КАКВО ИСКА БИЗНЕСЪТ ОТ БЮДЖЕТА

Бюджетът да се състави така, че да отговаря на основната цел - влизане в еврозоната. Да е по възможност балансиран или с минимален дефицит. Данъчната система да не се пипа преди приемането на еврото и влизането в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Заеми да се вземат само след анализ за какво си струва да се харчат, но не и за текущи плащания. Осигуровките да се свалят, минималната заплата да е по браншове и региони, а хората да бъдат подготвени за това, че ще се наложи да работят и след пенсия.

 

Такива пожелания отправиха представители на бизнеса пред "Дневник" в навечерието на представянето на проекта за бюджет за следващата година, който трябва да бъде внесен в парламента до края на следващия месец. Той се готви в очакване на поредните предсрочни избори и неизвестността дали този път ще бъде съставено редовно правителство и дали инфлацията ще спадне дотам, че България да приеме еврото в обозримо бъдеще.

 

Това ще е поредният проект на бюджет, който ще бъде внесен в условия на политическа криза, от служебен министър и очакваща го най-вероятно актуализация през годината. Данъците Ако не броим отстъпките за определени сектори по време на пандемията, някои от които все още са актуални, данъчната система не е претърпявала значителни промени скоро. Част от бизнеса смята, че това трябва да си остане така преди влизането в еврозоната и в ОИСР, а данъчната система трябва да е предвидима и да стимулира инвестициите и икономическия растеж. Ръководството на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) смята, че плоският данък трябва да бъде опазен като конкурентно предимство на страната и допуска известни облекчения за фирми, които инвестират в иновации, обучение на служители и технологични подобрения "след задълбочена оценка на действието".

 

Промяна в момента може да създаде само рискове от рестартиране на процеса по преглед на националната фискална политика, след като е преминала преглед във връзка с членството си в еврозоната и ОИСР, посочва Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара (БСК). ИТ секторът по традиция е по-реформаторски настроен и затова не е изненада, че оттам идва мнението, че данъчната система трябва да се модернизира чрез децентрализация.

 

Темата периодично се дискутира, но до реални стъпки досега не се е стигало. Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес съвършенство, услуги и технологии (AIBEST) предлага по 2% от данък общо доход, корпоративния данък и ДДС да остават в общините, което ще даде възможност на местните власти да привличат инвестиции и да подобряват инфраструктурата, без да чакат на държавни средства. Според него трябва да се върне необлагаемият минимум, който ще има най-голям ефект върху хората с минимални доходи. "Ако се обмислят промени в минималния осигурителен доход, те трябва да са в границите на този необлагаем минимум, за да не се увеличава общата тежест за гражданите", допълва той.

 

Да правиш бизнес в политическо безвремие Социалното осигуряване трябва да поевтинее Дефицитът в Националния осигурителен институт (НОИ) е не само хроничен проблем, който всяка година се лекува с трансфери от бюджета. Но той се очаква да се задълбочава заради застаряването на населението, въпреки прекомерната тежест, която виждат работодателите в сумите, които отделят за осигуряване на служителите си. Въпросът е особено актуален за ИТ сектора, в който заплатите са високи, а в допълнение и през последните години силно се вдигна максималният осигурителен доход. Кръстев обръща внимание на нуждата от реформа в системата, за да е ефективна и устойчива в дългосрочен план. Смята, че осигуровките трябва за начало да паднат до 10% (близо 25%), което според него макар и да звучи амбициозно, е възможно при внимателно планиране и анализ на ефекта върху бюджета. Смята, че делът, внасян в частните фондове, трябва да стане поне 6% (при 5% в момента), тъй като хората ще могат да контролират по-добре бъдещата си пенсия.

 

Вместо да се вдига непрекъснато максималният осигурителен доход, асоциацията предлага социалните пенсии да се финансират директно от бюджета, което ще облекчи системата на НОИ. Икономистът на БСК напомня, че въведеният тристълбов модел на осигуряването за пенсия трябва да се развива и да се гледа заместването на доходите от заплата от трите стълба. Абсолютизирането на първия стълб не дава вярна представа за модела, който България развива и който е утвърден в развитите държави. Коментира, че да се вдигнат осигуровките няма да реши проблема, а само ще повиши тежестта върху гражданите и бизнеса. За БТПП решението е в реформа, която хем да защитава осигурените, хем тежестта върху бизнеса да не е прекомерна. И според палатата е реално да се намали вноската, като се засили контролът върху измамите в системата. Заради растящия натиск върху пенсионната система намаляването на вноската не е устойчиво решение, а е само популистко говорене, смята Илия Кръстев.

