В София се проведе Национална конференция "Компас 2025"
В българската енергетика има много проекти – за АЕЦ, ПАВЕЦ, обновяване на електроенергийната мрежа, изграждане на съвременна енергийна инфраструктура, пренос на природен газ. Някои започват да се случват, по други се работи усилено. Трети, които все още остават малко встрани от фокуса на обществеността като геотермалната енергия и добива на критични минерали изискват законодателни, а вероятно и регулаторни промени. Финансирането може би не е най-големият проблем, а този с кадрите. Рискове съществуват и заради динамичното развитие на геополитическата обстановка, която се следи особено внимателно от инвеститорите. На този фон страната ни се изкачва до лидерите по най-напредващата технология – съхранение на енергия в батерии (BESS). Остават обаче и въпросът за неизползвани вътрешни ресурси, и за липсата на енергийна стратегия, визията за бъдещето на горивата в транспорта.
Политиците
Големите енергийни проекти, които е заложила България, получават и ще продължат да получават политическа подкрепа, стана ясно от думите на премиера Росен Желязков по време на енергийната конференция "Компас 2025". Той беше категоричен, че правителството ще положи необходимите усилия, но този път заложи и на експертите. Очаквано, той напомни за грешките, допуснати при договора за природен газ с турската компания "Боташ".
"Развитието на новите енергийни коридори, на ядрения потенциал, инвестициите, но и разумното инвестиране във възобновяемите източници и балансиращи мощности са амбициозни проекти. Те могат да бъдат успешно реализирани само, когато има професионален и социален консенсус. Най-важното за инвеститорите е стабилността, предвидимостта и икономическата логика в дългосрочен план", каза Желязков.
Вицепрезидентът Илияна Йотова от своя страна обърна внимание на преосмислянето на европейската "зелен сделка" като очерта и предизвикателствата пред България, а в частност и необходимостта от яснота "каква икономика ще развиваме и искаме да развиваме".
"България може да си върне ролята на енергиен фактор не само на Балканите, а и в цяла Югоизточна Европа. Енергийната дипломация може да увеличи влиянието на страната ни като гарант изобщо за сигурността на целия европейски континент, като в контекста на международните предизвикателства не забравяме отговорността и задължението върху енергийната си автономност", посочи Йотова.
Тя постави въпроса за необходимостта от кадри, които ще трябва да участват във всички проекти, които страната ни е поставила на масата и защитата на интересите на потребителите.
"За да бъде ефективен българския енергиен микс трябва непрекъснато да се работи за нови мощности и привличане на инвестиции", отбеляза от своя страна министърът на енергетиката Жечо Станков. Той отчете, колко е важно страната ни да е сред първите в технологията за малки модулни реактори и в рамките на 1 до 3 години да има избрана площадка, така че когато вече има "зрял" проект да се предприемат стъпки в посока към реализация. Безспорно на този етап най-значим остава проектът за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", каза Станков. Той обясни, че с Министерство на образованието се работи в тясна връзка за насочване на средства към училищата за осигуряване на кадри. По думите му, новите проекти в енергетиката привличат млади хора, но и връщат експерти от чужбина.
Целта на България е да постигне над 42 % енергия от ВЕИ в енергийния си микс като за осъществяването й ключова роля се очаква освен АЕЦ да изиграят и системите за съхранение на енергия, а в частност от ПАВЕЦ. Министърът на енергетиката припомни намерението за изграждане на 4 ПАВЕЦ. Включително и обогатяване на ПАВЕЦ "Чаира" с разширение на водната маса на яз. "Яденица" отваря възможността за добавяне на още 800 МВт. В тази връзка Жечо Станков напомни и необходимостта от навлизане на инвеститори в сектора на енергетиката. Той не подмина проектите за дигитализация и развитие на електроенергийната мрежа, намерението за добив на природен газ (през ноември ще стартира нов дълбоководен сондаж в Черно море), бъдещето на въглищните централи и възможността за добив на критични минерали от въглищните находища. "В момента без ТЕЦ енергийната система би била уязвима", посочи Станков, напомняйки че става въпрос за осигуряване на 27 % от електроенергията в страната и ползите за битовите потребители. По-късно през журналисти енергийният министър обясни намерението за проучване на въглищните находища в комплекса "Марица Изток" с цел бъдещо развитие в добива на критични минерали. "На база на вече изпращани проби имаме основание да твърдим, че има достатъчно такива елементи, благодарение на които добивът на въглища може да се увеличи поне с 20%", каза енергийният министър като допълни, че това е шанс за гарантиране на устойчива заетост на миньорите от комплекса. В частност става въпрос основно за наличие на германий, но и на други минерали, а процесът на проучване ще се случи в резултат на подписаното споразумение между БЕХ и университета на Северна Дакота.
