ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ СУМИ ЗА ИНВЕСТИЦИОННИ ПРОЕКТИ – ГЛЪТКА СВЕЖ ВЪЗДУХ ЗА ОБЩИНИТЕ

"Трябва да погледнем с известна резервираност за изчислението на дефицита по една-единствена причина. Бюджетът за 2023 г. беше приет в края на месец юли. Дотогава ние бяхме с едно изчисление, което беше базирано на миналогодишния бюджет и в преходните и заключителните разпоредби, т.е. част от параграфите на приетия бюджет 2023 г. влизаха в сила на части през втората половина на годината. Поради което изчислението на дефицита е леко условно".

Това казва в интервю за програма "Христо Ботев" доц. д-р Щерьо Ножаров, икономист, преподавател, икономически съветник в БСК.

Той допълва, че няма основания да оспорваме, че дефицитът е над 3%. До това доведе и политическата стабилизация, тъй като вече имаме редовно правителство под контрол на парламента и това води до ефективни ползи.

По думите му, що се отнася до това, че общините ще получат допълнителни пари от гледна точка на инвестиционни проекти, от една страна, пред следващата година рязкото увеличение на минималната работна заплата с 19,6% ще увеличи разходната част на бюджета на общините. Това ще им създаде известна тежест, без да има видимо увеличение на приходната част в бюджета на общините. Ето защо допълнителните суми за инвестиционни проекти са глътка свеж въздух за финансовите параметри на общините. И това, че те вече се оповестяват публично със списък, също е добре.

"Регионалните дисбаланси не се дължат само на разликите в доходите, а се дължат на разликите в качеството на живот между големите градове и малките градове. Тези инвестиционни проекти в общините евентуално ще забавят миграционните процеси", посочва той.

Правителствата на България полагат доста усилия, тъй като приемането ни в ERM2 беше голям успех и сериозна крачка напред, която доведе до желанието сега за бързо членство през 2025 г. 

"Що се отнася до проблемите с инфлацията, както и рецесията, която обхваща ЕС, и донякъде увеличението на лихвените проценти, почват да дават някакъв ефект на по-бързо свиване на инфлацията от очакваното. Така че аз очаквам през следващата година по-нисък растеж и по-ниска инфлация в България, което, от една страна, ще бъде позитивно за приемането ни в еврозоната, а от друга страна, изпълнението на бюджета ще бъде по-сложно. Но между 3,8% и 4% са последните очаквания на Европейската комисия  да се свие инфлацията в България", пояснява икономистът.

Наблюдава се сериозно глобално уеднаквяване на данъчната политика с глобален данък върху корпорациите от 15%, директивата са минималните работни заплати, така че България губи тип илюзия за това, че има предимство за ниски данъци и че плаща ниски заплати. В една такава ситуация България, като по-малка държава от останалите, които се колебаят дали да участват в еврозоната – Полша и Румъния, които имат много големи икономики, голямо население, голяма територия и големи ресурси, много трудно ще оцелее в един такъв променлив свят, в който имаме уеднаквяване и силно увеличение на разходите.

"Ако България не влезе в еврозоната, в контекста на предстоящото ново разширяване на ЕС, който може би ще достигне до 30 държави към 2030 г., ние просто ще останем на втора скорост", казва още анализаторът. 

Необходима е сериозна реформа в пенсионноосигурителната система, която всички от бизнеса очакват, но се пристъпва към действия по същество. 

Преди две седмици БСК оповести един модел с желание за дебат с правителството относно увеличения на ефективността на икономическата политика и стимулиране на инвестициите.

Чуйте подробности в звуковия файл.