 

ИТ бизнесът иска заедно с държавата България да престане да живее в миналотоСпоред камарата в настоящата ситуация хората трябва да бъдат стимулирани да остават по-дълго на пазара на труда като се въведат стимули за по-късно пенсиониране. Кръстев също предлага открит разговор с обществото, на което да се обясни, че поради застаряването на населението хората ще трябва да работят по-дълго. Освен това трябва да бъдат насърчавани по-ранни лични инвестиции в пенсионното осигуряване чрез данъчни облекчения и стимули.

 

Горещият картоф на минималната заплата Битката между бизнеса и управляващите за размера на минималната заплата има дългогодишна история, която не спира с фиксирането й към средната заплата, което за пръв път се приложи от началото на 2024 г.

 

Аргументите на бизнеса са, че средната заплата отразява и допълнения към нея за квалификация, натрупан стаж, работа на смени или при вредни условия на труд и т. н., които автоматично влизат в изчислението и така дори току-що излезлият от училище работник, който още няма никакви умения, се възползва от това. Ножаров посочва точно това и цитира текст от конвенция на Международната организация по труда (МОТ), който изисква при определяне на минималното заплащане да се отчитат нивата на производителността на труда, темповете на развитие на икономиката и динамиката на пазара на труда.

 

Допълва, че все пак трябва да има диалог с бизнеса, а не да се калкулира машинно. Дори според ИТ бранша обвързването на минималната със средната заплата крие предизвикателства. Кръстев смята, че е по-добре да се обвърже с инфлацията, което също крие рискове, но поне има пряко връзка с разходите за живота. А може и да се въведе таван, който да предпазва от прекомерни увеличения. За пореден път бизнесът е единен, че минималната заплата трябва да е съобразена с региона и дори бранша, в който се прилага.

 

Няма как минималната заплата на ИТ сектора в София да е еднаква с работещите в земеделието във Видин, дава пример Илия Кръстев. Все пак той посочва, че по-важен въпрос от този за диференцирането на минималното заплащане е как изоставащите райони да станат по-привлекателни за живот и инвестиции, което може да стане с данъчни облекчения и стимули, които да направят тези региони по-изгодни за живот. Наскоро в интервю пред "Дневник" председателят на НСИ Атанас Атанасов посочи, че институцията може да дава данни по региони, които да послужат за целта.

 

Атанас Атанасов, НСИ: Европейски регламент ще позволи да събираме данни от телекомите и веригитеВ БТПП също смятат, че не трябва да има такъв автоматизъм в съотношението минимална към средна заплата. Също приканват да се вземат предвид и факторите, посочени от Международната организация на труда, а тяхната тежест да се определя в диалог с бизнеса. Бюджетът да е като за приемане на еврото и да е програмен Членството в еврозоната, което вече се отлага няколко пъти и едва ли да стане факт преди 2026 г., трябва да е отправна точка при бюджета за следващата година, смятат всички организации, с които "Дневник" разговаря.

 

Ножаров напомня, че до датата на приемането на еврото България ще си остане под наблюдение и съответно трябва да води консервативна и умерена фискална политика, за да докаже, че не създава дългосрочни рискове за икономиката си. "Еврозоната не иска повторение на т. нар. гръцки сценарий", посочва той. Илия Кръстев също подчертава, че това трябва да е отправната точка на този бюджет, тъй като приемането на еврото е от ключово значение за създаването на стабилна рамка в няколко важни направления: привличането на инвестиции - местни и чужди
подкрепа на експорта повишаване на добавената стойност, която се генерира в икономиката. В БТПП също смятат, че бюджетът трябва да е структуриран така, че да отговаря на критериите на Маастрихт.

 

 

След поддържаната при управлението на ГЕРБ политика на превишение на приходите над разходитe, тоест бюджети с излишък, с цената на замразени пенсии и други разходи, се мина към бюджети на дефицити. Сега Кръстев смята, че бюджетът пак трябва да се стреми към баланс, а целта за влизане в еврозоната и борбата с инфлацията трябва да насочват към по-скоро не повече от 1% дефицит. Приема за оправдано да има дефицит между 1 и 3%, ако с него се финансира стратегическа инфраструктура - пътна, жп, водна, енергийна, и то би било оправдано за определен период. Но ако се генерира с цел популистки мерки, както сме виждали да се случва, това само ще увеличи инфлацията, бъдещите дефицити и държавния дълг, което неминуемо води до по-високи данъци в бъдеще.

