Основната причина за слабото представяне е икономическият застой в Европа, но има и вътрешни фактори
Темата накратко
- Промишленото производство се понижава на годишна база вече 19 месеца, износът също е надолу.
- Основната причина е буксуващият мотор на германската икономика, за която работят много български компании. Фактор са и заплатите.
- Прогнозите са скоро спадовете да преминат в ръст.
"Нямаме съкращения, но нямаме и увеличение на персонала. Нашите очаквания за тази година бяха да наемем повече хора, но сме принудени да изчакваме." Тези думи на Мартин Петров, директор на "Технически компоненти България", добре обобщават ситуацията, в която се намират много от българските промишлени предприятия в момента. Фабриката във Видин, която той управлява, произвежда предимно електрически компоненти за своята компания майка в Германия. Но тъй като моторът на европейската икономика буксува от доста време, българската индустрия също е в застой. А някои бизнеси вече дори свиват дейността си и съкращават служители.
Показват го и данните: ако през 2021-2022 г. политиците се надпреварваха да се хвалят с рекордния ръст на промишлеността в България, който за известно време дори беше и най-висок в ЕС, в началото на 2023 г. тенденцията рязко се обърна. Оттогава вече година и половина показателите светят в червено. Индексът на промишленото производство през последните няколко месеца се движи на ниво около 15% под последния си пик. Оборотите на предприятията също се понижават през последната година. Износът на стоки от страната следва тези данни и очаквано се свива - продажбите през първата половина на 2024 г. са с 4.7% надолу в сравнение със същия период на 2023 г. Тези в категория машини и оборудване изостават с около 700 млн. лв. от миналогодишните нива, или с 6.6%.
Спадовете донякъде могат да се обяснят с базов ефект - активността се нормализира след период на прегряване. Това обаче не означава, че рязкото набиване на спирачки след набраната инерция няма да е болезнено за индустрията.
Най-засегнати - енергетиката и експортните сектори
Промишленото производство се понижава на годишна база вече 19 месеца. Най-големи колебания се виждат в енергетиката, която през 2022 г. се възползва от недостига и високите цени на тока в Европа, но впоследствие ситуацията рязко се обърна. Свързаната с нея добивна промишленост също преживява сериозен спад, най-вече въглищната.
Проблемите в енергетиката са по-специфични от тези общо за индустрията и се дължат на дългосрочното отлагане на реформи в сектора, обяснява Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК). Въглеродният интензитет в България е 4 пъти над средния за ЕС. И докато технологиите в съседните държави напредват, тук производството на ток става по-неизгодно. Калкулирайки квотите за емисии, електропроизводителите започват да генерират енергия на цени над средните и им се налага да ограничават производството си. Оттам идва и големият спад на активността в сектора, който се пренася в общия показател за индустрията.
При преработващата промишленост, макар посоката също да е надолу, производството, изглежда, е около и малко над нивата отпреди пандемията. Разбивката по сектори показва, че някои браншове са по-засегнати от други. Към юли рязко намалява на годишна база производството на превозни средства, различни от автомобили, обработката на кожи, както и производството на машини и оборудване и електроника, които традиционно представляват съществена част от промишлеността и добавената стойност у нас.
Европа на замръзване
Основната причина за по-слабото представяне на българската индустрия е икономическият застой в Европа и най-вече в Германия, обобщават експерти и хора от бизнеса. От края на 2022 г. до второто тримесечие на тази година икономиката на ЕС се е разширила с по-малко от 1% в реално изражение, а ръстът на германската се движи около нулата. При условие че българските производители традиционно пласират около две трети от продукцията си именно на европейския пазар, преминаването им на по-бавни обороти не е изненадващо. "Българските фирми участват във веригите на доставки и в този смисъл външните поръчки за тях намаляват", казва Щерьо Ножаров от БСК. А определени браншове в Европа като автомобилостроенето показват сигнали за рецесия.
Много фактори играят роля за състоянието на пазара в Германия - "дългогодишни цели като Зеления преход, повишеното административно бреме, високите корпоративни данъци, притокът на бежанци и икономическото отражение което това има върху социалната система на страната", разказва Мартин Петров от ТКБ. Той обаче е позитивно настроен и вярва, че германската икономика исторически е доказала, че е силна, и ще се справи с трудностите и този път.
"Отделно, Германия има и структурни проблеми, свързани с Китай: две десетилетия Китай теглеше германската икономика заради големия внос на машини, но вече ситуацията се обръща, Китай започна да произвежда много от нещата, които преди внасяше от Германия", добавя Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".
Така българските производители на електроника, компоненти, свързани с автомобилната индустрия, и различни видове техника, за които Германия е основен пазар, усещат силно проблемите. Фирмите отчитат, че цялостно потреблението и производството в Европа и в други големи за България пазари като Италия и скандинавските страни са слаби. В част от най-засегнатите предприятия вече се наблюдават съкращения на работници и свиване на дейността. Ефектите върху пазара на труда са видими - безработицата, макар все още да остава ниска по исторически стандарти, се увеличава от 3.7% в края на 2022 г. до 5% в началото на тази, а заетостта леко спада през същия период.
