което е 5% от БВП. В страните от ЕС минималният ресурс публични средства е 8%. По думите му догодина около 4-5 млрд. лева ще бъде доплащането за здраве, сред които са т.нар. медицински изделия, поясни представителят на Касата.
„Лекарствата за онкология са 910 млн. лева, през 2020 г. бяха 480 млн. лева, за 2023 г. са около 760-770 млн. лева”, даде пример той.
По думите му няма никакви реформи в системата на здравеопазването, липсва и стратегия за това. Бюджетът на Здравната каса отразява съществуващото законодателство – така, както финансовият министър внася данъчните закони, каза проф. Димитров.
По думите му има корпоративни интереси да не се прехвърлят повечето дейности от болничната в доболничната помощ. „В последните години се създадоха 320 болници, ние сме на първо място в ЕС по брой болници (които не са разпределени равномерно на територията на страната). За да се осигури издръжката на една болница, която условно има 75% постоянни разходи, се предвиждат не по-малко то 2 млн. хоспитализации. От друга страна – парите, които даваме за болничен престой, бихме могли да увеличим достъпа до тази техника и тази апаратура. Това е една голяма битка с представители на болничната помощ. Държавата не прави никакви опити за реформа на здравната система”, обясни Димитров.
Проф. Григор Димитров, НЗОК: Българите доплащат 3 млрд. лв. годишно за лекарства
В отговор на думите на здравния министър Христо Хинков, че може да се приватизират държавни и общински болници, проф. Димитров каза, че ако е трябвало да има приватизация на болничната мрежа, това е трябвало да стане около 2006 - 2008 г. „Около 1,200 млрд. лева са в частните болници, те са концентрирани в 5-6 града. Няма нищо лошо да има частни болници, там има много нова техника, друг е въпросът къде са концентрирани те”, каза Димитров. Според него ако държавата провеждаше една разумна политика, да стимулира разкриването на частни болници с терени, данъци, щеше да има болници в различни места.
Според него е необходимо да се разгледа цялата болнична мрежа, да се създаде Здравна карта и да се разплаща само с онези лечебни заведения, които осъществяват реална дейност. Така ще се освободят пари за извънболнична помощ.
