5% от пълнолетните българи пият бира поне веднъж месечно, и по консумация сме 6-7-ми в ЕС, казва Ивана Радомирова, изпълнителен директор на Съюза на пивоварите в България, пред "Капитал"
Визитка: Ивана Радомирова от 2004 г. е главен секретар, а от 2014 - изпълнителен директор и член на управителния съвет на Съюза на пивоварите в България - СПБ, от 2023 г. е част от УС на Българската стопанска камара. Завършила е българската филология с втора специалност английски език, както и "Международни икономически отношения" в УНСС. Радомирова е ръководител на КСО и ESСG кампаниите на СПБ, отличени през годините с 16 национални награди. Над 15 години ръководи международните проекти на българските пивовари, реализирани с европейската организация на индустрията в Брюксел.
Колко са бирените компании в страната и какъв е техният размер?
В България по данни на Агенция ,,Митници" в регистъра на данъчните складове за акцизни стоки към днешна дата фигурират 40 активни предприятия за производство на бира в страната. От тях три са големи мултинационални компании.
Местните пивоварни с годишно производство под 200 хил. хектолитра се дефинират като "независими малки пивоварни". От тях три са средни предприятия с годишно производство между 60 хил. и 200 хил. хектолитра бира, останалите 4 са малки.
Като микропивоварни се приемат обектите с годишно производство под 1000 хектолитра бира. По тази класификация в България има 30 микропивоварни, някои от които не работят целогодишно. Общо производственият дял на малките (до 5000 hl) и микропивоварните е около 1% от пазара на бира в страната.
Само допреди 10 години в страната общо имаше 12 пивоварни дружества, от които микропивоварните бяха само 5. През последната декада бързото нарастване на броя на малките пивоварни в Европа буквално предизвика бум в бирения бизнес и култура. Преди ковид пандемията, през 2019 г., в страните от Европейския съюз имаше над 10 600 пивоварни, докато в края на 2022 г. те са около 9700. Ако към тях добавим и тези във Великобритания и Швейцария, броят им ще надхвърли 12 200.
Какви са данните за пазара на бира през 2023 в обем и в стойност и какъв е трендът?
По данни на Националния статистически институт оборотът от продажбите на бира на дребно в България през 2022 г. в стойност е 707.7 млн. лева. За 2023 г. все още няма данни.
През миналата година продажбите на бира в страната в обем възлизат на 5.1 млн. хектолитра. Това е лек спад от 3%, но пазарът е все по-наситен, конкуренцията е изключително силна и компаниите стават все по-креативни и иновативни, за да не загубят позиции.
През последните години сме на шесто/седмо място в страните от ЕС по консумация на бира на глава от населението, което показва, че пивото е любимо питие на милиони българи. Изследванията, които периодично правим, устойчиво показват, че 65% от пълнолетните българи пият бира поне веднъж месечно, 55% поне веднъж седмично, а за всеки пети, при умерена консумация, пивото е част от здравословния начин на живот. Българският консуматор е много взискателен, все по-любознателен и готов да експериментира с нови вкусове, аромати, стилове.
Какви са нагласите и очакванията за пазара на бира през тази година? Как започна сезонът?
Годината започна със силни маркетингови кампании на големите пивоварни, както и с представянето на пазара на нови продукти и явно ще бъде интересна за любителите на пивото.
Напоследък станахме много предпазливи в прогнозите за развитието на пазара, тъй като винаги има независещи от нас обстоятелства - пандемия, изменения в климата, война, галопираща инфлация, понижена покупателна способност на потребителите, поради които очакванията ни се оказват неточни. И тази година през първите месеци имахме малко по-добри продажби от миналогодишните, но месец май е много дъждовен и хладен, което не е "типичното бирено време", особено за този период на годината. Вече се превърна в шлагер в бранша закачката на един от най-големите международни експерти в сектора, че "слънцето е най-добрият бизнес партньор на пивоварите".
Кой е предпочитаният от българските потребители на бирата стил? Какви са новите стилове при производството на бира?
Продуктовата гама и на големите, и на малките компании е динамична. У нас вече се произвеждат около 200 марки и асортименти пиво, а вносните бири са поне още толкова. През последните години е силно изразена тенденцията за развитие на пазарния сегмент на премиалните бири. В голяма степен това е продиктувано от факта, че силно се промени профилът на българския потребител и съответно - неговите предпочитания.
Продължава да има интерес към различните стилове бира като IPA, стаут, бок, пщенична, радлер. Всъщност, в Европа на консуматорите се предлагат около 50 000 марки и десетки видове бира, които днес е модерно да се наричат "стилове". Най-разпространените и популярни асортименти пиво, според вида ферментация, са пилзнер и ейл. А според използвания малц - светло, тъмно, червено, вайс и много други. Има още много начини за класификация на пивото, а не само по начина на ферментация и използваните суровини. Светлите бири имат по-изразен вкус на зърно, тъмните са с по-осезаем вкус на печено кафе и шоколадови нотки, а червените са по-карамелизирани.
