09.07.2024

Политическата нестабилност в България води до забавяне на реформите, за които страната е поела ангажимент по отношение на членството в еврозоната и ОИСР, пред Световната банка и Международния валутен фонд. Това са спешни и важни реформи, които влияят на скоростта, с която България ще може да приеме еврото. Липсата на редовно правителство и редовен парламент доведоха до това, че няма кой да се заеме с тях и да поправи всички погрешни тенденции в българската икономика. Това коментира Щерю Ножаров, преподавател в УНСС и икономически съветник в БСК, в предаването "В развитие" с водеща Цветисиана Костова.

Сред тези реформи са енергетиката, която е четири пъти по въглеродно интензивна от средното за ЕС; основно нерентабилните държавни предприятия, които не само увеличават дефицита и дълга, но и увреждат конкурентната среда в стратегически отрасли като енергетика, водоснабдяване, транспорт; и защита на правата на собственост и бизнес регулация, каза Ножаров.

"България е много по-зле от петте най-лошо представящи се държави членки на еврозоната по различни индекси на Световната банка като върховенство на закона, ефективност на администрацията, корупция. ЕК ни казва: трябва да се приближите поне до петте най-лошо представящи се в еврозоната. Тук изведнъж разговорът за съдебна реформа спря, заби в Конституционния съд, и от ЕК питат какво става например с реформата на антикорупционната комисия, на Висшия съдебен съвет."

В същото време бюджетът на страната е "кула от карти", която може да бъде срутена от "най-лекия екзогенен фактор", каза Ножаров.

"Едно ново правителство би трябва да реконструира бюджета по правилен начин. Какво имам предвид - разходната част е силно увеличена, а приходната част е имагинерна."

Приходите разчитат на неща като 100% дивидент от държавните предприятия и многогодишен 3% дефицит, докато реалният е по-голям, но прикрит от употребата на публичните капиталови разходи като буфер; разчита се на ежегодно увеличение на минималната работна заплата и осигурителния доход, както и на увеличаването на корпоративния данък, което само пречи на бизнеса. В същото време удълженият период за усвояване на европейските фондове 2014-2020 г. привърши миналата година и публичните инвестиции ще трябва да разчитат много повече на бюджетно финансиране, каза Ножаров.

Фокусът на бюджета трябва да е към повишена производителност, увеличена икономическа активност и повишени частни инвестиции; бюджетът също така няма мултипликативен ефект на различните европейски фондове или Плана за възстановяване и устойчивост.

"Нашият бюджет стои извън акцентите на европейските фондове, ПВУ - той си е сам по себе си и поддържа някакви цели, които не остават съвсем ясни. Аз оставам с впечатлението, че неговата цел е да издържа публичната администрация, която все повече се увеличава; да увеличава социалните плащания, за да е доволно населението, които са откъснати от производителност и икономически растеж."

На фона на прикритите дефицити и очаквания за увеличения на заплати и социални плащания, подобна бюджетна структура не може да издържи дълго и ще се срине до две-три години, смята Ножаров.

Какъв ефект има административното вдигане на заплати върху бизнеса, защо има погрешна инвестиционна среда в страната, какви могат да бъдат ефектите от стабилно управление може да гледате във видеото.

Дата: 09.07.2024

Източник: Bloomberg TV Bulgaria

Прочетено: 312