"Не сме някакъв "Джурасик парк", с огради, в който бизнесът мъчи работниците с минимална заплата. Но тези на минимална заплата са с най-ниската квалификация, ти гледаш да си опазиш добрите и им вдигаш заплащането". Така обобщава фрустрацията на бизнеса по непрекъснатия възход на минималната заплата представител на работодателите.
През последните години много се изговори и от управляващите, и от бизнеса за начина на определяне на минималната надница и ръста й във времето. Но и сега много бизнеси в различни региони се оплакват, че не могат да плащат по 933 лв., защото работникът не е изкарал реално тези пари. Други се позовават на лекия ръст в безработицата в началото на годината, който според тях се дължи на неадекватно на икономиката и производителността на труда високо заплащане.
Кадри няма, но и безработицата расте
Ръстът на минималната заплата е ябълка на раздора между правителствата и бизнеса открай време. Един от най-често коментираните аргументи на бизнеса е, че нейният размер не трябва да се определя административно. До неотдавна тя беше няколко години в застой, в други години се повишаваше минимално. Това се промени драматично - и като размер, и като разход за бизнеса с идването на власт на кабинета "Петков". Тогава започна да расте всяка година и то немалко като през 2023 г. повишението е с 13%.
Тя ще продължи да расте независимо кой е на власт, защото бе обвързана със средната заплата, която също устремно тръгна нагоре през последните години. За това настоя финансовият министър в два кабинета през последните години Асен Василев, за което получи куп критики от бизнеса. Една от причините е, че за разлика отпреди години, когато имаше опашка от кандидати за дадена позиция, сега на опашката са работодателите и то в абсолютно всички сфери. Гладът за кадри ги накара да увеличат фонда за заплати като същевременно са притиснати от пазара да бъдат и конкурентни.
Въпреки различните гледни точки на управляващи и работодатели и от двете страни смятат, че ако безработицата тръгне нагоре, значи заплатите са фиксирани твърде високо.
Сигнал за това вече вижда в най-новите данни Щерьо Ножаров, който освен икономист на една от големите работодателски организации - Българската стопанска камара (БСК) е и преподавател по икономика. Според статистиката през първото тримесечие на годината ръстът на безработните е с 0.6 пункта до 5% спрямо година по-рано.
Да си отгледаш персонал в епохата на масов недостиг на кадри
С високите темпове на увеличение на заплатите се вдига и безработицата и това ще продължи, коментира пред "Дневник" Ножаров. В допълнение цитира научна прогноза в ЕС, според която в съвсем непосредственото бъдеще - до 7 години, напредването на дигитализацията ще направи ненужни редица работни места. Посочи, че дори и наполовина това да стане в България, то непосредствено предстои и не бива чрез такива увеличения на минималното заплащане да се заблуждават хората с ниска квалификация, че ще продължат да получават макар и минимална, но непрекъснато растяща заплата.
"Влизате в магазин и виждате, че една каса е с касиер, а останалите са на самообслужване. Не общувате с куриер, а получавате и пращате през кутии", дава пример той.
Допълва, че за работодателите дигитализацията излиза по-ефективна от заетостта на хора с ниска квалификация. Според него, ръстовете сега не наваксват по-бавните темпове отпреди години и в сегашния й размер тя надхвърля производителността.
Според икономиста от Института за пазарна икономика Адриан Николов изводът с ръста на безработицата е прибързан. На този етап заплатите по-скоро догонват ръста на производителността от последните години. "Така че според мен няма все още основания да говорим за прекомерен ръст на заплатите", коментира той пред "Дневник". Промяната в безработицата е много малка, трябва да проследим още няколко тримесечия, за да може да се говори за такава връзка", подчертава той.
Какви са аргументите за постоянния ръст досега
Василев, който хвърли камъка в блатото на застоя на минималната заплата, неведнъж е казвал, че няма богата държава с ниски заплати.
