На 13 февруари 2024 г. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ), с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика, проведе дискусия с работодателски организации и социални партньори на тема: „Прибери се у дома след работа! Там някой те очаква.“, посветена на превенцията на трудовия травматизъм.
Дискусията бе открита от заместник-министъра на труда и социалната политика Гинка Машова и от инж. Екатерина Асенова – изпълнителен директор на ИА „Главна инспекция по труда“.
Председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев взе участие в дискусията и изрази съпричастността си към темата. “Новите форми на работа, сред които и работата от разстояние, поставят множество предизвикателства в сферата на трудовите злополуки. По данни на членове на БСК, задълженията, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа от разстояние, представляват една от основните трудности при спазване на трудовото законодателство. Това е така, защото работното място е в помещения извън контрола на работодателя”, каза председателят на БСК.
Той допълни още, че спазването на правилата за безопасност на работното място не е абстрактно задължение, а е реална предпоставка за съхраняване на живота и здравето на работещите. Точно поради тази причина, законовата рамка също трябва да бъде ясна, лесна за разбиране и прилагане, и адекватна на реалността.
Статистика на ГИТ сочи, че 157 са трудовите инциденти, довели до смърт през 2023 г. Тези данни бяха съобщени от началника на отдел „Анализ на контролната дейност“ в ГИТ Александър Борисов по време на дискусията. От 157-те трудови инцидента 92 са пътнотранспортни произшествия или нетравматични събития. С вероятна инвалидност или тежко нараняване са 85 случая (три пътнотранспортни произшествия), а 304 са довели до временна неработоспособност.
По думите на Александър Борисов, най-голям е броят на инцидентите при работа на височина. Неспазване на правилата и липсата на инструкции за безопасност, нарушаване на трудовата и технологична дисциплина, липсата на подходящо оборудване са част от основните причини за трудови злополуки, каза експертът. Констатираните нарушения през миналата година са 5253, като след проверките има 81 спрени работни места, машини и съоръжения.
Едва 1% от сигналите към ГИТ за 2023 г. касаят опасните условия на труд. Сигналите са предимно за неизплатени и забавени трудови обезщетения, неспазване на работното време и др. Много малко са онези работници и служители, които споделят, че не са им осигурени безопасни условия на труд, каза изпълнителният директор на ГИТ Екатерина Асенова. Компромисът с безопасността на труда може да коства живот, предупреди тя и отбеляза, че инструктажът не бива да е само подпис. „Когато инструктажът не е фиктивен, работниците научават къде са рисковете на работното им място, как да се предпазват от риска, как да реагират при възникнал риск, как да опазят своя живот и живота на колегите си“, обясни Асенова и напомни, че има въпросници за самоконтрол, които помагат да се оценят пропуските в работата.
„Запазването на човешкия живот е най-важно“, беше и посланието на зам.-министъра на труда и социалната политика Гинка Машова. Тя информира за кампания на институциите във всички 28 области в страната за безопасност на труда. Целта е да бъдат убедени работодателите, че когато пазят живота на персонала си, те създават бъдеще за семействата и за самото предприятие, обясни Машова.