"Нуждаем се и от развитието на мостови технологии", каза още Станков, обръщайки внимание на развитието на системи за съхранение на енергия в батерии.
Според него намирането на решение за договора с "Боташ" е на дневен ред. По-късно пред журналисти в отговор на въпрос дали може да се очаква фалит на "Булгаргаз" заради задълженията по договора с "Боташ" енергийният министър беше категоричен, че няма как да допусне страната ни да остане без обществен доставчик. Междувременно няма как да не се отбележи, че един от основните длъжници на газовото дружество е "Топлофикация София". Решаването на казуса, затворен в триъгълника "БЕХ-Топлофикация София-Булгаргаз" е от най-трудните в енергетиката заради поставената на пиедестал социална значимост на двете от дружествата, но в противоречие на пазарната икономика, а това е риск, за което и да правителство.
"Пред енергетиката и икономиката на България се откриват нови възможности", коментира от своя страна министъра на финансите Теменужка Петкова. Според нея влизането ни в еврозоната от своя страна ще отвори по-добри възможности за страната – достъп до европейските пазари и по-лесно кредитиране. Рискове обаче има, каза Петкова. По думите й един такъв риск е сключването на договори, които не са достатъчно обосновани икономически. "Винаги трябва да търсим икономическа обоснованост, но и когато са защитени националните интереси", посочи министър Петкова.
"Част от визията на Министерство на външните работи е да подпомага енергийното министерство, така че България да не изостава от зеления преход", подчерта от своя страна заместник-министъра на финансите Николай Павлов. Той не спести настоящата сложна геополитическа ситуация, в която енергетиката се използва за противопоставяне като обърна внимание на ролята на дипломацията за гарантиране на сигурността на енергийните доставки. Като цяло заместник-министъра на външните работи се спря подробно на значението на дипломацията в регионален и глобален план за гарантиране осъществяването на енергийните проекти особено в светлината на зеления преход.
Проекти с подкрепа на държавата: 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй", ПАВЕЦ, зелени коридори за пренос на електроенергия
"Светът толкова бързо се променя, че средно стратегически гражданин трудно разбира какво се случва", коментира председателят на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов. За да обясни думите си той даде пример за разговор между него като председател на комисията по енергетика към парламента и представител на френския президент Макрон през 2016 г., който тогава е заявил намерение за затваряне на АЕЦ в страната и преминаване към ВЕИ. Днес ситуацията е точно противоположна – Франция удължава живота на ядрените си мощности и има заявка за строителство на нови централи.
"Ако през 2024 г. по данни на МААЕ за изкуствен интелект или центрове за обработка на данни са използвани 450 ТВтч , то към 2030 г. песимистичния вариант е за 980 ТВтч. За сравнение в България домакинствата ползват 12 – 14 ТВтч за година", посочи Николов. Той даде пример и с необходимата енергия за отговор от изкуствения интелект на обикновен въпрос.
България, все още, на база на експертите, образованието и опита има възможност да е в крак с тенденциите в света, посочи той. "Ако към 2012 г. се питахме защо ще правим АЕЦ "Белене" и кой ще потребява тази енергия, то сега за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" никой не си задава този въпрос, каза още Николов. Той не спести предизвикателствата пред БЕХ част, от които са намиране на евтин паричен ресурс, за да се осъществят проектите при това така, че да са печеливши и да осигурят приходи за бюджета. Беше категоричен и в значението на опита и експертният капацитет особено за ядрената енергетика.
Председателят на БЕХ се спря и на новите предизвикателства – участието на холдинга в консорциума за проучване на добива на газ, набирането на специалисти по отношение на критичните материали. Много са и проектите, по които БЕХ работи, а сред тях е и план, съвместен с ЕИБ план за декарбонизация, който ще даде възможност на холдинга за участие на международните финансови пазари.
Проектите, които се ползват с активната подкрепа на държавата за 7 и 8 блок на АЕЦ "Козлодуй" и 4 ПАВЕЦ с разширение на язовир "Яденица", както и тези за пренос на зелена електроенергия и природен газ са най-напреднали в предварителните си фази.