На традиционната среща на бизнеса с правителството, организирана от "Капитал" през юни, той обяви, че през 2022 и 2023 г. е започнало отпускането на държавни помощи за капиталови инвестиции, което определи за ключово за ръста на производителността. "Няма как да искаме производителност, ако не дадем на работниците машинния парк, с който да работят", обясни той.
ИТ бизнесът иска заедно с държавата България да престане да живее в миналото
Допълни, че икономическа политика, която се гради на конкурентоспособност през ниска цена на труда, означава съответната държава да бъде обречена на постоянна бедност и въпросът е да се намери балансът между вдигането на доходите и производителността. Защото ако я изпреварват прекалено много, това започва да създава безработица и оттам проблеми с конкурентоспособността. Вдигането на безработицата означава, че прекалено са вдигнати заплатите, обясни той.
Логиката на бившия финансов министър е, че като се вдигат заплатите, бизнесът бива стимулиран да инвестира в машини, което пък по естествен път води до еволюция на микса от бизнеси. "Има бизнеси, които в някои държави ги няма, защото трудът е много скъп. И тук трябва да гледаме, да не стане прекалено рязко промяната", коментира той.
Устремният ръст на минималната заплата обясни и с аргумента, че изоставането й ще доведе до формирането на гета. "Ако позволим внос на евтина работна ръка, за да се запази конкурентоспособността на индустрии, които не трябва да съществуват, и запазим минималните заплати ниски спрямо средното ниво, това започва да формира гета в държавата. Дали географски, дали социални, обикновено и двете. И затова аз бях абсолютно 100% един от големите двигатели зад идеята да закачим минималната заплата за средната и тя да е еднаква за цялата страна", обяви той.
Посочи, че възникването на икономически гета води до социално откъсване, до голяма престъпност, липса на образование, до проблеми, които с поколения няма да може да се изчистят. "И затова икономическата политика, която заложихме, е заплатите да наваксат, там където трябваше", допълни той. С това, според него, е постигнато и изсветляване на доходи, за които не са плащани осигуровки. Смята, че с вдигането на лимита за ваучери за храна от 80 на 200 лв. ударът върху бизнеса е бил олекотен.
Според него също е ключово да се подобрят уменията на работниците, за което освен инвестициите в машини, може да помогне и връщането от чужбина на работници, които са били в друга среда, където са имали по-висока производителност. Оценката му е, че такива обратни процеси, което показва и опитът на други страни, започват когато БВП на страната достигне около 70% от средното за ЕС. Връщащите се работници в родината си обаче идват с много по-високо, в някои случаи, ниво на умения - имали са опит с повече машини на по-голям пазар и това е най-големият резервоар бизнесът да върви напред.
Дали възгледите на Василев ще намерят продължение в следващото управление е трудно да се прогнозира, доколкото след изборите политическата сила, която той оглавява, се заяви като опозиция, а партията с най-много спечелени гласове - ГЕРБ, досега е водила по-консервативна подоходна политика.
За производителността и хората
Размерът на минималната заплата не е ключов за недостига на работна ръка, защото такава получава, по данни от НСИ, под една пета от активната работната сила като делът намалява през последните години, гласи насрещен аргумент на бизнеса. Той смята, че недостигът на кадри личи по двуцифрения ръст в средната заплата - 13% само през миналата година.
Според Ножаров в България има да се догонва производителността в ЕС, а не минималната заплата, а в противен случай става дума за планова икономика. Посочва, че ако целта е да се увеличи покупателната способност, то резултатът при ръста на минималното заплащане постига друго - увеличава броя на "хартийките" и техния номинал.
Цитира ратифицирана от България конвенция на Международната организация на труда, която предполага размерът на минималното заплащане да не нарушава конкурентоспособността и да е съобразен с БВП, за да не влияе негативно на пазара на труда. Позовава се и на съответната директива на ЕК, която изисква отчитане на производителността на труда. Според него през м. г. тя е нараснала с 2-4%, а минималната заплата - с 16%. Допълва и това, че дори работодателят да въведе в производството дигитални машини, то няма как с тях да борави неквалифициран човек. Откъдето идва и вторият проблем, за да е по-висока производителността - лошото образование на всички нива.
