"Трябва ни национална стратегия за развитие на икономическите сектори и региони, които са засегнати от нисковъглеродното развитие на икономиката у нас. Нужен е Национален план за справедлив преход (НПСП), който да бъде изготвен от специална Комисия за справедлив преход с участието на ангажираните институции, социалните партньори и неправителствения сектор." Това каза председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев във връзка със законодателните инициативи на Европейската зелена сделка на форум "Нуждата от Национален план за справедлив преход". Форумът се провежда в сградата на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ). Когато сме конкурентоспособни, ще произвеждаме качествени стоки и услуги, ще имаме икономически растеж, ще имаме достатъчно работна ръка и достойни възнаграждения, подчерта той.
КНСБ и Фондация "Фридрих Еберт България" организираха дискусионен форум “Необходимостта от Национален план за справедлив преход”. На него бяха разисквани проблемите пред страната ни, свързани със Зелената сделка, обсъждането на европейско ниво на преразглеждането ѝ, готовността, както и нужните действия за постигане на целите на ЕС за въглеродна неутралност, отражението върху различните сектори на икономиката ни, както и върху крайните потребители.
Във форума участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, вицепрезидентът Огнян Атанасов, председателят на БСК Добри Митрев, директорът на Фридрих Еберт България Жак Папаро, Богомил Николов в качеството си на зам.-председател на ИСС, Александър Загоров от КТ “Подкрепа”, Красимир Ненов, зам.-министър на енергетиката, Николай Павлов, зам.-министър на икономиката, Бисер Минчев, зам.-министър на транспорта, Таня Георгиева, зам.-министър на земеделието, Юра Йорданова-Витанова, зам.-министър на регионалното развитие, Апостол Дянков, ГД “Политики за изменение на климата” в Министерството на околната среда, експерти от Министерството на труда, от община Стара Загора, Теодора Пенева от Института за икономически изследвания на БАН, председатели на федерации към КНСБ и др.
Още с обявяването на Зелената сделка КНСБ зае твърда позиция какво трябва да се случи. По наше предложение бе създаден Консултативен съвет по европейската зелена сделка със съответните комисии с широко участие както на държавната администрация, така и на представителите на работниците, работодателите, неправителствения сектор. Не бих казал, че сме доволни от работата на този съвет. Особено през последните години бяха създадени работни групи, които свършиха много работа по отношение на енергийната бедност и енергийния преход, но като че ли работата им беше подчинена на изискванията, за да получим плащанията по Плана за възстановяване и устойчивост, за да получим плащания. Всъщност до момента има само едно. Според нас Консултативният съвет трябва да продължи да работи, каза вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов. Той представи приетата от ИСС Резолюция “Национален план за справедлив преход – ключов инструмент за осъществяване на прехода към неутрална по отношение на климата икономика”. По думите му тя ще помогне за изготвяне на устойчив Национален план за справедлив преход за компенсиране на работещите и служителите. Атанасов обясни, че на европейско ниво активно се обсъжда преразглеждане на Зелената сделка, дори се коментира, че предстои Зелена сделка 2.0, а за целта на първата ще бъде направено декалибриране, какъвто термин официално се използва вече.
Има спешна нужда от нова европейска индустриална политика в отговор на значителния спад на производството и загубите на работни места, подчерта вицепрезидентът на синдиката. По думите му всеки план за справедлив преход трябва да включва активни мерки на пазара на труда и ангажименти на държавата спрямо работниците и служителите. Тогава ще може да се изпълнят европейските цели за декарбонизация, като ще бъде гарантирана и регионалната справедливост на страните членки, каза още Атанасов.
Той представи и необходимостта от европейска Директива за зелен преход. “Процесите на нисковъглероден преход в страните от Централна и Източна Европа са свързани със значително по-големи социално – икономически предизвикателства в сравнение с останалите страни. Справянето с тези предизвикателства изисква значителна подкрепа от ЕС. Свидетели сме на значително изоставане в усвояването на новите технологии от страни-членки на ЕС в Централна и Източна Европа. Последното е особено болезнено, когато се касае до страни, които трябва да ограничават своите мощности, базирани на въглища. Поради това въпросът за трансфер на технологии към региони с ангажименти за ограничаване на производства от въглища и за създаването на пазари за технологии, произхождащи от европейските икономики от особена важност. За съжаление част от правителствата от тези страни не разполагат с необходимия капацитет, което поставя под риск факта, че до 2027 г. за зелен преход трябва да бъдат усвоени средства в размер на 8% от БВП на ЕС. Публичните финанси трябва да играят важна роля върху ключови сектори като енергетиката и транспорта, за да се гарантира, че климатичният преход ще се случи справедливо в необходимия мащаб и скорост.”, посочи Атанасов и подчерта още: Над 160 000 преки работни места във въглищния сектор до 2030 г. ще бъдат загубени. Засегнатите непреки работни места ще бъдат три пъти повече. Предоставеното досега финансиране и законодателство за справяне с мащаба на това предизвикателство е крайно недостатъчно. Така ускореното извеждане на въглищни мощности изпреварва процесът на изграждане на заместващи мощности, а социалните ефекти върху засегнатите работници и служители са насочени към пожелателни мерки, предвидени в ТПСП.
