„Ролята на социалните партньори в Европейския съюз се увеличава – и на национално, и на международно равнище. В тази връзка, изграждането на капацитет на организациите е от решаващо значение, за да могат те да бъдат надеждни партньори на правителствата. Социалните партньори трябва да участват активно не само в разработването, но и в прилагането на политиките, за да се балансират интересите и да се гарантира, че изготвянето на политиките е свързано с реалността на предприятията и работниците, и се приема и подкрепя от заинтересованите страни.“
Това каза Мария Минчева, зам.-председател и член на УС на Българската стопанска камара (БСК) и член на Група „Работодатели“ в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), по време на форум на високо равнище „Към успешно разширяване на ЕС“, който се провежда днес (24 октомври 2024 г.), в Брюксел. Организатори са Европейската комисия и ЕИСК. Във форума участват над 100 представители на държавите-членки на ЕС, страните-кандидатски и потенциалните страни-кандидатки. Събитието цели да подчертае ролята на социалния диалог и гражданското общество за напредъка по пътя на присъединяването, включително значението на поддържането на основните ценности на ЕС. Това е и повод да се направи равносметка на постигнатото от ЕИСК досега.
Мария Минчева е сред панелистите в следобедната сесия на форума, а темата на панела е „Ролята на социалните партньори за насърчаване на конкурентен, зелен и цифров преход". Заедно с Мария Минчева, панелисти са ръководителите на Федерацията на работодателите на Украйна, Конфедерацията на независимите профсъюзи на Сърбия и испанския Съюз на работниците (UGT).
В своето изказване Мария Минчева подчерта, че са налице определени различия в социалния диалог в отделните географски региони на ЕС – той се различава от север на юг и от изток на запад, но въпреки това, ползата от социалния диалог не може да бъде поставяна под въпрос, независимо от съществуващите различни национални модели.
„Европейският зелен пакт беше обявен през 2019 г. Само година по-късно (2020 г.) се появи кризата с Covid-19. От 2022 г. имаме и война в Украйна. Само за няколко години преживяхме драматични кризи и трансформации – не на регионално, а на глобално ниво. Това доведе до прекъсвания на веригите на доставки, преместване на инвестиции от Азия обратно към Европа, скокове на цените на енергията, инфлация и съответните последици — намалена конкурентоспособност. Това е контекстът, в който работят компаниите. Това са условията, в които хората живеят. Начинът, по който се справяме с тези кризи, определя ползите за цялото общество“, каза още Мария Минчева.
Според зам.-председателя на БСК, Европейският съюз не е там, където бихме искали да го видим – като инвестиционна дестинация и на световната технологична карта. В този контекст, Мария Минчева зададе и няколко реторични въпроса: „Имаме ли условията да вдъхновяваме младите хора да мечтаят и да правят иновации тук, в Европа, или нашите таланти трябва да отидат в САЩ, за да намерят подходящите условия? Дали нашата образователна система ни предоставя правилните умения, които ни подготвят за бъдещето? Гъвкави ли сме? Устойчиви ли сме?“. Според нея, ако искаме ЕС да служи като модел за подражание при изготвянето на политиките и определяне на стандарти в световен мащаб, трябва да демонстрираме способността си да постигаме резултати, а социалните партньори имат думата по всички тези теми и въпроси.
„Когато говорим за разширяване, идвайки от България, аз гледам към нашия регион на Балканите. Оценявани сме по способността ни да поемаме инвестиции, работната сила, транспортната мрежа и свързаността, енергийните мрежи и цените на енергията, равнищата на върховенството на закона, ефективността на съдебната система и публичната администрация. Гледам нашия регион и виждам неизползвания потенциал на регионалния пазар, пропуснатите възможности за ускорени темпове за икономическо и социално сближаване, конкурентоспособността и благосъстоянието на обществото. Социалните партньори могат и трябва да тласкат правителствата в тази посока, като си сътрудничат повече“, каза в заключение Мария Минчева.
_____________
