В обществения сектор: големи заплати – лоши показатели
На 1 септември министърът на труда и социалната политика трябва да определи минималната работна заплата (МРЗ) за следващата година, която съгласно решение на парламента е 50% от размера на средната работна заплата (СРЗ). Т.е. за 2025 г. увеличението ще е 15,7%, а размерът -1080-1000 лв. За м. г. ръстът беше 20%. В кои сектори има ръст на заплатите за 2 години с 35,7%?
По данни на националната статистика ясно се открояват темповете на растеж на заплатите за последните две години (2022 и 2023 г.), както и първото тримесечие на настоящата 2024 г.
За целия период висок ръст поддържат: хотелиерство и ресторантьорство; преработваща промишленост; транспорт, складиране и пощи, административни и спомагателни дейности.
Възнагражденията в повечето от тези сектори тръгват от ниска изходна база. Но следва да се има предвид, че увеличението на възнагражденията е свързано със спад на заетостта и увеличение на безработицата. В началото на периода – през 2022 г., коефициентът на заетост е бил 54,3%, а през първо тримесечие на 2024 г. е 52,8%.
Същото се отнася и за коефициента на безработица, който през 2022 г. е бил 3,6%, а сега през първо тримесечие на 2024 г. е 5,0%.
Ето защо може да се направи извод, че увеличението на заплатите е свързано със селектиране на по-малък и по-високо квалифициран персонал.
Двуцифреният ръст на МРЗ влияе на СРЗ, после пак МРЗ расте "по формула"… Не се ли помпа така инфлацията?
Инфлацията е функция на несъответствието на паричната маса в обращение и БВП. В последните 10 г. БВП на България нараства средно с 2% (производителността на труда 2-4%), а в същото време заплатите растат средно с 14-16%. Това подхранва инфлацията.
Формулата, в която МРЗ е 50% от СРЗ, може да се сравни с притчата за Барон Мюнхаузен, който се издърпал от блатото сам, хващайки се за косата. Административното увеличение на МРЗ води до изтласкване на СРЗ, което в следващия момент води до ново увеличение на МРЗ. Когато това се откъсне от темповете на растеж на производителността на труда и БВП, се подхранва инфлацията. Не случайно инфлацията в България е почти двойна спрямо тази на държавите от Еврозоната за предходния 5-годишен период.
Останалите заплати растат (ако растат) по съвсем други правила. Не се ли демотивират работещите на заплата над МРЗ?
В много икономически дейности МРЗ става много близка до СРЗ. Такива са: хотелиерство и ресторантьорство (МРЗ е 78% от СРЗ), други дейности (фризьорство, химическо чистене и т.н.) МРЗ е 74% от СРЗ, селско, горско и рибно стопанство (66%), води, канализация, отпадъци (65%), строителство (62%).
Докато средната работна заплата се определя в голяма степен от квалификацията, уменията и производителността на работниците (както и според динамиката на пазара), то МРЗ се определя командно-административно. Сближаването на двете (МРЗ и СРЗ) кара работодателите да дигитализират процесите, като все повече заменят работната сила с машини и софтуер. Виждаме например, че в големите вериги магазини касиерите силно намаляват и част от касите вече са автоматизирани.
Когато през декември 2022 г. 156 депутати казаха "да", 44 се "въздържаха" и нито един не гласува против това МРЗ да е 50% от СРЗ, всички говореха за Директивата на Европейския парламент за адекватни минимални работни заплати и Конвенция 131 на МОТ. Оказва се, че там няма такова условие, а се говори за темп на растеж на брутни работни заплати, покупателна способност, развитие на производителността на труда… Има ли държава в ЕС, където МРЗ да е 50% от СРЗ и у нас това се случи заради непрекъснатите избори?
Конвенция 131 на МОТ (чл. 3) изисква задължително отчитане на икономическите фактори, включително изискванията за икономическо развитие, нивата на производителност и желанието за постигане и поддържане на високо равнище на заетост.
Директивата (чл. 5) също така изисква отчитането на производителността на труда. Автоматичните механизми като този в България не се толерират нито от МОТ, нито от ЕС, защото водят до изключване на ролята на социалните партньори (работодатели, синдикати и държава), както и диалога между тях. Това е недопустимо.
Да не говорим, че Директивата (параграф 28) изисква да се сравняват основна СРЗ с основна МРЗ. Тоест да се сравняват сравними величини. В момента българската формула е тотално сгрешена: от брутна средна заплата (с всички добавки – прослужено време и т.н.), чрез 50% ние намираме основна минимална работна заплата (без никакви добавки.
Всички тези недостатъци водят до поддържане на висока инфлация в България и намаляват покупателната способност на доходите от пенсии например.
Точно такъв като нашия механизъм не съществува никъде в ЕС.
Какви са резултатите от формулата МРЗ равна на 50% от СРЗ?
Административното увеличение на МРЗ води до изтласкване на останалите заплати нагоре. В период, в който разходите на работодателите растат, това може да доведе до фалити на фирми. Например на 15 юли 2024 г. е отбелязана цена на доставка на електрическа енергия за "ден напред" от 373 лева/MWh. За сравнение през месец юни най-високата цена e 191 лева. България е с два пъти по-скъпа енергия от Чехия, Германия, Нидерландия, Австрия, Франция. Отделно външното търсене на българска продукция намаля в ЕС заради рецесията там, което доведе до удар върху нашата експортна промишленост.
В този контекст да се увеличават административно-командно разходите за труд без връзка с производителността и икономическия растеж неминуемо води до тежки икономически последици.
Прогнозата за икономически растеж за тази година беше свита от прогнозирания 3,2% от МВФ растеж на БВП на 1,9% в пролетната макроикономическа прогноза на Европейската комисия.
Синдикатите настояват за ново 10% увеличение на заплатите от 1.I.2025 г. в държавния сектор, а за учителите – стартова заплата 150% от СРЗ (т.е. към 3300 лв. в момента). Пак сме преди избори и който не е поискал пари, той не е получил. Докога така? Още повече заплатите в обществения сектор надхвърлят тези в частния…
За последните 10 години само за две от тях заплатите в обществения сектор не надхвърлят тези в частния сектор.
В публичния сектор не може да се измери производителността на труда, както и приносът му към създаване на БВП.
Отделно според статистиката на Световна банка България е с много по-лоши показатели от петте най-лошо представящи се държави в Еврозоната по отношение на: качество на публичните услуги, корупция, върховенство на закона, ефективност в администрацията.
Предвид тези показатели е абсурдно да се плащат в публичния сектор незаслужено по-високи заплати от тези в частния сектор. Нека вземем например учителските заплати, които трябва да са 125% от СРЗ. Как се представят българските деца на тестовете на ОИСР, наречени PISA? Или пък огромните заплати в съдебната система доведоха ли до по-добри показатели на България в Европейското табло за правосъдие? След като отговорът е "НЕ", трябва да минем към световната практика. Според нея, след като в публичния сектор не може да се измери производителност и след като той се финансира от данъкоплатците, заплатите в него трябва да с 90% от заплатите в частния сектор.
Ема ИВАНОВА