Всеки план за справедлив преход трябва да включва активни мерки на пазара на труда и ясни ангажименти на държавата спрямо работниците и служителите, чиито работни места ще бъдат засегнати в резултат на трансформацията на съответния сектор. Планирането на пазара на труда следва да въведе мерки за идентифициране на профили на длъжности и за използване на умения, които могат да се прехвърлят в нисковъглеродни сектори. Това ще гарантира, че работниците разполагат с достатъчно време и ресурси за повишаване на квалификацията и са стимулирани да търсят нова работа. Очакванията са, че енергийният преход и развитието на нови зелени технологии ще допринасят за развитието на единствени по рода си знания и умения и за създаването на работни места за висококвалифицирани специалисти, но това все още има ограничено развитие в Европа.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че липсата на по-голяма яснота за европейския декалибрационен процес на Зелената сделка, Европейския индустриален пакт и всичко останало около него задава сериозни въпросителни, които имат политическо измерение. “За нас го има притеснението да не се вземат прибързани решения”, каза Димитров. Той обясни, че през последните повече от два месеца ръководството на конфедерацията е посетило около 100 фирми у нас в рамките на кампанията „По-високи доходи с твоя синдикат“. “Всички бизнеси ги вълнува едно и също – цената на елетроенергията, чуждестранните пазари, както и кадрите, тоест липсата на хора. Цената на електроенергията ще предопредели дали и доколко можем да гарантираме на индустрията, че наистина ще се развива и ще привлича нови инвестиции“, обясни Димитров.
Трябва да дадем ясен сигнал пред новото правителство, че искаме прозрачни стъпки – час по-скоро да се предоговорят и да се договорят във възможен и поносим вариант. Ако кажем, че отлагаме либерализацията на пазара на ток за 2028 г. и да се готвим за 2028 г. А дотогава сме направили всичко – и за енергийната бедност, за подкрепа на домакинствата и т.н., посочи още той.
„Със Зелената сделка популизмът стигна до тавана – донякъде с основание, тъй като амбициите и цените бяха прекомерни и са прекомерни към момента, в много сектори непоносими. Ако искаме да излезем от това, трябва да започнем да назоваваме истините и да казваме сроковете, поносими от енергийния сектор и основните потребители. Въпросителните на експертно ниво са по-малко, отколкото на политическо“, посочи още президентът на КНСБ по време на форума.
Трябва ни национална стратегия за развитие на икономическите сектори и региони, които са засегнати от нисковъглеродното развитие на икономиката у нас. Нужен е Национален план за справедлив преход (НПСП), който да бъде изготвен от специална Комисия за справедлив преход с участието на ангажираните институции, социалните партньори и неправителствения сектор, каза председателят на Управителния съвет на Българската стопанска камара Добри Митрев. Той апелира държавата да намали административната тежест, защото това оскъпява българските продукти.
От значение е провеждането на задълбочен анализ и оценка на местните енергийни ресурси – възобновяеми и невъзобновяеми, каза и Богомил Николов, заместник-председател на Икономическия и социален съвет. Трябва да знаем какви са реалните ресурси в страната и базата, която би могла да ни дава повече енергийна сигурност, допълни той.
Изключително важно е да се посочат алтернативните производствени дейности и да се създадат условия за качествена заетост в регионите, застрашени от негативните последици на прехода към нисковъглеродна икономика. Водим активна комуникация за постигане на публичен консенсус по тези болезнени теми, за да може трансформацията да се осъществи по най-плавния начин, заяви зам.-министърът на енергетиката Красимир Ненов. Той посочи акцентите в актуализирания Интегриран национален план “Енергетика и климат” (ИНПЕК), който МЕ и МОСВ публикуваха преди броени дни за обществени консултации и предстои да бъде изпратен за одобрение от ЕК. Проектът отразява по-високите цели, поставени с европейската Зелена сделка и европейския Закон за климата, Пакета “Готови за 55”, Плана RЕPowerEU и др.
ИНПЕК посочва националните цели до 2030 г. в областта на декарбонизацията, енергийната ефективност и сигурност, вътрешния енергиен пазар, научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността. Планът визира също намаляване на въглеродните емисии и на зависимостта от внос на горива и енергия, гарантиране на енергия на достъпни цени за всички потребители, подчерта ресорният зам.-министър.
Основен фокус в нашата работа остава бъдещето на комплекс “Марица-изток”, където са съсредоточени най-много мощности и заетостта е най-висока. Съвместно със синдикатите и ръководствата на дружествата разработихме краткосрочни и дългосрочни мерки, за да осигурим стабилност в работата му. През февруари тази година Министерството на енергетиката подписа споразумение за консултиране с Европейската инвестиционна банка за разработването на план за развитие и инвестиции в комплекса. Вече започва непосредствената работа по това партньорство за изготвяне на SWOT-анализ за конкурентните предимства на региона и методика за привличане на нови инвестиционни проекти, посочи още зам.-министър Ненов.
Запис от форума можете да видите тук.
