В свят, разумната част от който се опитва да пести ресурси, да рециклира, да удължава живота на вещите, компаниите за мода продължават да работят на бързи обороти и да произвеждат все нови и нови модели, които често са еднодневки. Китайските платформи с агресията си надскачат това и предлагат наричаната ултрабърза мода на цена, която си готов да платиш дори и никога да не употребиш въпросния артикул. И така светът изнесе производството си в Китай, а Китай му го връща под формата на продукти, които бързо се превръщат в отпадъци.
Резултатът от това са все повече дрехи на боклука. Да, част от тях отиват в контейнерите за текстил, други са направо в и до кофите за битов отпадък, откъдето само малка част намират свои потребители. В магазините за втора употреба отиват тези, за които е преценено, че имат потенциал за носене, но все по-малко хора купуват употребявани, защото цената на новите вече е доста ниска.
Бизнеси в сектора затварят магазини, а някои направо прекратяват дейност, защото системата е задръстена.
Системата е задръстена
Само през тази година и само в България досега са събрани 2500 тона отпадъци от текстил. Отпадък е всичко текстилно, което стига до специализираните контейнери. Едва след сортирането то се разделя на дрехи за повторна продажба, материал за рециклиране или за чист отпадък. Около 100 хил. тона дрехи и битов текстил се изхвърлят в България годишно. Погледнато през потреблението - купуват се около 15 кг текстил на човек годишно, а се изхвърлят 11 кг, сочат данните на Българска асоциация кръгов текстил.
От години бизнесите от сектора събират годни качествени дрехи от потребителите от Западна Европа и ги продават в специално отворени за целта магазини в източната й част и не само. Схемата работи добре, защото много от дрехите си намират потребители - те са носени, но без това да личи твърде силно, а и често са качествени продукти на мултинационални брандове, спортна екипировка и др. - все неща, които нови в по-бедните части на света е трудно да си позволиш.
Тази картина напоследък обаче е силно променена и има проблеми по цялата верига. Няколко магазина в България за дрехи втора ръка вече са затворили. Колко точно не се знае официално, но по оценки на асоциацията става дума за около 15% от всички, казва пред "Дневник" Сирма Желева, изп. директор на организацията. С толкова са спаднали и оборотите през последните години. Членовете й обсъждали каква е причината и са стигнали до извода, че основен виновник са китайските платформи, които бълват стоки на супер ниски цени. Това е причината да бъдат купувани независимо от качеството, нито да се мисли дали всъщност са безопасни. Последното засега не е подкрепено с много данни в Европа. Бегло търсене в мрежата показва обаче редица публикации от автори с азиатски имена, които оборват съмненията за безопасността на произведените в Китай конкретно стоки. Германия пък е установила подвеждащи отзиви за продукти или заблуди за ценови отстъпки при предлагането на стоките на платформата. В документален филм на телевизия във Великобритания учени анализират проби и констатират съдържанието на тежки метали в някои от купените за целите на изследването продукти. Цената очевидно си остава водеща в решението на потребителите откъде да пазаруват. Или както казва и Владимир Димитров от Център "Чиста индустрия" към Българската стопанска камара - цената определя безхаберието, т.е. неангажираността на потребителя.
Защото след като си го получил без пари, на теб ти е все едно дали ще ти служи за година, един месец или една седмица. Ще поръчаш следващото. Извън цената голям проблем обаче се явява и качеството, което никой не гарантира. Стоките, които се продават на пазара на ЕС трябва да отговарят на редица изисквания и подлежат на контрол. Тези от китайските платформи - не. Така наред с подбиването на пазара на останалите, които са базирани в Европа, те потенциално са източник и на здравни проблеми.
Броят на опасните продукти, докладвани от страните в ЕС, скочи с повече от 50% от 2022 до 2023 г., достигайки над 3400. Козметични продукти, играчки за деца, електрически принадлежности и дрехи са сред продуктите, които предизвикват притеснения за безопасността. В началото на лятото се разбра, че ЕК готви план, чрез който да обложи китайските платформи. По данни на комисията през 2023 г. в ЕС са внесени 2.3 млрд. артикула под безмитния праг от 150 евро. Вносът в електронната търговия се е увеличил повече от два пъти на годишна база, като през април е достигнал 350 хил. артикула - или почти две доставки на домакинство. В допълнение Китай се възползва от субсидирани пощенски разходи, което означава, че е рентабилно да се изпращат евтини стоки по въздух.
