ЕК търси решения на все по-болезнения недостиг на кадри за много отрасли в Европа с насърчаване на икономическата миграция, а бизнесът одобрява идеята
Темата накратко
- Близо 1/3 от работодателите в ЕС страдат от липса на персонал, в сектори като туризъм, ИТ, здравеопазване проблемът е хроничен.
- Участието в EU Talent Pool ще е доброволно за страните, а ползите са по-голяма гъвкавост и по-малка административна тежест.
- Бизнесът и в България приветства инициативата, но как държавата би се възползвала от нея зависи много от националните власти.
Средният процент незаети работни места в ЕС в края на 2022 г. достигна исторически връх - около 3% (повече от два пъти над нивото от 2012 г.), според проучване на Eurofound. Близо една трета от работодателите посочват, че недостигът на кадри вече им пречи да произвеждат стоки и да предоставят услуги. Проблемът е повсеместен, усеща се остро и в България - от ресторантьорството и туризма до производствата. И очевидно е наднационален.
На този фон в средата на ноември ЕК представи първия по рода си пакет за "умения и мобилност на таланти", който цели да привлича квалифицирани работници от трети страни. Мерките включват нова платформа - EU Talent Pool, която да свързва работодателите в ЕС с търсещи работа от трети страни. Допълнително са предвидени действия за насърчаване на признаването на квалификациите и мобилността на учещите се.
Инициативата е на трима еврокомисари - вицепредседателят на ЕК Маргаритис Схинас, Илва Йохансон, комисар по вътрешните работи, и новия български еврокомисар Илияна Иванова, която отговаря за иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта. "Европа е въвлечена в световното състезание за привличане на таланти. То е не по-малко важно от надпреварите за суровини и за енергия. Главните конкуренти на Европа тук са САЩ, Канада, Нова Зеландия и Австралия", коментира за "Капитал" Иванова (цялото интервю в карето).
Проблемът с липсата на кадри Към 2023 г. борбата за кадри е най-остра в Австрия, Белгия, Чехия, Германия и Холандия (виж картата), но в определени сектори и професии недостигът е критичен в целия ЕС. "Секторите със структурен недостиг са туризма, хотелиерството и ресторантьорството, информационните технологии, здравеопазването и логистиката. В някои от тях липсата на кадри е дори по-голяма след пандемията", казва българският еврокомисар. По думите й екологичната и цифрова икономика, към която ЕС се стреми, също изисква нова работна ръка, нови специфични умения и преструктуриране на пазара на труда. То вероятно ще засегне особено силно сектори като строителството, енергетиката, промишлеността и транспорта.
На този фон Брюксел има основание се тревожи, че демографските промени, застаряващото население и ниската раждаемост само ще изострят тези предизвикателства. До 2030 г. населението в трудоспособна възраст в Европа се очаква да намалее до 258 млн. при 265 млн. души към 2022 г.
Новият план Платформата за таланти "ще промени правилата на играта", смятат от ЕК. Освен че ще свързва работодатели и търсещи работа, тя ще предоставя и информация за процедурите за набиране на работници от трети страни и миграция в държавите членки, ще включва и мерки за осигуряване на справедливи условия на наемане и труд. Участието в т.нар. EU Talent Pool ще бъде доброволно за държавите членки. Платформата ще обхваща всички видове труд и умения по "стълбата на талантите" (ниско-, средно- и висококвалифицирани работници), вкл. работници, полагащи дългосрочни грижи - като болногледачите и такива, които гледат възрастни хора или малки деца. "За тях има огромен смисъл от тази платформа, защото те често се оказват в нерегламентирана ситуация", казва вицепредседателят на ЕК Маргаритис Схинас. Не е възможно да се прецени колко "таланти" ще бъдат наети през платформата, но целта е колкото е възможно повече, ако отговарят на свободните позиции, добавя и комисар Йохансон.
"Акцентът ще е върху 42-те най-често срещани професии, като списъкът е изготвен от ЕК. Той ще се основава на опита на платформата EURES (Европейската мрежа за сътрудничество от служби по заетостта, предназначена да улесни свободното движение на работници в съюза), но, изглежда, няма да бъде част от нея и ще има за цел да бъде оперативно съвместим с други платформи за набиране на персонал", коментира за "Капитал" Мария Минчева - зам.-председател на Българската стопанска камара и докладчик по становището на Европейския икономически и социален комитет по темата.