Проектът за 7 и 8 блок за АЕЦ "Козлодуй" по думите на изпълнителния директор Петьо Иванов е пред финансово структуриране. Намерението е през 2028 г. да ОВОС да е в сила и на следващ етап да има разрешение от съответното министерство. Строителните дейности би трябвало да започнат през 2030 г. за единия от блоковете, а за другия – две години по-късно. Иванов обърна внимание на технологията на реактор АР 1000, планиран за инсталиране в новите енергийни блокове, която осигурява възможност за работа в режим на маневреност и в частност гъвкавост при натоварване на системата, както и надеждност в динамична среда. "Тази технология е подходяща за един либерализиран пазар", посочи Иванов.
Изпълнителният директор на НЕК Георги Добрев от своя страна обърна внимание на променената роля на енергетиката в съвременния свят и значението на съхранението на енергия за интегриране на нови мощности. "Със съхранението на енергия може да отключим пълния потенциал на възобновяемите източници и да гарантираме устойчивост за изпълнение на ангажиментите за декарбонизация", каза той. В тази връзка Добрев, подчертавайки уникалната технология на помпено-акумулиращите централи (ПАВЕЦ) за балансиране на системата като се спря подробно на намеренията за изграждане на нови ПАВЕЦ. Плюс разширението на яз. "Яденица", като възможност за гарантиране и увеличаване на мощността ПАВЕЦ "Чаира" чрез добавяне на нова мощност. Както обясни изпълнителния директор на НЕК, компанията разработва портфолио от пет активни проекта за ПАВЕЦ в Родопите и Рила, като заедно представляват 4,5 ГВт инсталирана мощност и над 70 ГВтч съхранение. Проектите на НЕК на този етап визират: ПАВЕЦ "Батак" с инсталирана мощност от 800 МВт и капацитет за съхранение 14 ГВтч, ПАВЕЦ "Доспат" също с инсталирана мощност от 800 МВт и капацитет за съхранение от 14 ГВтч, ПАВЕЦ "Доспат" с нов горен изравнител с инсталирана мощност на първи етап от 800 МВт, а на втори етап се предвижда изграждане на още 800 МВт и капацитет за съхранение от 19 ГВтч. Следващият проект е ПАВЕЦ "Равногор" до яз."Въча" с нов горен изравнител инсталирана мощност от 800 МВт и капацитет за съхранение от 9 ГВтч.
По думите на Георги Добрев, предвижда се и разширение на съществуващата централа ПАВЕЦ "Чаира" с едновременно изграждане на проекта "Яденица" с инсталирана мощност от 800 МВт. "Разширението на яз. "Яденица" е в напреднала фаза", а това ще доведе до увеличение на капацитета за съхранение на настоящия ПАВЕЦ "Чаира" с още 13,4 ГВтч и ще даде възможност за работа със седмично балансиране на над 25 часа в генераторен и 31 часа в помпен режим. "Целта е този проект да увеличи сигурността и гъвкавостта на доставките. Увеличението на възможностите за съхранение чрез ПАВЕЦ ще е като цяло от полза за региона като коридор за пренос на енергия", посочи той. Освен това, според Георги Добрев, тези проекти ще са от полза и за НЕК като координатор на балансираща група, ще създадат хиляди работни места и възможност за поддържане на високо образовани кадри. Намерението за изграждане на нови ПАВЕЦ, по думите на изпълнителния директор на НЕК е и принос към декарбонизацията на Европа.
"Има два начина да се предотврати дефицита на електроенергия в Югоизточна Европа – чрез изграждане на нискоемисионни мощности (ВЕИ и ядрени енергийни блокове) и други активи, за да се управлява системата", обясни от своя страна изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев. Преди това той напомни за високите цени на електроенергията в резултат само на застудяването от няколко дни и съответно възникналия недостиг. Под други активи, както стана ясно става въпрос за системи за съхранение на енергия, както от ПАВЕЦ, така и от батерии.
Цачев даде яснота и по проектите, които осъществява ЕСО като например за регулиране на станциите от 110 kV и с цел подмяна и на откритата разпределителна уредба в тях, така че да се навакса едно забавяне от 40 г., дигитализация, реконструкция на мрежата от 220 kV на ниво 400 kV, което пък ще даде нови възможности за присъединяване на ВЕИ. По думите на изпълнителния директор на ЕСО на дневен ред е и разширяване на капацитета за мрежово свързване със съседните държави, което "може да бъде решено с нов енергиен коридор". В тази връзка Ангелин Цачев обясни идеята, вече лансирана на европейско ниво за коридорите "Север – Юг" и "Изток – Запад", последният от който предвижда инвестиции от около 5 млрд. евро и, по който България е водещ партньор.