Все по-интересни стават и предложенията с по-силно изразен аромат и вкус на хмел. И това не е случайно, тъй като до голяма степен именно тази съставка определя типичните качества на пивото - приятно горчив вкус, уникален аромат, стабилност на пяната и на напитката.
Безусловно обаче най-популярна навсякъде в Европа е лагер бирата, тип Pils. У нас тя продължава да е с най-висок пазарен дял от 95-96%. В страната се произвеждат и над 10 лицензионни глобални марки бира, което е доказателство за безспорния професионализъм и умения на българските технолози - майстори пивовари.
Много силно в бранша както на международно, така и на национално ниво продължава да се развива и портфолиото на безалкохолните и нискоалкохолните бири. Всяка година консумацията на тези бири вече е над 5% от европейския пивоварен пазар. У нас продажбите на безалкохолна бира (с 0% алкохолно съдържание) през миналата година вече надхвърлят 61 млн. литра. Според експертите именно безалкохолните бири ще бъдат двигателят в бъдещото развитие на категорията, особено за потребителите във възрастовата група между 19 и 39 години, които все повече се стремят към активен и здравословен начин на живот. В този контекст с помощта на българските учени експериментално се създават и бири с високо съдържание на антиоксиданти, витамини, фибри, като по време на ферментацията в пивото се влагат плодове и билки. В края на 80-те години на миналия век у нас за масова консумация е имало дори диетично пиво и бири с българска билкова настойка и минерални води.
Какъв е пазарният дял на членовете на Съюза на пивоварите? Какви инвестиции са направени в бранша през 2023 г.?
Членуващите в Съюза на пивоварите в България бирени компании - ,,Болярка ВТ", "Бритос", ,,Загорка", ,,Каменица, ,,Карлсберг България", ,,Ломско пиво", ,,Доровски инвест", общо произвеждат 99% от бирата в страната. Общият им пазарен дял в количество е около 95% (разликата идва от вноса). Членове на СПБ са и двете компании за производство на малц в страната - българският клон на най-големия производител на малц в Европа ,,Малтери суфле България" и ,,Булмалц" ООД, както и единственият производител на хмел у нас ,,Булхопс". Така че, когато говорим за икономическите резултати и принос на бранша, всъщност ние можем изцяло да се позовем на данните от дейността на членуващите в СПБ големи, средни и малки компании. Приходите за бюджета от производството и продажбите на бира на годишна база обичайно надхвърлят сумарно 360 млн. лева.
През 2023 г., въпреки сериозните предизвикателства за бизнеса предвид увеличените разходи за суровини и материали, интензивният инвестиционен процес в пивоварния бранш продължи. Капиталовите инвестиции в сектора общо възлизат на 57 млн. лева. От тях над 20 млн. лв. са в дълготрайни материални активи за зелени иновации.
ESCG инвестициите за развитието на човешките ресурси, проектите с принос към общността, екологичните инициативи и устойчивост, заедно с програмите за отговорна консумация надхвърлят 5.5 млн. лева.
Средният осигурителен доход през миналата година в бранша е над 2250 лв., като членуващите в СПБ компании осигуряват работни места за 96% от всички заети в индустрията лица. Добавената стойност от директната и индиректна работна заетост в производството и продажбите на бира на годишна база се изчислява на около 360 млн. лева.
В какви зелени решения инвестират бирените компании и какъв е ефектът от тях?
Широката листа включва изграждане на фотоволтаични паркове, използване на хибридни автомобили, доизграждане на биоанаеробни инсталации, производствено, логистично и енергийно оборудване с висок коефициент на пестене и оползотворяване на природни, енергийни и други ресурси. На практика с всички тези зелени решения се постига пълна кръговост и минимално въздействие върху околната среда.
Най-новите данни показват, че благодарение на иновациите за оптимизиране на разходите за вода през 2023 г. за производството на 1 хектолитър пиво технологичните разходи са с 20% по-малко от 2018 г. Специално подчертавам, че това е водата, която се използва на различните етапи в самия технологичен процес, тъй като хигиената и микробиологичната чистота в пивопроизводството са от ключово значение.
Разходът на електроенергия за производството на 1 hl бира вече приблизително е 7 kWh. През 2023 г. в сравнение с 2020 г. намаляването на емисиите от СО2 в пивоварния бранш е с около 28-30% по метода на приблизителното остойностяване. Въвеждането на олекотени материали за милионите бирените опаковки върви заедно с възможността за пълната рециклируемост на РЕТ бутилките и кенчетата.