Разходите си стоят, приходите се топят
Наред със затварянето на магазини за дрехи втора употреба страдат и сортировъчните центрове. В България действат от над 20 г. и в тях в различни периоди са заети между 100 и 300 души, които оценяват коя дреха кой път да поеме. За момента не е известно някой от тези центровете сред членовете на асоциацията да е спрял работа, но има такива, които са свили дейността си. Годните за повторна употреба дрехи се предлагат както в страната, така и в Европа или извън нея като се преценява коя дреха за коя дестинация е подходяща в зависимост от климата, религията и др. особености. Важно уточнение е и това, че дрехите, събирани в Западна Европа, са много по-качествени и съответно с много големи шансове да продължат живота си от тези, които попадат в контейнерите за текстил в България, например. Едновременно с това разходите по събиране, сортиране и преработка в България са сравними с тези в Западна Европа. Приходите за бизнеса са само по линия на продажбата на по-качествени дрехи. И това всъщност в момента кара компаниите, които се занимават във България с разделно събиране на текстил, да се замислят да прекратят разделното събиране.
Тези текстилни изделия, които се вижда, че няма как да бъдат продадени, отиват за производство на рециклат. В общия случай те се използват като суровина за производство на почистващи кърпи за индустрията. Във Варна от миналата година пък вече има и инсталация за механично рециклиране на текстил. Тя го превръща във влакна, които могат да се използват или за нова нишка, ако са хомогенен материал с добро качество или пък ако са смесени - за производство на продукти от нетъкан текстил като филц, изолации, пълнежи. Картината, която е сходна в цяла Европа, показва, че ако тези бизнеси затворят - например, фирмите ако си приберат контейнерите, то тогава отпадъкът от текстил ще трябва да се депонира.
Към момента по данни на асоциацията няма текстилни отпадъци на боклука от тези, които се поставят в специализираните контейнери. Често обаче потребители хвърлят дрехи в общите контейнери или ги оставят до тях и това директно ги отвежда на сметището. За рециклирането на дрехите от синтетика за момента има само пилотни, но не и индустриализирани проекти, така че в най-добрия случай тя може да послужи за т. нар. RDF гориво.
Прогнозата на хората от сектора обаче е, че за условията на България при такъв сценарий по-скоро всичко ще се депонира, тоест заравя в земята. За рециклиращата индустрия липсата на информация за точния състав на текстила - какъвто е случаят с дрехите, купени от китайските платформи, също е проблем.
Владимир Димитров дава пример с материя, която трябва да мине през шредер, който да произведе вата. В случая остава неизвестно тази вата в каква степен е устойчива на огън, защото не е известен съставът на съответната дреха. Циментовите и други предприятия, които изгарят неподлежащи на оползотовряване отпадъци, също са в риск и техните филтри да не могат да отсеят вредни частици, изхвърлени във въздуха, защото изходната суровина не отговаря на европейските стандарти за производство, а инсталациите на заводите - да. Нито е известно дали пък изходната суровина няма да повреди самия филтър, допълва той.
Бизнесът разчита на мерки и помощ
Заради изредените проблеми фирмите от бранша очакват решения от управляващите в две посоки - едната е да се помисли как ефективно да се управляват отпадъците от текстил и втората да се подпомогне бизнесът, който се занимава с това. В редица държави в Европа - Франция, Нидерландия, Унгария, има национални мерки, в някои от тях от години, които включват т. нар. продуктова такса по подобие на въведената и в България върху опаковките от тетрапак. Тя служи тъкмо за управление на отпадъка от такива опаковки. Според бранша такава стъпка трябва да е част от мерки, които са в подкрепа на повторната употреба и те трябва да са и за сектора, който е в много лоша ситуация, казва Сирма Желева. Обяснява, че стойността на тази такса не е висока, че да е проблем за потребителите, но е изключително важна, за да може да се финансират дейностите по разделно събиране и оползотворяване на отпадъка, за да не завършва на депата. Първата стъпка в тази посока е направена преди години, когато в Закона за управление на отпадъците е въведено понятието за разширена отговорност на производителя, подготвена и пусната за обществено обсъждане е и наредба, но след това всичко е спряло.
Ако този процес не бъде доведен докрай, то събиращите текстил ще са принудени да прекратят дейността си, каза Желева. Разширената отговорност под формата на продуктова такса означава, че потребителят е платил за добива на суровината, нейната преработка в материал, до дизайна, авторските права, работните заплати, транспорта, рекламата, търговските площи. Всякакви видове данъци в тази цялата верига, включително накрая ДДС, обяснява нагледно Владимир Димитров.
