Преди днешния Макроикономически диалог със социалните партньори и институциите на ЕС BusinessEurope публикува своята нова икономическа прогноза. Генералният директор на BusinessEurope Маркус Й. Байрер коментира:
„През последните години икономическият двигател на Европейския съюз се забави значително. Както се подчертава в доклада Драги, ЕС трябва да предприеме решителни действия, за да избегне „бавната агония“ на стагнацията. Сега ще бъде изключително важно да видим изпълнение на обещанието за улесняване на правенето на бизнес в Европа.
Според нашата икономическа перспектива икономиката на ЕС се очаква да нарасне само с 0,9% през 2024 г. и 1,3% през 2025 г. – и двете цифри са ревизии надолу с 0,3 и 0,5 процентни пункта в сравнение с последната ни прогноза. През двугодишния период от второто тримесечие на 2022 г. до второто тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС е нараснала само с 1,2%. Единадесет държави-членки отчетоха темпове на растеж под тази и без това скромна средна стойност и по-специално седем страни отчетоха отрицателен растеж.
Предприятията в производствения сектор продължават да се сблъскват с трудни времена, тъй като цените на енергията остават високи в сравнение с основните конкуренти. Още преди последното нарастване на геополитическото напрежение намаляващата конкурентоспособност вече беше отслабила експортния потенциал на европейския бизнес. Най-тревожното е, че използването на индустриалния капацитет падна под 80% до септември 2024 г., обратно до нивата, наблюдавани за последно в края на 2020 г.
Последните данни показват, че промишленото производство в ЕС е нараснало с едва 0,2% през август 2024 г. в сравнение с август 2023 г. При проучване за Outlook над две трети (72%) от федерациите-членки на BusinessEurope заявяват, че смятат, че бизнес климатът за индустриалните производители се е влошило или не е показало подобрение в сравнение с преди шест месеца.
За да се справи успешно с тези сериозни икономически затруднения, ЕС трябва да предприеме координирани политически действия и да постави нов акцент върху конкурентоспособността. Основните приоритети за бизнес общността включват намаляване на разликата в разходите за енергия спрямо основните ни конкуренти, намаляване на административната тежест и ускоряване на разрешителните процедури. Това трябва да съвпадне със съживяването на единния пазар и подкрепата на европейските стартиращи фирми, за да могат да се мащабират и да процъфтяват в световен мащаб.“
Прочетете икономическата прогноза на BusinessEurope тук.
***
РЕЗЮМЕ
Икономическа ситуация
- От второто тримесечие на 2022 г. до второто тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС е нараснала само с 1,2%, като 11 държави-членки имат темп на растеж, по-нисък от този среден. От тези 11 страни, 7 от тях имат отрицателен темп на растеж.
- Очаква се икономиката на ЕС да нарасне с 0,9% през 2024 г., като се увеличи до 1,3% през 2025 г. Това е ревизия надолу с 0,4 процентни пункта за 2024 г. в сравнение с нашите пролетни икономически перспективи. Съществуват обаче значителни негативни рискове за перспективите, включително някои, свързани с изборните резултати.
- Очаква се общата инфлация да продължи стабилния си спад, средно съответно 2,3% и 2,2% в ЕС и еврозоната през 2024 г., преди да падне под целта на ЕЦБ от 2,0% през 2025 г.
- Нетният износ и увеличеното публично и частно потребление се очаква да бъдат основните двигатели на растежа през 2024 г., като частното потребление остава силно, а растежът на инвестициите в ЕС се възстановява до 1,6% през 2025 г. на фона на по-ниските лихвени проценти, но нетният износ става отрицателен.
Препоръки за политиката
- Както се подчертава в доклада на Драги, дългосрочният спад на конкурентоспособността на ЕС, водещ до нисък растеж, е структурно предизвикателство, на което трябва да се обърне внимание, за да се гарантира бъдещото благосъстояние на европейските населения и икономики, като се избягва „бавната агония“ на постоянен нисък растеж и дори деиндустриализация. Бизнесът в Европа е изправен пред предизвикателства като недостиг на умения и работна ръка, липса на нисковъглеродна енергия на конкурентни цени и тежка регулаторна тежест.
- Сега се очаква цените да паднат под целта на ЕЦБ, поради икономическа слабост, с опасностите, свързани с „твърде ниската инфлация“. Освен това фискалната устойчивост на ЕС далеч не е гарантирана, като се има предвид неотдавнашното влошаване на бюджетните дефицити и особено предвид дългосрочните инвестиционни нужди в много области и цената на застаряването на населението.
- Завършването на единния пазар във всичките му измерения – реални и финансови, включително капиталовите пазари и банковите съюзи – остава ключово за бъдещия просперитет на ЕС. Намаляването на регулаторната тежест и свързаните с нея цени на енергията също трябва да бъде истински приоритет на политиката.
