НОВИЯТ КЛИМАТИЧЕН ПЛАН НА БЪЛГАРИЯ

Темата накратко

• Законови промени въвеждат задължение за плащане на въглеродни квоти за въздухоплаването, бензина, дизела и горивата за отопление.
• Реформите ще отключат плащания по ПВИ и още 6.6 млрд. лв. по Социалния план за климата.
• По план трябва да има целенасочена подкрепа за уязвимите домакинства, но има риск парите отново да не стигнат до тях.

През 2014 г. България е една от първите страни в ЕС с климатично законодателство. Единадесет години по-късно в полето на климата България се забави с въвеждането на редица европейски регламенти и се озова в поредица от наказателни процедури. Част от плащанията по Плана за възстановяване също са блокирани заради липсата на съответното законодателство.

Това е и една от причините Министерството на околната среда и водите да вкара скоростно в парламента промени в Закона за ограничаване изменението на климата. Те, въпреки че засягат много сектори от икономиката и използването на огромен финансов ресурс, преминаха на висока скорост през Народното събрание и миналия петък бяха приети на второ четене.

Най-общо държавата приема, че ще постигне 50% въглеродна неутралност до 2050 г. По-конкретно - от 2027 г. в ЕС и България влиза в сила т.нар. Система за търговия с емисии 2 (СТЕ2). Тя обхваща горивата за транспорт, както и подсекторите авиация и морски транспорт и отопление, което означава, че за тях ще се плащат квоти CO2, както за ТЕЦ-овете сега. Въвеждат се и лимити за емисиите на въглищните централи.

Най-засегнат ще е транспортният сектор. Целта е да се ограничи употребата на изкопаеми горива и да насърчи преминаването към по-чисти алтернативи - електромобили, термопомпи и обществен транспорт. Ефектът върху отоплението ще е по-ограничен, като схемата обхваща само природния газ и въглищата, които се използват от под 10% от домакинствата. Извън схемата остават електроенергията (за която се начисляват CO2 емисии при производството) и дървата за огрев (които се приемат за въглеродно неутрални).

Какво се променя Гласуваните сега изменения могат да се обобщят в пет групи:

• Поставянето на национална дългосрочна цел за климатична неутралност до 2050 г. и междинна цел за намаляване с 62% на емисиите до 2030 в сравнение с 2005 г.
• Решаване на въпроса с няколко наказателни процедури заради забавяне при въвеждането на директиви и отпушване на плащания по ПВУ.
• Разширяване на схемата за въглеродните емисии върху други сектори на икономиката като транспорт, горива, строителство и т.н. Предвиждат се мерки за финансова подкрепа на домакинствата с ниски доходи в сградите с най-лоши характеристики; използване на превозни средства с нулеви емисии; насърчаване ползването на обществен транспорт и др. Тази нова система ще бъде съпроводена с плавен преход от 2025 г. за мониторинг и докладване на емисиите. Първоначално се предвижда 30% по-голям обем квоти да бъдат продадени на търг, за да се осигури ликвидност на пазара. Приходите от емисиите от сградите и транспорта ще влизат в ПУДООС.
• Въвежда конкретни ограничения за всички съществуващи въглищни централи - от 1 януари 2026 г. се въвежда пределна граница от 10 983 000 тона CO2 годишно общо за инсталациите. Това ниво беше постигнато още през 2024 г., но реално измерванията ще започнат да се правят от 2026 г., така че на практика не трябва да има повишаване на въглищното производство.
• Пренастройват се финансовите потоци, така че съществени средства да се насочат към енергийна ефективност и социални цели. Увеличава се финансовото портфолио на Фонда за модернизация, така че да може да финансира по-широк кръг проекти, включително енергийна ефективност, възобновяеми източници, модернизация на електропреносни мрежи, мерки за справедлив преход в засегнатите региони.

Горивата От 2027 г. с въвеждането на новата система за търговия с въглеродни емисии (ETS 2), която ще обхваща секторите на пътния транспорт и сградното отопление, доставчиците на горива - като вносители и дистрибутори - ще трябва да купуват квоти за въглеродните емисии, които се отделят при изгарянето на продаваните от тях горива, включително бензин, дизел, природен газ и други. Макар тези квоти да не се заплащат директно от крайния потребител, логично този разход ще бъде прехвърлен в крайната цена на горивата.

От БПГА вече се чуха прогнози за това колко може да поскъпнат горивата. Според изказвания на представители на асоциацията увеличението може да бъде в порядъка на 30 - 50 стотинки на литър след 2027 г. Документът казва, че за всеки литър гориво, който продадем и отиде за транспорта или отопление на сгради, ще трябва да се заплащат квоти за въглеродни емисии. Те ще се търгуват на европейско ниво. Цената им ще бъде вероятно около 50 евро за 1 тон. От 1 тон дизелово гориво се отделят 3 тона въглероден диоксид. Това означава, че върху 1 тон дизелово гориво ще има 150 евро допълнителна такса, което прави около 40 - такова ще бъде повишението от 1 януари 2027. Това каза Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация.

Генади Кондарев, икономист и експерт по климатични и енергийни политики, излезе с по-умерена прогноза за ръст на цените на бензина и дизела от 0.20 до 0.35 лв. на литър. Точният размер ще зависи от пазарната цена на въглеродните квоти, която в момента се предвижда да бъде около 45 - 55 евро на тон CO.

Подобен ефект ще има и върху разходите за отопление с природен газ, нафта или въглища.