 

Ножаров напомня, че България отдавна е във валутен борд, което означава консервативна и рестриктивна парична политика. Затова и не вижда логика фискалната политика да бъде трайно експанзивна. "В последните години обаче се получава точно така, видимо и от постоянния бюджетен дефицит, който ежегодно е на границата на допустимите стойности и от нивото на нарастване на абсолютната стойност на външния дълг", посочва той. Основният метод при формирането на бюджета трябва да е програмният формат. Така ще се виждат целите на отделните програми, ефективността при преследването им, ресурсите, които се отделят в съотношение с ползите, смята икономистът. "В момента, например, срещу увеличеното финансиране за образование знаем ли какви цели преследваме, колко ефективно ги постигаме и дали постигнатият резултат не е нищожен спрямо вложените ресурси", казва той.

 

От БТПП смятат, че се налага да се засили контролът върху разходите и да се премахнат неефективните държавни програми. Новите държавни заеми извън политическата схоластика Всяка година с приемането на бюджета в него се записва и каква е максималната сума, която правителството може да изтегли като нов държавен дълг. Макар и да се спазва това, обичайно темата е използвана от опозицията, за да лансира своите тези. Представителите на бизнеса на свой ред посочват, че нов дълг трябва да се взима за важни неща.

 

Илия Кръстев казва, че не е разумно, например, да се теглят заеми за покриване на текущи разходи като пенсии. А заемите трябва да се използват за инфраструктурни проекти, които обаче привличат частни инвестиции и стимулират дългосрочен икономически растеж. Да бъдат смислени и добре обмислени - така дефинира нуждите, които да се финансират чрез заеми. Дава за пример това, че не е ясно доколко е необходим тунел под Шипка, но завършването на ключови магистрали изглежда очевиден избор. Важно е и да се прави оценка на възвръщаемостта и реалната необходимост от проектите, за които държавата влиза в дълг.

 

Такава позиция заема и БТПП - държавни заеми само при ясно обоснована необходимост и при наличие на конкретни планове за тяхното изплащане. И за проекти, които стимулират растежа, а не за текущи разходи.

 

Според Ножаров пък тегленето на заеми трябва да се концентрира върху вътрешния пазар, който за момента има малък дял. Посочва, че сред причините за това е и тази, че вторичният пазар на държавен дълг е недостатъчно развит. Не просто по-малко администрация По-малко администрация да върши повече и по-качествено работата си. Не само хората от бизнеса така си представят да действат хората, заети в държавната машина. Оценката им за това какво реално е положението често намира израз в заключението, че щатът е раздут, а бюрокрацията прекомерна. Извън това от БТПП посочват, че съвременните технологии и дигитализацията е крайно време да навлязат в административните процеси, за да се обслужват по-ефективно и гражданите, и бизнеса. Не на последно място заплатите трябва да бъда обвързани с постигането на конкретни резултати.

 

Ножаров отново се позовава на нуждата от програмно бюджетиране, което ще покаже какво е качеството на администрацията. А когато резултатите не съответстват на свръхфинансирането, парите да се пренасочват към други политики, които се справят по-добре. "В момента е обратното - политиките, които не вървят, изискват от бюджета допълнителни пари, за да се постигне резултат, което награждава неспособните администратори", казва той. Сочи и опита на Естония че размерът на администрацията трябва да е адекватен поне на десетгодишните промени в размера на населението и на скоростта на навлизането на дигитални услуги, което замества необходимостта от допълнителни чиновници. За последното дава пример с чиновниците, които се занимават с документите за трудовата миграция и с кадрите в регионалните управления на образованието, които се занимават с проверки на качеството на преподаване в училище.

 

Посочва, че ако се прегледат през годините докладите за състоянието на администрацията, се вижда, че правителствата не отчитат тези фактори. Кръстев пък казва, че хем на пръв поглед има твърде много чиновници, хем има недостиг на квалифицирани кадри на ключови позиции. Той също призовава за цялостен анализ, след който да се премахнат ненужните позиции, които допуска, че може да се окажат хиляди. Вместо да се поставя акцент върху процентите съкратени. Отбелязва и припокриването на дейности между отделни институции. Дава пример с Българската агенция за инвестиции, агенцията за малките и средните предприятия и дирекцията "Насърчаване на инвестициите" в Министерството на иновациите. Той също набляга на дигитализацията и автоматизацията и смята, че трябва да спре раздуването на щата в регулаторите, което определя като инструмент на статуквото. Като средство за политически контрол посочва и политиката на допълнително материално стимулиране, която трябва да се реформира.