Германия има и структурни проблеми, свързани с Китай: две десетилетия Китай теглеше германската икономика заради големия внос на машини, но вече ситуацията се обръща, Китай започна да произвежда много от нещата, които преди внасяше от Германия. Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".
Предприятията, които не са зависими само от един пазар обаче, за момента се справят добре. "Ситуацията в Германия и Централна Европа в последната година е изключително тежка. Това обаче не е основен пазар за нас и трябва да кажа, че даже търсенето за нашите продукти глобално се е увеличило в същия период", коментира Георги Петков, директор на пловдивския производител на медицинско оборудване "БТЛ индъстрийз". С отварянето на новия си завод компанията предвижда и увеличение на персонала. Тя обаче е по-скоро изключение - икономическите трудности, изглежда, заобикалят медицинския сектор.
В режим на изчакване
Ако застоят на европейската икономика обаче е външна причина и България няма как да я промени, на терен влияят и няколко вътрешни фактора. На първо място е политическата нестабилност - липсата на редовно правителство и парламент трудно гарантират ясна посока и предвидими политики за бизнеса. Несигурността пречи да се взимат инвестиционни решения и затова сега те все по-често се отлагат. "В България инвестициите трайно са ниски, но политическата криза ги прави още по-ниски през последните години. А индустриалното производство е силно зависимо от инвестициите", обяснява Щерьо Ножаров.
Не на последно място, разходите за персонал на фирмите в България постоянно растат, и то с необичайно високи темпове. А немалка роля за това има държавата - чрез рязкото повишаване на минималната заплата, както и на възнагражденията в публичния сектор, на което частният също е принуден да отговори, посочва икономистът от БСК. В началото на тази година минималната заплата беше повишена с 19.6% до 933 лв., а от началото на следващата е предвидено ново увеличение до 1077 лв. Както при средната, така и при минималната заплата темповете на ръст са далеч над нормалните 3-5%, каквито са в страните от еврозоната. "Всеки бизнесмен, който е калкулирал някакви инвестиционни планове, трябва да ги преизчисли, защото те са дългосрочни. Много е трудно да се излезе на печалба, защото почти никой не смята такива темпове на увеличение от доста над 10%", обяснява Ножаров.
В България инвестициите трайно са ниски, но политическата криза ги прави още по-ниски през последните години. А индустриалното производство е силно зависимо от инвестициите. Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българска стопанска камара.
Още едно затруднение, което производителите посочват, са покачващите се цени на енергията през последните месеци. В България сега те са по-високи, отколкото в страни като Германия и Франция например. Някои обаче са подготвени. "Това за нас не е проблем като компания заради соларните ни инсталации, които също спомагат за изпълнението на зелените ни цели", споделя Мартин Петров от ТКБ.
Умерен оптимизъм
Най-пострадалите от европейския застой производители все още не виждат светлина в тунела. Други обаче са по-скоро оптимисти. "Забелязва се някакво малко разбуждане и към края на годината се надявам да се обърне трендът и да се намали това натрупано напрежение", казва Петров и допълва, че ТКБ скоро може да започне да се разширява и има изградените инфраструктурни условия за това.
Спадът на индустриалното производство в България все повече намалява и вероятно до 1-2 тримесечия ще премине към растеж, прогнозира Георги Ангелов. Добавената стойност в индустрията расте на годишна база вече две тримесечия, наблюдава се известно събуждане на отпускането на кредити за фирмите, което е сигнал за позитивни очаквания; а бизнес климатът в промишлеността също се подобрява, изтъква като позитивни тенденции Ангелов. "Ускорението на европейската икономика през 2025 ще подкрепи индустрията в България, но голямата неизвестна са изборите в САЩ и евентуален риск от търговска война между САЩ и Европа", предупреждава той.
Георги Ангелов: Въпреки всичко, в момента българската индустрия произвежда повече, отколкото преди пандемията:
Възстановяването от пандемията, началото на войната в Украйна и високите цени на суровините доведоха до бум на индустрията през 2021-22, не само в България. Но след това индустрията и в САЩ, и в Европа беше засегната от рязкото вдигане на лихвите и проблемите с веригите на доставките, а в Европа допълнително и от енергийната криза. Отделно, Германия има и структурни проблеми, свързани с Китай: две десетилетия Китай теглеше германската икономика заради големия внос на машини, но вече ситуацията се обръща, Китай започна да произвежда много от нещата, които преди внасяше от Германия - нещо повече, Китай дори вече конкурира Германия на трети пазари по отношение на автомобили, машини и други индустриални стоки. Така че в слабостта на индустрията имаме цикличен компонент, който постепенно ще отмине, но има и структурен компонент, свързан с трансформацията на Китай от клиент в конкурент на Германия.
Всичко това естествено влияе и на България. Например, тук видяхме как по време на енергийната криза имаше временен бум на износа на ток, в началото на войната имахме и рекорди в износа на други суровини и олио, които бързо отминаха, включително заради ограниченията при вноса на слънчоглед, които удариха местните фабрики за олио. Но въпреки всичко, в момента българската индустрия произвежда повече отколкото преди пандемията.
