В последните години екологичната осведоменост е нараствала значително в България, като това влияе и на компаниите
Българските организации, независимо от размера и индустрията, се ангажират с развитието и прилагането на екологични практики в своите бизнес модели. Това не само помага за опазване на околната среда, но и за постигане на по-голяма конкурентоспособност и устойчивост в дългосрочен план.
Една от основните тенденции, наблюдавани сред българските компании, е преминаването към възобновяеми енергийни източници – соларни панели, ветрогенератори и други екологични технологии. Това отбелязва Силвия Тодорова – ръководител на център „Предприемачество“ в Българска стопанска камара (БСК), занимаващ се с теми и политики в различни области, сред които енергийна ефективност, климат и околна среда и вътрешен пазар и конкуренция. Основната цел е намаляването зависимостта им от изкопаеми горива и въглеродния отпечатък, като този подход спомага и за по-ниските разходи за енергия.
Настоящето и бъдещето принадлежи на ESG политиките
Множество компании се фокусират върху разработването на продукти, които са щадящи за околната среда и намаляват отпадъците. Потребителите стават все по-осведомени за екологичните последици на техните покупки, което налага на компаниите да се адаптират към тези изисквания.
„Обществото мисли по-екологично, ако е по-развито“, обяснява професор д.ф.н. Христо Кафтанджиев от Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ "Св. Климент Охридски", допълвайки: „Нидерландците, повечето от които живеят под морското равнище, са доста по-чувствителни от българите по въпроса за глобалното затопляне, например“.
Нараства и популярността за прилагането на принципите на екодизайна като фаза от процеса на разработване на продукти, целяща да намали въздействието им върху околната среда, обясняват още от Българска стопанска камара. Това включва използването на минимално количество материали и енергия за по-голяма ефективност на:
- производството;
- проектиране на продукта с възможност за разглобяване и съответно бъдещо рециклиране;
- опростяване на процеса на рециклиране чрез използване на биоматериали;
- удължаване на живота на продукта чрез форми и материали с по-голяма продължителност на ползване;
- намаляване на размерите на продуктите за улесняване на транспортирането и др.
Редица компании преобразуват бизнес моделите си така, че да се възползват максимално от ресурсите, които вече са на разположение. Включително чрез рециклиране, повторно използване на материали, интегриране в производствените процеси на т.нар. странични продукти от други производства.
„Корпоративната социална отговорност (Corporate Social Responsibility) също включва най-важните аспекти на екологията. Така компаниите с екологична философия стоят по[1]добре на пазара и, съответно, печелят повече. Но това се отнася само и единствено за култури с високо екологично съзнание“, разяснява още проф. Кафтанджиев.
В същото време екологичната устойчивост става все по-важен фактор при вземането на инвестиционни решения. Инвеститорите все повече обръщат внимание на екологичните практики на компаниите, като предпочитат да инвестират в тези, които се стремят към намаляване на своят отпечатък върху околната среда.
КСО може да се разглежда като философия, а ESG - като за инструмент за измерване
Корпоративната социална отговорност (КСО) е по-широка концепция, която включва доброволни действия и инициативи, предприети от компаниите за изграждане на по-добри отношения с обществото и околната среда. Това включва дарения за обществените нужди, устойчиви практики в производството, социални програми за подкрепа на общностите и други подобни действия. КСО помага на компаниите да дефинират своите цели за устойчивост и да се съсредоточат върху етичното си поведение. Основната цел на ESG е да оцени и управлява рисковете и възможностите, свързани с околната среда (Environmental), социалните аспекти (Social) и управленските практики (Governance) в дейностите на дадено предприятие. ESG се фокусира върху интегрирането на тези аспекти във вътрешните процеси на управление и инвестиционни стратегии. ESG осигурява набор от критерии, използвани за измерване на това колко устойчива е всъщност една компания, т.е. предоставя конкретни показатели за измерване на нейния успех.
Екологично, социално корпоративно управление у нас
Редица предприятия са ангажирани с интегрирането на ЕSG принципи в своите стратегии за развитие и бизнес модели, за да привлекат инвестиции, да подобрят репутацията си и да намалят рисковете. Силвия Тодорова от БСК дава реални примери на такива организации у нас:
- внедряване на инициативи за намаляване на енергийната консумация и водния отпадък в производствения процес („Кока-Кола ХБК България“);
- развитието на устойчиво земеделие и екологични технологии за обработка на отпадъци („Еко тера холдинг“);
- специални продукти и услуги за клиенти, които се ангажират с устойчиви инвестиции и бизнес практики ("Райфайзенбанк България");
- програми за намаляване на въглеродния отпечатък и опазване на биоразнообразието в районите на действие („Булгартабак холдинг“) и др.
Все пак професор д.ф.н. Христо Кафтанджиев определя българската бизнес среда като по-скоро догонваща най-добрите практики. Въпреки това в световен план организациите в страната са по-добре в екологично отношение от немалко други държави.
В немалка степен преминаването към по-екосъобразни политики е процесът по постепенното включване на ESG стандартите в регулаторната рамка и в изискванията за докладване на нефинансови показатели от дейността на компаниите.
„В края на 2022 г. част от европейското законодателство стана Директива 2022/2464 по отношение на отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта. Тя включва задължителни стандарти за докладване на компаниите относно техните устойчиви практики като обхваща въздействието върху околната среда, социални въпроси, включително правата на човека, противодействие на корупцията и подкупването, както и управление, стратегии и рискове“, разяснява Тодорова.
Директивата се прилага поетапно за различни видове компании: От 1 януари 2024 г. за компании, които вече са предмет на Директивата за нефинансово отчитане. От 1 януари 2025 г. за големи компании, които в момента не са предмет на Директива за нефинансово отчитане. От 1 януари 2026 г. за регистрирани МСП и други предприятия. От началото на 2024 г. са налични и трябва да се прилагат европейските стандарти за отчитане във връзка с устойчивостта (ЕСОУ), в които е определена информацията, която предприятието трябва да оповестява.
Устойчиво развитие на бизнеса и държавата
Въпреки че процесът е бавен и изисква усърдие, има някои стъпки и инициативи, които се предприемат от българската държава за насърчаване на еко- и ESG практики, казват от БСК.
„На първо място, това са законодателството и регулациите, които регулират различни аспекти на екологичната и социалната отговорност на предприятията. Например чрез разпоредби за опазване на околната среда, управление на отпадъците, работни условия и др. Те служат като основа за създаване на стандарти и практики, които насърчават предприятията да вземат предвид ESG критериите в своите операции“, споделя Тодорова.
На второ място, специални програми, такива като европейските фондове или Националния план за възстановяване и устойчивост на България. На трето място, това са обществените поръчки и публичните инвестиции. Държавните институции са значителни потребители на услуги и продукти, така че чрез своите политики и решения, държавата може да стимулира компаниите да инвестират в устойчивост. Разбира се, не може да се изключи и образованието и осведомеността, които са важен аспект от насърчаването на ESG практики.
В заключение, интегрирането на принципите на ESG в бизнес практиките е важна стъпка, но за да се постигнат по-значими резултати, е необходимо да се подобрят и укрепят институционалните механизми и правни рамки. Това включва усъвършенстване на законодателството, насърчаване на прозрачността и отчетността, както и подкрепа за иновации и инвестиции в устойчиви технологии.
