Напредъкът в областта на изкуствения интелект има широко въздействие върху различни сектори, оформяйки начина, по който функционират бизнесите и как хората се ангажират с технологиите. Технологията създава нови възможности, трансформирайки работните места, професиите и работната сила. България не е сред лидерите в ЕС по отношение на възприемането и използването на ИИ във всички сфери, но страната има потенциал да се превърне в значим фактор в областта, посочва Икономическият и социален съвет (ИСС) в анализ на тема „Очакваните ефекти от влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда в България. Предложения за конкретни мерки за преодоляването на проблемите“. Анализът е разработен по предложение на Президента и беше приет от съвета на пленарна сесия.
Понастоящем в ЕС най-ярко се открояват няколко тенденции в развитието на ИИ - повече инвестиции от страна на бизнеса в технологията и в основно технологично обучение, разширяване на приложението в здравеопазването, в образованието и професионалното обучение, заетостта, управлението на работниците и достъпа до самостоятелна заетост. Анализът отчита още, че светът работи по-усилено за справяне с изменението на климата и за постигане целите за устойчивост, използвайки ИИ. И също, че ролята му става все по-важна в контекста на по-мащабните и комплексни киберзаплахи. Друга тенденция е нарастването на броя на измамите и фалшификатите като инструмент за фишинг и измами, както и увеличаването на съдебните искове срещу генеративния ИИ от представители на творческите и креативни индустрии.
Според ИСС внедряването на новата технология ще повиши икономическия растеж на страната. За целта предприятията и организациите трябва да инвестират в развитието на умения и обучение на служителите си, за да разполагат те с необходимите умения в новата среда. Държавите, които могат най-рано да си позволят достъп до изкуствен интелект и нови технологии, ще имат конкурентно предимство спрямо останалите, а достъпът до тях е ключов за развитието на икономиките и ограничаване на дигиталните неравенства.
„Работниците, които са готови да учат и да се адаптират, ще бъдат най-добре подготвени да се възползват от тези възможности. Държавата следва да играе активна роля в образованието и обучението с цел придобиване и развитие на дигиталните умения, свързани с изкуствения интелект“, посочват авторите на доклада.
Масовото прилагане на мерки за повишаване на грамотността в областта на ИИ и въвеждането на подходящи последващи действия биха могли да допринесат за подобряване на условията на труд и в крайна сметка да поддържат процеса на утвърждаване и иновации в ЕС.
Прилагането на европейското законодателство в областта на ИИ ще се отрази сериозно на работодателите и на работещите в тези сфери. Сега съществуващите механизми за наблюдение на развитието на индустриалните отношения и пазара на труда не могат адекватно да регистрират промените, свързани с навлизането на технологията.
България разполага с по-малко от 2 години, за да хармонизира законодателството си с европейските правила за изкуствения интелект. Според анализа прилагането на Регламент (ЕС) 2024/1689 на Европейския Парламент и на Съвета от 13 юни 2024 г. ще изисква сериозни организационни усилия. Освен приемането на законова и подзаконова уредба, това налага и създаването на нови държавни регулативни органи и на звена от експерти със специални знания при работодатели, които работят във високорискови по смисъла на регламента области. Разработването на нормативните актове трябва да се извършва в тясно сътрудничество със социалните партньори на браншово и национално ниво и със съответния сектор от гражданското общество, посочват от ИСС.