Вторият компонент на пакета на ЕК е за по-лесно и по-бързо признаване на квалификациите на граждани на трети страни. Целта е да се развие капацитетът на националните органи в тази област. Това не означава точно да се хармонизират правилата за признаване на квалификациите на граждани извън ЕС (което не е изключено да се случи на по-късен етап), но ще помогне донякъде за улесняване на процедурите в държавите членки. Вицепредседателят на ЕК Схинас дава пример с пандемията от ковид, когато в най-критичния момент страните членки не са можели да набавят работници в здравеопазването заради невъзможност за признаване на квалификациите в други страни.
Платформата има и трети компонент, който пък цели да насърчи още повече учебната мобилност в рамките на ЕС.
Как бизнесът приема идеята Веднага след обявяването на инициативата генералният директор на BusinessEurope (най-голямата лобистка организация на бизнеса в Брюксел) Маркус Дж. Байрер я приветства: "Крайно време е ЕС да признае ролята на икономическата миграция в подпомагането за справяне с нуждите от работна ръка и умения в Европа". И добавя, че "e oт жизненоважно значение работодателите да участват тясно в предстоящите дискусии."
Мария Минчева от БСК, казва, че техните "членове от всички сектори поставят липсата на хора като един от най-чувствителните проблеми - нужни са работници на всякакви позиции с всякакво ниво на квалификация". Според нея ЕК се застъпва за по-голяма гъвкавост и намаляване на административната тежест за гражданите на трети държави и това със сигурност ще помогне на бизнеса.
Според Илиана Ивановa инициативата е в полза на всички държави членки. "Тя не ги третира избирателно. Как те биха се възползвали от нея зависи в голяма степен от националните власти. Те трябва да превърнат в реалност възможностите, които предложението създава." На същото мнение е и Мария Минчева: "През последните няколко месеца имаме интензивна комуникация със различните ведомства, ангажирани с процеса. За нас голяма роля за подобряване на процеса е неговото дигитализиране - нещо, по което Министерството на електронното управление работи и съвсем скоро ще представи своя платформа", казва още тя.
Инициативата тепърва предстои да получи одобрение от европарламента и съвета, преди да стане факт, но "при всяко положение ще се довърши в цялост от следващата ЕК след изборите през 2024 г.", казва Минчева.
Q&A
Илиана Иванова, еврокомисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта
Колко сериозен е проблемът с недостига на работна ръка в ЕС? 75 на сто от малките и средните предприятия казват, че не намират хората, от които се нуждаят. Целта да имаме 20 млн. професионалисти в ИТ сектора до 2030 г. е под въпрос - до момента в него има 9 млн. такива специалисти. Трябват ни още 11 млн.
Известен е и демографският проблем на Европа. До 2070 г. броят на хората в трудоспособна възраст ще спадне от около 65% през 2019 г. на 54-56%. Същевременно се увеличава натискът върху пенсионните системи и системите за социална закрила.
Голям недостиг на кадри има в 28 професии. В тях през 2020 г. са били заети 14% от работната сила в ЕС. Това са водопроводчици и монтажници на тръби, медицински сестри, системни анализатори, заварчици и оксиженисти, водачи на тежкотоварни автомобили, строителни инженери, софтуерни разработчици.
Тъй като населението на Европа застарява, все по-остро се чувства недостиг в медицината и грижите за болни и възрастни хора. Очаква се до 2030 г. да се отворят 7 млн. работни места в тази сфера, а пазарът на труда на ЕС може само частично да ги покрие.