Въвеждането на продуктова такса обаче не е панацея. В асоциацията смятат, че имат нужда от още подкрепа под формата на например по-ниска ставка на ДДС. Предложението идва и след като секторът се оказва отрязан от достъпа до европейски финанси. Причината е, че сортирането на текстилни отпадъци не се признава като производствена дейност, а се води търговска. Така инсталациите и съоръженията не могат да се купят с европейски средства. "Което според нас е абсурдно, защото ние създаваме зелени работни места, извършваме дейност с изключително положително въздействие върху околната среда, което все пак е сред приоритетите на Европейския съюз", посочва Желева.
Браншът е търсил решение в разговор с представители на различни институции, но политическото безвремие от няколко години пречи на това да се стигне до резултат.
Какво прави екоминистерството
В отговор на въпроси от "Дневник" от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) посочват, че наистина е спряна работата по наредбата за отпадъците от обувки и текстил. Причината е, че се очакват промените, които се обсъждат на европейско ниво, в Рамковата директива за отпадъците. С тях ще бъде актуализиран съществуващият вече проект. Ведомството уверява, че обновеният проект ще бъде обсъден и съгласуван с браншовите организации и бизнеса. "При необходимост ще бъдат проведени и допълнителни срещи със засегнатите страни, с цел вземане на общи решения и прилагане на най-добрите възможни практики" за България, посочват от там. В това време продължава работата по проект за промени в Закона за управление на отпадъците, който предстои той да бъде обявен за обществено обсъждане. В него са засегнати изменения и по отношение на текстилните отпадъци.
Проблемът не е само български
Задръстването с текстил далеч не е само в България, но ЕС реагира твърде бавно в сравнение със скоростта, с която действа китайският бизнес. "Просто те продават изключително на ниската цена нови дрехи, а хората предпочитат да си имат нещо ново, доставено до дома. Дори самите доставки до автомати са безплатни, а наши членове, които имат онлайн магазини казват, че колкото и да се договарят с куриерските фирми, доставката е минимум 4-5 лева", казва Сирма Желева. Доставките на стойност до 150 евро в ЕС са освободени от мита, което означава, че всяка поръчка от Китай влиза свободно, за да потегли недълго след това към контейнера. Планът на Брюксел е новите разпоредби ще се прилагат за всички онлайн търговци на дребно, които изпращат стоки на клиенти от ЕС директно от страни извън блока.
От МОСВ казват, че към момента все още протичат обсъждания по предстоящото изменение в рамковата директива за отпадъците като законодателното предложение е насочено към въвеждане на задължения и отговорности, свързани текстилните отпадъци. С изменението се предвижда от 1 януари 2025 г. употребяваните и отпадъчните текстилни, свързани с текстила и обувките продукти да се събират разделно от другите потоци отпадъци във всички държави-членки на ЕС, като по този начин ще се запази възможността за повторната им употреба, както и потенциала им за висококачествено рециклиране. Ведомството допълва и че измененията в директивата предвиждат да бъдат въведени задължителни и хармонизирани схеми за разширена отговорност на производителя и за текстилните изделия във всички държави членки.
Към момента продуктови такси се плащат при внос/първо пускане на пазара на МПС, електрическо и електронно оборудване и автомобилни гуми, които са годни за директна повторна употреба. Постъпленията от тези такси се използват за управление на отпадъците, които се образуват в края на жизнения цикъл на съответните продукти. Размерът на дължимата продуктова такса ще бъде изчисляван на база теглото на съответните продукти. Мрежата за събиране на използвани и отпадъчни текстилни и обувни продукти се предвижда да покрива цялата територия на държавите-членки, включително най-отдалечените региони, с цел да са близо до крайния потребител.
За момента изменението на директивата не предвижда поставянето на задължителни количествени цели за изпълнение от държавите-членки, посочват от МОСВ. Вече действа обаче регламент, в който е заложен моделът на обслужване "продукт като услуга". В него са описаните техническите критерии за проверка дали дадена икономическа дейност допринася за предотвратяване на замърсяването като целта е бизнесите да предприемат стъпки за промени, ако замърсяват природата. При предлагания модел потребителят плаща за услуга, а не за стока, тъй като ги взема на лизинг или наема, а собствеността остава на доставчика. Ползването на текстилни изделия не е изключено от този модел и предполага, че биха могли изделия от текстил да се ползват докато на потребителя му омръзнат и ги предаде за ползване от друг вместо да ги изхвърли.