Мярката има за цел да насърчи прехода към по-чисти източници на енергия и по-устойчиви форми на транспорт, включително електромобили, обществен транспорт и сгради с по-ниска енергийна консумация.

Авиацията Търговията с емисии ще навлезе в сектора с пълна сила от 2026, като ангажиментът на индустрията е постигане на нулеви въглеродни емисии до 2050 г.

Това за пътниците означава поскъпване на цените на билетите, като авиацията е един от секторите, които все още не са намерили устойчиви решения за декарбонизация поради технологични и икономически причини, а делът на употребата на устойчивите авиационни горива (SAF) все още е едва под 2%.

Въпреки това от 1 януари 2025 г. авиационните оператори са длъжни да правят мониторинг и в срок до 31 март всяка година да докладват до изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по опазване на околната среда (ИАОС) какви са количествата отделени емисии, а министърът на околната среда и водите да публикува на интернет страницата на МОСВ количеството разпределени квоти.

С цел подпомагане на закупуването на устойчиви авиационни горива ще бъдат резервирани 20 милиона квоти от януари 2024 до декември 2030 г., казват от МОСВ. Това има за цел да помогне на операторите да намалят ценовата разлика между конвенционалното реактивно гориво и SAF, които към момента са значително по-скъпи.

Операторите на въздухоплавателни средства, установени в ЕС, могат да използват единици за съответствие с CORSIA (Схемата за компенсиране и намаляване на емисиите на въглероден диоксид в международната авиация) за полети до, от или между трети държави.

Корабите В обхвата на СТЕ на ЕС вече се включват емисиите от морски транспорт, като корабните дружества се задължават да осъществяват мониторинг и да докладват верифицираните си емисии. Тепърва ще се определи колко ще са безплатните квоти за сектора. Неразпределените безплатно квоти се продават на търг.

Постепенно се въвеждат задължения корабните дружества да връщат квоти: от 2024 г. - 40% от верифицираните емисии, от 2025 - 70%, и от 2026 - 100%. Повечето големи плавателни съдове (с брутен тонаж над 5000) се включват в обхвата на схемата от самото начало, докато други големи плавателни съдове, а именно корабите, обслужващи офшорната индустрия, първо ще бъдат включени в Регламента относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на CO2 от морския транспорт, а едва по-късно - в СТЕ на ЕС.

Корабите за превоз на генерални товари с брутен тонаж под 5000 БТ, но не и под 400 БТ, както и корабите, обслужващи офшорната индустрия, се включват в обхвата на Регламент (ЕС) 2015/757, считано от 2025 г.

Регламентът предвижда от 2024 г. морският транспорт да докладва и емисиите на метан (CH4) и диазотен оксид (N2O).

Не по-късно от 7 октомври всяка година изпълнителният директор на ИАОС уведомява изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" за случаите, в които корабно дружество не е изпълнило задължението си за връщане на квоти през два или повече последователни отчетни периода. ИАМА може да разпореди корабът да напусне посетеното пристанище. Заповедта се съобщава незабавно на Европейската комисия, ЕМСА, другите държави - членки на ЕС, и на държавата на знамето. Забранява се посещаването на български морски пристанища от всички плаващи под чуждо знаме кораби на корабно дружество, ако не са изпълнили задължението си за връщане на квоти или ако компетентен орган на друга държава членка е разпоредил това.

Земеделието С новите правила се определя по-висока цел на равнище ЕС за нетни поглъщания на парникови газове в размер на най-малко 310 милиона тона CO2 еквивалент до 2030 г. За всяка държава членка са определени обвързващи национални цели. За България е определена цел от 9.7 милиона тона улавяне на въглероден диоксид от сектор земеползване, промени в земеползването и горското стопанство до 2030 г.

България въвежда и задължителни годишни цели за емисиите на парникови газове по сектори: автомобилния и морския транспорт, сградите, селското стопанство, отпадъците и малките предприятия. До 2030 г. трябва да намалим емисиите в тези сектори от 29% на 40% в сравнение с 2005 г. За България е определена индивидуална цел за намаление на емисиите на парникови газове от тези сектори в размер на -10% до 2030 спрямо 2005 г.

Без нови централи на въглища Въвежда се таван на емисиите от въглищните електроцентрали - близо 11 млн. тона емисии на година. Това изискване е свързано с плащанията по ПВУ и на практика засяга ТЕЦ "Марица 3", ТЕЦ "Марица-изток 2", "Бобов дол", "AES-3C Марица-изток 1", "КонтурГлобал Марица-изток 3", "Брикел", "Република", ТЕЦ "Русе-изток" и "Топлофикация Сливен". Ако приложим среден емисионен фактор от 1.2 тона CO2 на мегаватчас, този таван за емисиите ще означава, че от 2026 г. въглищните ТЕЦ ще могат да произвеждат общо до 9.2 тВтч енергия на година, което реално е с 6% под резултата им от 2024 г.

Законопроектът забранява изграждането и експлоатацията на нови електроцентрали, работещи с въглища.

Големите въпроси Новите промени в закона се опитват да погасят пожара и около широко обсъждания Социален план за климата, по който държавата ще може да похарчи близо 6.6 млрд. лв. в три основни направления:

• за сгради, т.е. саниране - 3 млрд. евро
• за транспорт - 2.5 млрд. евро
• за директно подпомагане - 800 млн. евро.

Целта на Социалния план за климата е да смекчи социалните и икономическите последици за най-уязвимите групи от населението от въвеждането на ETS 2. Въпросът е дали тези пари наистина ще стигнат до нуждаещите се хора, които трудно могат да си позволяват транспорт и отопление.