Какъв е делът на бирените ПET бутилки?
За последните години ясно изразена е положителната тенденция за намаляване на сегмента на продадените количества бира в ПЕТ (пластмасови) бутилки. През 2023 г. техният дял е 48%, докато през 2012 е бил 70%. Днешната статистика показва, че през 2023 г. на пазара са пуснати с 35% по-малко пластмасови бутилки в сравнение с 2018. Превърнато в брой опаковки със средна вместимост 2 литра пиво, това означава 70 милиона ПЕТ бутилки по-малко. Делът на продадените количества бира в стъклени бутилки продължава да е 21%, а тези в кенове ежегодно се увеличават и през 2023 г. вече съставляват 26%. Продажбите в кегове са 5% от бирения пазар.
Важно е отново да обърнем специално внимание на кампаниите на пивоварната индустрия за разделно събиране на пластмасови опаковки и връщането на стъклените бутилки за многократна употреба. Само за 2023 г. със събраните чрез кампанията на СПБ ,,Върни ме" оборотни бутилки е спестено пускането на пазара на 12 100 тона стъклени опаковки за еднократна употреба.
В другите екоинициативи на СПБ за разделно събиране на пластмасови бутилки под мотото ,,Код: отговорни заедно" пряко са се включили над 15 хиляди души. Национално представително изследване показва, че 25% от сънародниците ни, т.е. всеки четвърти българин, знаят за тези инициативи на Съюза на пивоварите.
Факт е, че все повече потребители (особено на възраст от 25 до 40 години и не само от големите градове) вече предпочитат да купуват бира, за която знаят, че е произведена от социално и екологично отговорна компания.
На какъв етап е въвеждането на депозитна система в България?
През последните години фокусът на всички зелени кампании на българските пивовари е върху разделното събиране и оползотворяване на отпадъци от опаковки и ангажиментите на индустрията съгласно предстоящото въвеждане в страната на депозитна система. В голяма степен това е продиктувано и от изпълнението на изключително амбициозните цели на новия европейски Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки, известен като PPWR.
Всички производители и вносители на бира, безалкохолни напитки, бутилирани води и сайдер, предвид изискванията за разширена отговорност на производителите (РОП/EPR), задължително участват и трябва да осигуряват обратното изкупуване на пластмасовите бутилки, кеновете и стъклените бутилки, включително за многократна употреба. За целта за всяка бутилка или кен потребителят ще плаща депозитна такса (в повечето страни тя е около 10 евроцента), която ще му бъде възстановена, след като върне съответната опаковка в инсталираните за целта вендинг машини за обратно връщане (RVM) или трябва я предаде за ръчно сортиране в определени търговски обекти или други места.
Безспорно това е много мащабен и сложен за изпълнение проект. Още повече че той изисква специално законодателство, както и милиони инвестиции от страна на задължената индустрия за оборудване, логистика и обработка на върнатите опаковки, включително за изграждане на сложна функционална и логистична архитектура и IT система със специализиран и сигурен софтуер. По предварителни оценки тези вложения ще надхвърлят 90 милиона лева. Освен това всички производителите на бира и безалкохолни напитки трябва да инвестират в редица нововъведения, за да може да се идентифицира и проследява всяка опаковка на съответната компания, както и да не се допускат злоупотреби и измами с депозитните такси и тяхното възстановяване.
Изключително важно е с водещата роля на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да продължим активната работа на Работната група по въвеждането на депозитната система в страната. Заедно с Асоциацията на безалкохолните напитки, БСК, търговците, неправителствените сдружения, организациите за оползотворяване и рециклиране се стремим до септември да сме готови с нормативната уредба и цялостната визия за депозитната система. В момента по обществена поръчка на МОСВ тече проучване за логистичната и функционалната структура на депозитна система за опаковки от напитки. Изследването следва да очертае и последователните стъпки и срокове за нейното въвеждане.
Какъв е европейският опит с работещи депозитни системи?
Четиринадесет са държавите в Европейския съюз, които към днешна дата имат работещи депозитни системи за обратно връщане на използваните вече опаковки от бира, безалкохолни напитки, бутилирани води, сайдер и други. Заедно с партньорите ни от Асоциацията на безалкохолните напитки интензивно обменяме опит с колегите ни от Румъния, Словакия, Литва, Естония, Норвегия и други държави. Това сътрудничество е изключително продуктивно и полезно, включително, за да ни предпази от бъдещи грешки. Убедени сме, че ще успеем да постигнем изискването през 2029 г. разделно да се събират 90% от пуснатите на пазара опаковки от напитки, което ще осигури както по-чиста природа, така и ценни ресурси за кръговата икономика.