Изпълнителния директор на ЕСО не подмина и навлизащата бързо в страната ни технология за съхранение на енергия в батерии (BESS). "Вече е факт, мощността на BESS достига 600 МВт с капацитет за съхранение от 1500 МВтч.
"Всеки ден имаме проекти за присъединяване", каза той. "Очакването е през следващата година да имаме BESS от 7000 МВт с възможност за съхранение от 14 – 40 МВтч, което ще е глътка за системата, тъй като не спират и проектите за нови фотоволтаични централи", каза той.
ЕСО работи и за разширяване на мрежата в Североизточна България, където става въпрос за проекти от порядъка на 3000 МВт, както и изграждане на нови електропроводи.
Частният бизнес
Позициите си в рамките на енергийната конференция застъпи и частният бизнес. Проф. Николай Вълканов, който е председател на съвета на директорите на Минстрой обърна внимание на един все още не особено популярен сегмент - използването на геотермалната вода за производство на енергия. В детайлно проучване той очерта възможностите за развитие и ползите за страната ни, която е богата на геотермални води. "Необходима е инициатива", каза проф. Вълканов в отговор на въпрос защо в този сектор не се случват нещата. Като пример, че проекти могат да се случват и извън европейското финансиране той посочи хидровъзел "Цанков камък", изграден на базата на доказване, че проектът е печеливш.
Професор Вълканов разви и тезата за промяна в законодателството по отношение на добива на природен газ, уран, както и други доказани редкоземни материали като волфрам и манган. В частност той постави въпроса за отмяна на мораториума върху добива на шистов газ, касаещ региона на Добруджа, където по думите му има достатъчно метан от въглищните хоризонти.
Не подмина и въпроса за добива на уран, забранен с постановление на правителството през 1991 г. Той мотивира искането за преразглеждане на база на настоящите технологии за добив с гарантиране на достатъчно защита на околната среда. "Ние имаме уран, а внасяме", каза той.
"България е лидер в областта на батериите за съхранение на енергия. Ние сме в топ три в света", заяви от своя страна председателят на Електрохолд Асен Христов. По думите му, страната ни е водеща в този сектор, заради законодателството, което е изпреварващо предвид регулациите в други страни. В Германия са необходими 3 години, а в Гърция – 4 за изграждане на батерии, каза той и изрази очакването си, че през следващите години страната ни ще постигне мощности от 6 ГВт, което заедно с ПАВЕЦ ще даде възможност на България да бъде независима, а и дори ще влияе върху енергетиката в региона, особено ако успее и в изграждането на АЕЦ.
Асен Христов обаче не подмина и тесните рамки, в които е поставено развитие на мрежите предвид растящото строителство в градовете. "Първо се прави сграда, без път, канализация, връзки. Преди това обаче трябва да се строи инфраструктура, после сграда, отговаряща на необходимото потребление, защото това ще спести милиарди. Тесните места отново са неадекватното законодателство", посочи той.
"Енергетиката не е за домашна употреба. Това е обществена услуга и затова трябва да се попромени идеята за социалното в сектора", каза той като не подмина и въпроса за необходимостта от увеличение на сметките за ток за бита и отварянето на пазара.
Председателят на БПГА Светослав Бенчев, от своя страна, изрази мнението, че "природният газ трябва да е в основата на енергийния преход". Той не подмина проблемът с доставките на LNG от терминала в Александруполис, който работи само на 20 %.
Бенчев смята, също така, че страната ни не бива да прави грешка по отношение на транзита на природен газ през "Балкански поток" и да спре рязко доставките. По думите му, това би могло да доведе до плащане на обезщетения, които може да достигнат до 4 млрд. долара.
Председателят на БПГА беше категоричен също така, че рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" трябва да продължи да работи на територията на страната и да произвежда био и синтетични горива. Отсъствието на проекта Бургас-Александруполис който може играе ролята на продуктопровод също предизвика въпрос.
Липсата на транспортна стратегия, която да визира какви ще са горивата на бъдещето беше също сред критиките на Светослав Бенчев.
Големите енергийни проекти заложени от България са отдавна известни. Всеки от тях е с дълъг период на осъществяване, а средата се променя много по-бързо. Рискът е видим. Затова е от значение и паралелното развитие на по-малките мощности, търсенето на вътрешните ресурси, подкрепата за онези по-невидими, но работещи в сектора предприятия. Така, че да може да се каже категорично в бъдеще – има шанс големите енергийни проекти да спасят енергетиката на България.
