БРЮКСЕЛ МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ПРЕЧКА ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЗАКОН ЗА ТАВАНИТЕ НА НАДЦЕНКИТЕ НА ХРАНИТЕ

• Брюксел вижда противоречия с европейското законодателство на някои от мерките от проекта за агрохранителната верига в България
• Те са свързани с правото на свободна търговия във вътрешния пазар и налагане на координиране между хранителни вериги, което се смята за проблемно
• Бъдещето на законодателството и крайният му вид все още не са уточнени

Спорният проектозакон на земеделското министерство, който цели да регулира надценките на храните, предизвика остра реакция от страна на преработватели, търговци и работодателски организации. Въпреки че намеренията му принципно са добри - да се даде отговор на растящите цени и да се подпомогнат фермерите, проектопредложението има много недостатъци и разбираемо срещна масово неодобрение.

То предвижда таван на надценките от 20% за търговските вериги и преработвателите, 10% за търговците на едро, като в същото време гарантира минимум 10% печалба за земеделските производители. Освен това за веригите с над 10 магазина се предвиждат задължителни квоти от 50% за някои български стоки (а при млечните продукти дори 80% български стоки и то с българска суровина), а в големите магазини и се ограничават промоциите. Но за бизнеса това носи и много рискове.

Европейската комисия е наясно с предложените промени и въпреки, че не може да ги коментира официално преди да са влезли в сила, източници от Брюксел посочват пред "Капитал" слабостите на законодателството.

Според 14 браншови асоциации, Сдружението за модерна търговия, Българската стопанска камара и др., законопроектът е силно рисков. Те предупреждават, че той заменя пазарните правила с държавна регулация, което ще доведе до изкривяване на пазара, ограничаване на конкуренцията и дори до повишаване на цените за крайните потребители.

Експертите посочват, че въвеждането на различни условия за участниците във веригата може да се разглежда като "държавна помощ", което е в разрез с европейското законодателство и може да доведе до санкции от Брюксел. Опасения предизвикват и задължителните квоти, които при някои продукти като свинското месо могат да създадат недостиг на пазара, тъй като вътрешното производство не е достатъчно.

Всъщност, подобни административни мерки се разглеждат от ЕК като противоречащи на принципите на свободния пазар и може да доведат до наказателни процедури срещу страните членки. Нещо такова вече се е случвало в Унгария.

Макар от изпълнителния орган на съюза да отказват да коментират проекто законодателството преди да е влязло окончателно в сила, източнии от ЕК споделят пред "Капитал" проблемните моменти, които бих могли да създадат трудности.

Те, очаквано, са свързани с нарушението на свободната търговия в общ пазар (член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз). По-конкретно това засяга мярката за задължителни квоти от 50% за български стоки в големите магазини.

Освен това, същият принцип на лоялно сътрудничество, тълкуван във връзка с член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, не позволява на държавите членки да принуждават дружествата да сключват споразумения, включително за всякаква координация на цените. "Дружествата трябва да бъдат свободни да намаляват цените индивидуално, това по принцип не би трябвало да се разглежда като нелоялна конкуренция", коментират източници на медията ни.

От своя страна Европейската комисия се готви да предприеме ключова реформа на правилата, които регулират хранителната верига в ЕС. Инициативата, която се очаква в началото на 2026 г., също е мотивирана от нарастващите проблеми с несправедливи търговски практики - особено натиска върху производителите от страна на големите хранителни вериги. Но подходът й е съвсем друг- реформата цели да намали търговията на храни под себестойност и да уеднакви правилата за опаковане и етикетиране, като по този начин ще улесни движението на стоки в единния пазар.

За момента бъдещето на законопроекта е неясно. Въпреки че становища се приемаха до 14 юли 2025 г., министерството все още не е отговорило дали ще го оттегли или ще предприеме съществени промени в текстовете. Предстои да видим дали масовите критики и подсказките от Брюксел, че "така не се прави" ще доведат до преразглеждане на мерките или ще се търси нов компромисен вариант.