Увеличаването на мобилността на работната сила в рамките на ЕС не е достатъчно, за да отговорим на тези нужди. Когато дефицитните кадри се местят, това означава, че едни региони печелят, а други губят, защото от недостиг на работна ръка страдат почти всички държави членки. Накратко, собствената работна сила на ЕС не е достатъчна. България е една от страните с най-голямо "изтичане на мозъци". В същото време сектори като ИТ технологиите се развиват добре и имат постоянна нужда от свеж ресурс. Каква ще е ролята на страната ни в новата инициатива? Участието в платформата е доброволно. Никой не принуждава държавите да отворят пазарите си на труда за работници от трети страни. Те трябва да решат от какви кадри се нуждаят, ако преценят, да използват инструментите, които ЕС им предлага. Могат да добавят или извадят според нуждите си професии към 42-те вече набелязани.
Същото се отнася и за препоръката за мобилността с учебна цел. Имаме амбицията да увеличим значително обмена на ученици, студенти, преподаватели, обучаващи се между държавите членки и имаме и инструментите и финансовите ресурси, за да го подпомогнем. Но ключът е в ръцете на държавите членки.
Да си спомним, че образованието е област от национална, а не от съюзна компетентност съгласно договорите. Комисията и службите ѝ са на разположение, що се отнася до техническа помощ, финансиране на обмена на учещи и обучаващи се чрез програма като "Еразъм +" например.
Предложеният пакет е първата в историята инициатива за организирана трудова миграция в ЕС, която адресира недостига на работна сила в различни сектори. Тя има за цел и да предотвратява незаконните влизания в ЕС и рисковете за нелегалните мигранти. За да не бъдат допускани трагедии в Средиземно море, трябва да има пътища за легална миграция.
Миналата година е имало 330 хиляди незаконни пристигания в ЕС. В същото време имаме 3.5 млн. решения, позволяващи законна имиграция - над 10 пъти повече. Над една трета от тях - 1.5 милиона - са заради нужди на пазара на труда. Днес гражданите на трети страни, наети на работа в ЕС, са 10 милиона. Как ще се случва признаването на опит, стаж, квалификации на мигрантите от трети страни? Сега в системата на признаването на професионалните квалификации има много бюрокрация. Тя демотивира кандидатите за работа от трети страни. Наричаме това не "изтичане ", а "пилеене" на мозъци.
Комисията предложи да бъдат създадени национални служби за признаване на квалификациите с по-голям капацитет и в по-активно сътрудничество със страните на произход на мигрантите, по-кратко време за обработване на документите и намалени разходи за търсещите работа, опростени процеси на превод и заверки. Веднъж намерили работа чрез платформата, работниците от трети страни ще имат ли нужда от работна виза и как ще се процедира? Издаването на работни визи и разрешение за постоянно пребиваване остават в ръцете на държавите членки. Ако работодател иска да наеме кандидат за работа от трета страна, той трябва да се обърне към националните власти да издадат на кандидата виза или разрешение. Ние не поставяме под въпрос това кой взема крайните решения за трудовата миграция. Това, което искаме да направим с предложението, е да улесним търсещите работа да намерят правилните свободни работни места.
Комисията обаче предлага преразглеждане на две директиви, свързани с влизането и пребиваването на граждани на трети страни в ЕС - директивата за дългосрочно пребиваващите и директивата за единно разрешение за пребиваване, приети съответно през 2003 и 2011 г.
Предложената ревизия на втората включва задължение за държавите членки да приемат заявления, подадени както в тях, така и в трета страна. Предвижда се също четиримесечният срок за издаване на решение да обхваща и издаването на необходимата входна виза и времето за провеждане на тест на пазара на труда. Предложението съдържа и право на притежателя на разрешение да смени работодателя в рамките на срока на валидността на разрешението. Предлагаме то да не се отнема поне три месеца, ако носителят му остане без работа.
Основните промени в Директивата за дългосрочно пребиваващите лица пък предвиждат изискваният петгодишен период на пребиваване да може да се отчита кумулативно, като се събират периодите на пребиваване в различните държави членки. Периодите на пребиваване под временна и национална закрила и по време на следване също да се зачитат. Държавите членки да въведат механизми за контрол за наблюдение на действителното пребиваване и да гарантират, че с този статут не се злоупотребява.
Предвижда се и подобрено право на събиране на семействата без условия за интеграция, с пълен достъп до работа за техните членове, а децата на дългосрочно пребиваващи, родени в ЕС, да могат да придобият статут незабавно.