Щерьо Ножаров
На аргумента, че ако целият доход на някого е минималната заплата, то той трудно ще оцелее в кой да е край на страната, икономистът противопоставя данните, че тя е с 44% по-висока от линията на бедност, която пък се определя от общоевропейски механизъм, отчитащ разходите за живот.
Критиката за обвързването на минималната със средната заплата идва по линия на това, че се взема размерът на средната брутна заплата, която включва ред добавки - прослужено време, специфични знания и умения, извънреден труд, работа на смени и др. Дава пример, че всичко това е включено в сметката и за току-що завършил гимназия, който нито знае и умее нещо, нито работи на смени и т. н. Това се смята за пряко нарушение на европейската директива, за което България се очаква да бъде санкционирана.
Според БСК не само редица бизнеси не могат да си позволят за определени дейности да дават настоящия размер на минималната заплата, а това дори за обществени структури е проблем. Соченият пример тук е заплащането във ВиК дружествата, където заплатите са доста ниски заради невъзможност да се плащат по-високи. Ножаров посочва, че в сходна ситуация са редица бизнеси в селското стопанство, хотелиерството и ресторантьорството, където заетостта е сезонна. Когато кадрите не са постоянно наети и уменията не се развиват, е логично да им се плаща близко до минималното - между 60 и 80% от средното за различните отрасли, обяснява той.
Някои я искат по региони
Някои работодатели, а и икономисти, в годините са настоявали размерът на минималната заплата да е е различен по региони заради разнородната им степен на икономическо развитие. Засега обаче на ниво политици такъв вариант не е обсъждан.
Адриан Николов от Института за пазарна икономика вижда в това две възможни обяснения. Едното е, че политическото говорене по-често се съсредоточава върху положителните ефекти от повишаването на минималната заплата, докато негативите са по-скоро в полето на работодателите и анализаторите. Аргументите в полза на регионален подход най-вече се занимават именно с негативите - създаването на предпоставки за сива икономика, задържането на хора с ниско образование и умения извън пазара на труда, потенциала за допълнителна безработица, анализира той пред "Дневник".
Смята, че ако се иска политическият дискурс да включи и размисъл за регионален подход при формирането на минималната заплата, то трябва първо да се признаят негативите. Алтернативно обяснение би могло да се търси и в характера на правителствата през последните две десетилетия - на власт не е била истинска пробизнес партия, а търсенето на максимум от тази базова заплата, който да е за всички, пасва на реториката на по-често срещаните във властта популисти.
Такъв регионален подход не е популярен в Европа, но в България изглежда логичен предвид регионални различия в икономическото развитие, състоянието на пазара на труда и стандарта на живот. Още повече, че в другите държави с големи неравенства това обикновено е следствие от свръхразвитието на водещите региони, не толкова от изоставането на тези на опашката, обяснява Николов.
В същото време в Европа често се срещат модели на договаряне на отраслово ниво, което на практика отново гарантира запазването на достъпни икономически дейности, които могат да наемат по-малко производителните работници. Проблемът с прилагането на такъв подход тук е ниското покритие на синдикатите - в някои сектори няма кой да преговаря от името на работниците.Според икономиста е важно да се обуздае ръста на този показател вбъдеще, за да не се превърне в непреодолима пречка на входа на пазара на труд за младежите и по-възрастните потенциални работници с по-ниски умения.
Той също подобно на Ножаров казва, че отговорът на кадровия дефицит е повишението на заплатите в секторите, където няма хора. Високото минимално възнаграждение обаче е пречка пред работодателите да наемат хора без опит, или такива които се нуждаят от обучение и подготовка, тъй като те неизбежно ще са по-нископроизводителни, поне за известно време.
